Kwan 31
1 Jehova Nyasaye nowacho ne Musa niya,
След това Господ говори на Моисея, казвайки:
2 “In kaachiel gi jo-Israel dhi uked gi jo-Midian, eka bangʼe ibiro tho miluw bangʼ kwereni.”
Въздай на мадиамците за израилтяните, и след това ще се прибереш при людете си.
3 Omiyo Musa nowacho ne jo-Israel niya, “Yieruru jou moko mondo odhi oked gi jo-Midian kendo gitiek mirimb Jehova Nyasaye kuomgi.
Моисей, прочее, говори на людете, казвайки: Нека се въоръжат от вас мъже за бой и нека отидат против Мадиама за да извършат въздаяние върху Мадиама за Господа.
4 Goluru ji alufu achiel achiel moa e dhoot ka dhoot mar Israel.”
По хиляда души от всяко племе от всичките Израилеви племена да изпратите на войната.
5 Omiyo ji alufu apar gariyo noikore ne lweny, kowuok e dhout Israel duto ka gigolo ji alufu achiel achiel.
И така, от Израилевите хиляди се преброиха по хиляда души от всяко племе, дванадесет хиляди души, въоръжени, за бой.
6 Musa noorogi e lweny ji alufu achiel e dhoot ka dhoot, ka gin gi Finehas wuod Eliazar, ma jadolo, mane otingʼo gik moa ei kama ler mar lemo kod turumbete michiwogo ranyisi.
И Моисей ги изпрати на войната, по хиляда души от всяко племе, тях и Финееса, сина на свещеника Елеазара, със светите вещи и с тръбите за тревога в ръцете му.
7 Negikedo gi Midian, mana kaka Jehova Nyasaye nochiko Musa, kendo neginego chwo duto.
Те воюваха против Мадиама според както Господ заповяда на Моисея, и убиха всяко мъжко.
8 Moko kuom joma nonegi ne gin Evi, Rekem, Zur, Hur kod Reba mane gin ruodhi abich mag Midian. Bende neginego Balaam wuod Beor gi ligangla.
И между убитите убиха и мадиамските царе: Евия, Рекема, Сура, Ура и Рава, петима мадиамски царе; убиха с нож и Валаама Веоровия син.
9 Jo-Israel nomako mond jo-Midian kod nyithindo kendo ne giyako kweth mag jamni, dhok, kod gik moko duto mag jo-Midian.
А израилтяните плениха жените на мадиамците, децата им, всичкия им добитък и всичките им стада; и разграбиха всичкия им имот.
10 Ne giwangʼo miech jo-Midian mane gidakie, kaachiel gi kuondegi mag bworo.
А всичките им градове, в местата населени от тях, и всичките им станове изгориха с огън.
11 Negikawo gik moko duto ma oyaki kod mane ope, kaachiel gi ji kod jamni,
И взеха всичките користи и всичкото плячка, и човек и животно.
12 kendo negikelo joma ne omaki, gik mane ope kod mane oyaki ne Musa gi Eliazar ma jadolo kod oganda jo-Israel e kargi mar bworo mantiere e pewe Moab, man but Jordan loka mar Jeriko.
И докараха пленниците, плячката и користите на Моисея, на свещеника Елеазар и на обществото израилтяни в стана, на моавските полета при Иордан, срещу Ерихон.
13 Musa gi Eliazar jadolo kod jotend oganda duto nodhi mondo orom kodgi e oko mar kambi.
Тогава Моисей, свещеникът Елеазар и всичките първенци на обществото излязоха да ги посрещнат вън от стана.
14 Musa nokecho gi jotend lweny duto; mago mane otelo ne migawo mar lweny mar alufe alufe kod mag miche miche mane odwogo koa e lweny.
Но Моисей се разгневи на военачалниците, на хилядниците и на стотниците, които се връщаха от военния поход;
15 Nopenjogi niya, “Angʼo momiyo useyiene mon mondo obed mangima?”
и Моисей им рече: Оставихте ли живи всичките жени?
16 Gin e joma noluwo puonj Balaam kendo gin ema negimiyo oganda mar jo-Israel oweyo Jehova Nyasaye kuom gima notimore Peor, mane omiyo masira onego jo-Jehova Nyasaye.
Ето, те, по съвета на Валаама, накараха израилтяните да беззаконствуват против Господа в делото на Фегора, тъй че язвата се яви всред Господното общество.
17 Omiyo neguru yawuowi duto. Kendo uneg dhako moro amora moseriwore gi dichwo,
За това, убийте сега всичките мъжки от децата, и убийте всяка жена, която е познала мъж, като е лежала с него.
18 to uwe nyiri duto mapok ongʼeyo chwo.
А всичките момичета, които не са познали мъж, които не са лежали с такъв, оставете живи за себе си.
19 “Un duto ma usenego ngʼato angʼata kata mulo ngʼato angʼata motho nyaka ubed oko mar kambi kuom ndalo abiriyo. To e odiechiengʼ mar adek kod mar abiriyo nyaka upwodhru uwegi kendo upwodh jogo mumako.
И вие останете вън от стана седем дена; вие и пленниците ви, всеки от вас, който е убил човек, и който се е допрял до убит, очистете се на третия ден и на седмия ден;
20 Pwodhuru lewni duto kaachiel gi gimoro amora molos gi pien, molos gi yie diel kata mago molos gi bao.”
очистете и всичките дрехи, всичките кожени вещи, и всичко, което е направено от козина, и всичките дървени съдове.
21 Eka Eliazar jadolo nowacho ne jolweny mane odhi e lweny niya, “Chik mane Jehova Nyasaye omiyo Musa ema:
Също и свещеник Елеазар рече на войниците, които бяха ходили на война: Това е повелението, което Господ заповяда на Моисея като закон.
22 Gik machalo gi dhahabu, fedha, mula, nyinyo, chuma
Само че златото, среброто, медта, желязото, оловото и калая,
23 kod gimoro amora ma mach ok nyal wangʼo noleny e mach, eka enopwodhgi mi gibed maler. To bende nyaka luokgi gi pi mondo gibed maler. Omiyo gimoro amora ma mach ok nyal lenyo nyaka luok gi pigno.
всичко, което може да устои на огън, прекарайте през огън, и ще бъде чисто; обаче, трябва да се очисти и с очистителна вода; и всичко що не може да устои на огън прекарай през вода.
24 Kochopo odiechiengʼ mar abiriyo to ulwok lepu kendo ubiro bedo maler. Bangʼe unyalo biro e kambi.”
Тогава на седмия ден да изперете дрехите си, и ще бъдете чисти; и подир това да влезете в стана.
25 Jehova Nyasaye nowacho ne Musa niya,
И Господ говори на Моисея, казвайки:
26 “In gi Eliazar jadolo kod jotend anywola mag oganda nyaka kwan ji duto kod jamni mane ope.
Ти и свещеникът Елеазар и началниците на бащините домове от обществото пребройте плячката и пленниците, и човек и животно,
27 Nyaka upogi gik mane ope maromre ne joma nodhi e lweny kod joma nodongʼ.
и раздели плячката на две, между войниците, между войниците, които ходиха на война и цялото общество.
28 Kuom mago mopogne jolweny mano kedo, goluru ni Jehova Nyasaye achiel kuom mia abich bed ni gin ji, dhok, punde, rombe kata diek.
От дела на войниците, които ходиха на бой, отдели като данък за Господа то една душа от петстотин - от човеци, от говеда, от осли и от овци;
29 Kawuru nus mar pokni kendo umi Eliazar jadolo kaka chiwo ne Jehova Nyasaye.
от тяхната половина да вземеш това и да го дадеш на свещеника Елеазара, като възвишаем принос Господу.
30 Kuom nus mar pok jo-Israel kawuru achiel kuom piero abich, bed ni gin ji, dhok, punde, rombe, diek kata jamni mamoko. Chiwgi ne jo-Lawi ma tijgi en rito hekalu mar Jehova Nyasaye.”
А от половината, която се дава на израилтяните, да вземеш по един дял от петдесет - от човеци, от говеда, от осли и от овци - от всеки добитък, - и да ги дадеш на лавитите, които пазят заръчаното за Господната скиния.
31 Omiyo Musa kod Eliazar jadolo notimo kaka Jehova Nyasaye nochiko Musa.
И тъй Моисей и свещеникът Елеазар сториха, според както Господ заповяда на Моисея.
32 Kuom gik mane ope, jolweny nokawo rombe alufu mia auchiel gi piero abiriyo gabich,
А плячката, то ест, това, което остана в плен, което войниците заплениха, беше: овци, шестстотин седемдесет и пет хиляди;
33 dhok alufu piero abiriyo gariyo,
говеда, седемдесет и две хиляди:
34 punde alufu piero auchiel gachiel,
осли, шестдесет и една хиляда
35 kod nyiri alufu piero adek gariyo mane pok ongʼeyo chwo.
и човеци - жени, които не бяха познали мъж, чрез лягане с такъв - всичко тридесет и две хиляди души.
36 Nus mar gik mane ope mane omi joma ne odhi kedo e lweny ne gin: rombe alufu mia adek gi piero adek gabiriyo gi mia abich,
Половината, делът на ония, които бяха ходили на бой, беше на брой: овци, триста и тридесет и седем хиляди и петстотин;
37 pok mar Jehova Nyasaye ne gin rombe mia auchiel gi piero abiriyo gabich;
а данъкът за Господа от овците беше шестстотин седемдесет и пет;
38 kuom dhok alufu piero adek gauchiel, pok mar Jehova Nyasaye ne gin dhok piero abiriyo gariyo;
говедата бяха тридесет и шест хиляди, от които данъкът за Господа беше седемдесет и две;
39 kuom punde alufu piero adek gi mia abich, pok mar Jehova Nyasaye ne gin punde piero auchiel gachiel;
ослите бяха тридесет хиляди и петстотин, от които данъкът за Господа беше шестдесет и един;
40 kuom ji alufu apar gauchiel, pok mar Jehova Nyasaye ne gin ji piero adek gariyo.
и човеците бяха шестнадесет хиляди, от които данъкът за Господа беше тридесет и двама души,
41 Musa nomiyo Eliazar jadolo ma kor Jehova Nyasaye, kaka Jehova Nyasaye nochiko Musa.
И Моисей даде данъка, като възвишаем принос Господу, на свещеника Елеазара, както Господ заповяда на Моисея.
42 Nus mar pok mar jo-Israel mane Musa ogolo kuom joma nodhi e lweny ne chalo kama:
А половината, която се даде на израилтяните, който Моисей отдели от войниците,
43 nus mar pok mar oganda ne gin rombe alufu mia adek gi piero adek gabiriyo gi mia abich,
то ест, половината за обществото, беше: овци, триста и тридесет и седем хиляди и петстотин;
44 dhok alufu piero adek gauchiel,
говеда, тридесет и шест хиляди;
45 punde alufu piero adek gi mia abich,
осли, тридесет хиляди и петстотин;
46 kod ji alufu apar gauchiel.
и човеци - шестнадесет хиляди.
47 Kuom nus pok mar jo-Israel, Musa noyiero achiel kuom piero abich mar ji kod jamni, mana kaka Jehova Nyasaye nochike, mi nomiyogi jo-Lawi, ma tijgi ne en rito hekalu mar Jehova Nyasaye.
От тия половината за израилтяните Моисей взе по един дял от петдесет от човеци и от животни, и ги даде на левитите, които пазеха заръчаното за Господната скиния, според както Господ заповяда на Моисея.
48 Eka jotelo mane orito migepe mag jolweny, jotelo mag alufe alufe kod jotelo mag miche miche, nodhi ir Musa
Тогава се приближиха при Моисея началниците, които бяха над хилядите на войската, хилядниците и стотниците,
49 mi owachone niya, “Jotichni osekwano kar romb jolweny man e lwetwa, kendo onge kata achiel kuomgi molal.
и рекоха на Моисея: Слугите ти преброиха войниците, които са под ръката ни; и не липсва ни един от нас.
50 Omiyo wasekelo mich ne Jehova Nyasaye kuom gik molos gi dhahabu mane wayako kaka; thiwni, manyonge, tere, stadi kod tigo mondo omi wapwodhrego e richo e nyim Jehova Nyasaye.”
За това принасяме дар Господу, всеки каквото е намерил, златни неща, верижки, гривни, пръстени, обеци и мъниста, за да се извърши умилостивение за душите ни пред Господа.
51 Musa kod Eliazar jadolo noyie okawo dhahabugo irgi, ma gin gik mothedhi maber.
И Моисей и свещеникът Елеазар взеха златото от тях, всичко в изработени украшения.
52 Dhahabu duto mane oa ir jotend lweny mag alufe alufe kod mago mag miche miche mane Musa kod Eliazar jadolo ochiwo kaka mich ne Jehova Nyasaye pekgi ne romo kilo mia ariyo.
И всичкото злато от възвишаемия принос, който хилядниците и стотниците принесоха Господу, беше шестнадесет хиляди седемстотин и петдесет сикли.
53 Jalweny ka jalweny noyako mana gima orome.
(Защото войниците бяха грабили, всеки за себе си).
54 Musa kod Eliazar jadolo nokawo dhahabu koa kuom jotend jolweny mag alufe alufe kod mago mag miche miche mi negiterogi e Hemb Romo kaka rapar mar jo-Israel e nyim Jehova Nyasaye.
И Моисей и свещеникът Елеазар, като взеха златото от хилядниците и стотниците, донесоха го в шатъра за срещане, за спомен на израилтяните пред Господа.
