Tim Jo-Lawi 26
1 Kik ulos kido moro amora mopa kata chungo siro moro milamo bende kidi moro amora mopa kik yud e pinyu kukulorune kulame. An e Jehova Nyasaye ma Nyasachu.
Да не си правите идоли или кумири, нито да си издигате стълбове, нито да поставяте в земята си камък с изображения, за да му се кланяте: защото Аз съм Господ вашият Бог.
2 Rituru Sabato maga, kendo luoruru kara maler mar lemo. An e Jehova Nyasaye.
Съдбите Ми да пазите и светилището Ми да почитате. Аз съм Господ.
3 Ka urito buchena kendo urito chikena,
Ако ходите по повеленията Ми, и пазите заповедите Ми и ги вършите,
4 to abiro kelonu koth e kinde mowinjore, kendo pinyu nochieg cham mi yiendeu nonyag olembe.
тогава ще ви дам дъждовете на времето им, и земята ще даде плодовете си, и полските дървета ще дадат плода си.
5 Ubiro dino cham nyaka chop kinde muponoe mzabibu kendo ubiro pono mzabibu nyaka chop kinde muchwoyoe bende ubiro bedo gi chiemo moromou kendo ubiro dak gi kwe e pinyu.
Вършитбата ви ще трае до гроздобер и гроздоберът ще трае до сеитба; и ще ядете хляба си до насита и ще живеете безопасно в земята си.
6 Anamiu kwe e pinyu, mi ununindi maonge ngʼama nomiu luoro. Anatieki ondiegi duto e dieru kendo ligangla ok nomonju kata matin.
Ще дам мир на земята и ще си лягате, и никой няма да ви плаши; и ще изтребя лошите зверове от земята, и нож няма да замине през земята ви.
7 Unuriemb jowasiku duto e dieru kendo ununeg-gi.
Ще гоните неприятелите си, и те ще падат пред вас от нож.
8 Jou abich nobed gi teko mar riembo ji mia achiel, kendo jou mia achiel nobed gi teko mar riembo ji gana apar, kendo ununeg wasiku.
Петима от вас ще гонят стотина, а стотина от вас ще гонят десет хиляди; и неприятелите ви ща падат пред вас от нож.
9 Abiro olonu gweth, kendo abiro miyo unywol mi ununyaa mathoth, kendo abiro chopo singruok duto mane atimo kodu.
Аз ще погледна благоприятно към вас, ще ви направя да нарастете, ще ви размножа и ще утвърдя завета Си с вас.
10 Cham mag higa makadho manie decheu noromu chamo nyaka chop kinde ma ugologie oko mondo uyud thuolo mar rwako cham manyien.
Ще ядете стари жита, да! ще извадите старите за да наместите новите.
11 Abiro loso kar dakna e dieru kendo ok anajwangʼu kata matin.
Още ще поставя скинията Си между вас; и душата Ми ще се погнуси от вас.
12 Anawuoth e dieru mi nabed Nyasachu, kendo unubed joga.
Ще ходя между вас и ще съм вашият Бог, и вие ще бъдете Мои люде.
13 An e Jehova Nyasaye ma Nyasachu mane ogolou e piny Misri, mondo kik ubed wasumb jo-Misri kendo ne aturo lodi mane otwenu mi koro sani uwuotho tir.
Аз съм Господ вашият Бог, Който ви изведох из земята на египтяните, за да не им робувате; и строших жеглата на ярема ви и ви направих да ходите изправени.
14 To ka unutamru winja ma ok urito chikenago duto,
Но ако не Ме послушате и не извършите всичките тия заповеди,
15 ma udagi buchena kendo uchayo chikena, ma ok urito chikena duto ma uketho singruok mara mane atimo kodu,
и ако отхвърлите повеленията Ми, и ако душата ви се погнуси от съдбите Ми, та да не вършите всичките Ми заповеди, и нарушите завета Ми,
16 to koro ngʼeuru chuth ni mae e kaka abiro timonu: Anapou gi masira kod tho marach, gi tuo mayuyo wangʼ gi tuo mamiyo del dhe. Cham ma upidho ok nokonyu kata matin nikech jowasiku ema nochamgi.
тогава ето какво Аз ще ви направя: ще изпратя върху вас ужас, охтика и треска, които ще развалят очите ви и ще стопят душата ви; и ще сеете семето си напразно, защото неприятелите ви ще го ядат.
17 Anabed ka asin kodu mi wasiku nolou e lweny kendo gininegu; unubed e bwo loch jowasiku, kendo unubwogru gi ngʼwech kata kaonge joma lawou.
Ще насоча лицето Си против вас, и ще бъдете избити пред неприятелите и; ония, които ви мразят, ще владеят над вас, и ще бягате, когато никой не ви гони.
18 Kata bangʼ timo magi duto kapod ok unyal winja, to anakumu nyadibiriyo kuom richo duto.
И ако при всичко това не Ме послушате, тогава ще ви накажа седмократно повече от греховете ви.
19 Anatiek sunga mar wich teko ma un-go, kendo anami polo rieny ka chuma, kendo piny mwalo nodog matek ka mula.
Ще строша гордата ви сила и ще направя небето ви като желязо и земята ви като мед.
20 Ubiro ketho tekreu kayiem nono, kuchwoyo cham nimar chambu ok nochiegi, kata yedheu bende ok nonyag olembe.
Силата ви ще се иждивява напразно, защото земята ви няма да дава плодовете си и дърветата на земята ви няма да дават плода си.
21 Kapod usikona mana gi wich teko kendo udagi winja, to anakelnu masiche moloyo nyadibiriyo maromre gi richou.
И ако ходите противно на Мене и не склоните да Ме слушате, ще наложа върху вас седмократно повече язви според греховете ви.
22 Abiro oronu le mag bungu mondo oked kodu kendo ginineg nyithindo kaachiel gi jambu mi unudongʼ manok kendo yoreu nodongʼ nono maonge joma wuothoe.
Ще изпратя между вас диви зверове, които ще ви лишат от чадата ви, ще изтребят добитъка ви и ще ви направят да намалявате, та пътищата ви ще запустеят.
23 Kobedo ni pod ok udwogo ira kata bangʼ timonu magi duto, kendo udhi mana nyime gi wich teko,
И ако от това не се поправите и не се обърнете към Мене, но ходите противно на Мене,
24 to an bende nanyisu wich teko, mi anamiu kum moloyo nyadibiriyo nikech richou.
тогава ще ходя и Аз противно на вас и ще ви поразя, да! Аз, седмократно поради греховете ви.
25 Kendo anakel lweny e dieru mondo achulgo kuor kuom ketho singruok mane atimo kodu, kendo kinde duto manuchokru e miechu to nagou gi tuoche kendo wasiku nomaku.
И ще докарам на вас нож, който ще извърши отмъщение за завета; и когато се съберете в градовете си, ще изпратя между вас мор; и ще бъдете предадени в ръката на неприятеля.
26 Anami chiembu doko manok kendo mon apar notedi e agulu achiel. Ginipimnu chiemo e rapim, kendo kata kuchiemo to onge ngʼama noyiengʼ.
И когато ви строша подпорката от хляба, десет жени ще пекат хляба ви в една пещ и ще ви върнат хляба с теглилка; и ще ядете, но няма да се насищате.
27 Kobedo ni pod ok udwogo ira kata bangʼ timonu magi duto, kendo udhi mana nyime gi wich teko,
Но ако и след това не Ме послушате, а ходите противно на Мене,
28 to an bende nasik kodu gi wich teko gi mirimba mager, kendo anakumu moloyo nyadibiriyo gi mirimba mager nikech richou.
то и Аз ще ходя противно на вас с ярост и ще ви накажа, да! Аз, седмократно за греховете ви.
29 Unucham ring yawuotu kod nyiwu.
Ще ядете месата на синовете си и месата на дъщерите си ще ядете.
30 Anaketh kuondeu motingʼore gi malo, kendo anamuki kendeu muwangʼoe ubani. Anaket ringreu motho kuom nyiseche manono kendo anajwangʼu chuth.
И ще разоря оброчищата ви, ще съборя кумирите ви, и труповете ви ще хвърля върху труповете на презрителните ви идоли; и душата Ми ще се погнуси от вас.
31 Miechu madongo biro bedo gundni, kuondeu maler mag lemo abiro ketho, kendo ok anayie winjo tik mangʼwe ngʼar mag misengini mau.
Ще обърна градовете ви на пустиня, и ще запустя светилищата ви и не ще да помириша дъха на благоуханните ви приноси.
32 Anaketh pinyu kendo jowasiku mabiro dakie nohum nono.
Ще запустя и земята ви, тъй щото да се смеят за това неприятелите ви, които живеят в нея.
33 Abiro keyou e kind ogendini, anagol ligangla mi alawu. Pinyu nodongʼ gunda, kendo miechu madongo nokethi chuth.
А вас ще разпръсна между народите и ще изтръгна нож след вас; и земята ви ще бъде пуста и градовете ви пустиня.
34 E kinde duto ma pinyu nodongʼ gunda, ka un to asekeyou udak e kind wasiku; pinyu nobed ma ok opur mondo ochulgo Sabato maga duto mane ok urito.
Тогава земята ще се радва на съботите си през всичкото време докато е пуста, и докато вие сте в земята на неприятелите си; тогава ще се успокои земята и ще се радва на съботите си.
35 E kinde duto ma pinyu nodongʼ gunda kamano, enobed ma ok opure, ka oritogo Sabato duto mane ok oyweyoe e kinde mane udak kuno.
През всичкото време, когато е запустяла, ще си почива, защото не си е почивала в дължимите от вас съботи, когато вие живеехте в нея.
36 To kuom jou modongʼ ka ngima e piny wasikgi, ginto anagogi kod kihondko e piny wasikgi, ma kata ka yamo okwadho it oboke maponi giwinjo, to giniwuog gi ngʼwech. Giniringi mana ka joma wasigu lawo gi ligangla mi gipodh piny kata obedo ni onge ngʼama lawogi.
И на останалите от вас ще вложа страх в сърцето им в земите на неприятелите им; шум от поклатен лист ще ги погне, и ще бягат, като бягащи от нож; и ще падат, когато никой не ги гони.
37 Ginituomre kendgi giwegi mana ka joma wasigu lawo gi ligangla, kata obedo ni onge ngʼama lawogi. Omiyo ok unuyud teko mar kedo gi wasiku.
Ще подат един върху друг, като че ли пред нож, когато никой не ги гони; и ще бъдете безсилни да устоите пред неприятелите си.
38 Unulal nono e kind ogendini, kendo wasiku notieku.
Ще погинете между народите; и земята на неприятелите ви ще ви пояде.
39 Joma otony e dieru mane odongʼ kangima e pinje mag wasiku nobed ka dendgi dhi adhiya nikech richogi kendo nikech richo mag kweregi, mana machal kaka notimore ni kweregi.
Останалите от вас ще се стопят за беззаконията си в земите на неприятелите си; а още за беззаконията на бащите си ще се стопят заедно с тях.
40 Bangʼ mae gibiro hulo richogi gi richo kweregi mane omiyo giweya kaachiel gi richo mane omiyo gibedo wasika,
Но ако изповядат беззаконието си и беззаконието на бащите си в престъплението, което са извършили против Мене, и още, че са ходили противно на Мене,
41 mane omiyo abedo kodgi mamon kendo mane omiyo aterogi e piny wasikgi, eka bangʼe chunygi ma ok oyie kaka adwaro nobolre, mi giniyud kum kuom richogi,
и че Аз ходих противно на тях и ги отведох в земята на неприятелите им, - ако тогава се смири езическото им сърце, и приемат наказанието на беззаконието си,
42 eka abiro paro singruok mane atimo gi Jakobo kendo gi Isaka kendo gi Ibrahim, kendo anapar pinyu.
тогава ще спомня завета Си с Якова; още завета Си с Исаака и завета Си с Авраама ще спомня; ще спомня и земята.
43 Piny to nodongʼ gunda nikech joma odakie osea, kendo obiro nindo ka ok opure mondo ochulgo Sabato duto mane ok oyweyoe. Giniyud kum kuom richogi nikech ne gichayo chikena kod buchena.
И земята като ще бъде напусната от тях, ще се радва на съботите си, както стои пуста без тях; и те ще приемат наказанието за беззаконието си, за гдето отхвърлиха съдбите Ми и за гдето душата им се отврати от повеленията Ми.
44 “Kata kamano, kata obedo ni gin e piny wasikgi, to ka anawitgi kendo ok anajwangʼ-gi kata tiekogi chuth, mi aketh singruok mane atimo kodgi. An Jehova Nyasaye ma Nyasachgi.
Но и така, както са в земята на неприятелите си, няма да ги отхърля, нито ще се отвратя от тях до там щото да ги изтребя и да наруша завета Си с тях; защото Аз съм Господ техен Бог;
45 Nikech aherogi, omiyo anapar singruok mane atimo gi kweregi, mane agolo e piny Misri mana kane ogendini neno mondo an Jehova Nyasaye abed Nyasachgi.”
но заради тях ще си спомня завета, който направих с праотците им, които съм извел из Египетската земя пред очите на народите, за да бъда техен Бог Аз съм Иеова.
46 Magi e buche, chike kod yore mane Jehova Nyasaye omiyo jo-Israel e Got Sinai kokadho kuom Musa.
Тия са повеленията, съдбите, и законите, които Господ направи между Себе Си и израилтяните, чрез Моисея, на Синайската планина.
