Ayub 7
1 “Donge dhano nigi tich matek e piny? Donge ndalone chalo gi ndalo mag ngʼat mondiki kuom kinde machwok?
Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
2 Mana kaka misumba ma gombo ni seche mag odhiambo ochop piyo, kata ka ngʼama ondiki marito chudo mare gi geno,
Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
3 e kaka an bende osemiya dweche maonge ohala kod otieno mopongʼ gi chandruok.
Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
4 Ka adhi nindo to piny ok runa piyo kendo aparora ni abiro aa malo sa adi? Piny budhona kapok oru, kendo apuodora koni gi koni nyaka okinyi.
Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
5 Denda kute gi adhonde opongʼo, pien denda mbala omako kendo chwer tutu.
Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
6 “Ndalo mar ngimana dhiyo mapiyo moloyo masind jachwe usi, kendo orumo piyo maonge geno.
Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
7 Yaye Nyasaye, parie kaka ngimana en mana muya nono; wengena ok nochak one mor kendo.
Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
8 Wenge makoro nena sani ok nochak onena kendo, gibiro dwara to ok gininena.
Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
10 Ok nodwogi e ode kendo; kar dakne ok nongʼeye kendo.
Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
11 “Emomiyo ok anyal lingʼ; abiro wacho lit manie chunya, abiro nyiso pek ma an-go e chunya nikech mirima ma an-go.
Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
12 An nam, koso an ondiek nam momiyo ogona agengʼa kama?
Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
13 Ka aparo ni kitandana biro hoya kendo ni piendena mayom biro dwoko chandruokna chien,
Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
14 to eka pod ibwoga gi lek magalagala kendo imiya luoro gi fweny mayoreyore,
Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
15 momiyo koro daher mondo adera kendo atho, moloyo bedo gi ringruok ma an-goni.
Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
16 Achayo ngimana; ok agomb kata medo bedo mangima. Weya mos; ndalo mag ngimana onge gi tiende.
Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
17 “Yaye Nyasaye, dhano to en angʼo momiyo ikawe ka gima lich kendo isiko ipare ndalo duto,
Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
18 koso angʼo momiyo isiko inone okinyi kokinyi kendo iteme sa ka sa?
Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
19 Yaye Nyasaye, bende diweye ngʼiya, kata kuom thuolo matin kende?
До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
20 Yaye jarang ji-ni, kata bed ni asetimo richo, to en angʼo ma asetimoni? Angʼo momiyo an ema inena? Koso dibed ni asebedoni tingʼ mapek mohingi?
Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
21 Angʼo momiyo idagi ngʼwonona kuom ketho maga kendo itamori wena richoga? Nikech koro abiro tho machiegni; ibiro manya, to ok enonwangʼa.”
И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
