Ayub 28
1 “Nitie kama ikunyoe fedha kod kama ilenyoe dhahabu.
Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.
2 Chuma ikunyo koa e lowo, kendo mula ilenyo kigolo kuom kite.
Желязото се взема из земята, И медта се лее от камъка.
3 Ji kunyo kite ma nengogi tek kuonde matut mogik kendo motimo mudho, omenyo nyaka ei buche maboyo miwuoro, nyaka kuonde molil ti, mondo onwangʼie kite mabeyo.
Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
4 Opowo kor gode modhi mabor gi kuonde ma ji odakie, mochop nyaka kuonde ma ji ok wuothie; ka giliero e tonde marundore koni gi koni.
Далеч то човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.
5 Lowo e kama chiemo wuokie, to pinyne ibaroe lwendni gi mach.
Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.
6 Lwendinigo ema kite ma nengogi tek miluongo ni Safir wuokie kendo buru ema otingʼo dhahabu.
Камъните и са място на сапфир, И златна пръст има в нея.
7 Kuom winy machamo ringʼo, onge moro amora mongʼeyo yore manie buchego, kendo onge achuth mosenene gi wangʼe.
Хищна птица не знае тоя път И окото на сокол не го е видяло.
8 Ondiegi mager pok nowuotho kuondego, kendo kata sibuor pok oruto kuno.
Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.
9 Ji baro lwanda matek ka chuma kendo thulo gode oko gie tiendegi.
Човекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.
10 Otucho kor lwanda; mi wengene ne mwandu duto manie kor gode.
Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно
11 Omanyo kuonde ma aore ochakoree, mi okel gik mopandi e lela.
И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.
12 “To rieko to diyud kanye? Koso ere kuma ngʼeyo wuokie?
Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?
13 Dhano mangima ok ongʼeyo kaka iyude; kendo ok oyudre e piny joma ngima.
Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,
14 Kut wacho ni, ‘Oonge e iya;’ to nam wacho ni, ‘Oonge koda ka.’
Бездната казва: Не е у мене. И морето казва: Не е у мене.
15 Ok nyal ngʼiewe gi dhahabu maler mogik kendo nengone ok nyal pim gi fedha.
Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.
16 Ok nyal ngʼiewe gi dhahabu mokuny Ofir, kata gi kite ma nengogi tek kaka Oniks kata Safir.
Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.
17 Dhahabu kata kite mamil ma nengogi tek ok nyal pimego bende ok nyal pime gi gima olos gi dhahabu.
Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от на-чисто злато.
18 Kit nam ma nengone tek kod kit ombo marieny ok di wuo kuomgi nikech nengo rieko oyombo nengo kit rubi maratiglo.
Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
19 Kata mana kit topaz mokuny Kush ok nyal pim kode; ok nyal ngʼiewe gi dhahabu malerie mogik.
Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.
20 “To rieko to diyud kanye? Koso ere kuma ngʼeyo wuokie?
От, где прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?
21 Opondo ne wenge gik mangima duto, kendo opande koda kane winy mafuyo e kor polo.
Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.
22 Kethruok gi tho jowacho ni, ‘Humbe kende ema osechopo e itwa!’
Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.
23 Nyasaye ema ongʼeyo yo miyudego kendo en kende ema ongʼeyo kama odakie,
Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;
24 nikech wengene okwako tungʼ piny gi tungʼ piny kendo oneno gimoro amora manie bwo polo.
Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,
25 Kane oguro teko mar yamo kendo opimo giko nembe,
За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.
26 kane ogolo chik ne koth kendo ogoro yor mil polo,
Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гръма,
27 e kinde mane onenoe rieko mi opimo berne kaka chalo mi onwangʼo.
Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! И я изследва;
28 Kendo nowachone dhano ni, ‘Luoro Ruoth Nyasaye kelo rieko, kendo ka idwaro bedo gi ngʼeyo to nyaka iwe richo!’”
И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.
