Ayub 10
1 “Aol gi ngima; mano emomiyo ok abi lingʼ ma ok awuoyo, to abiro wacho lit duto manie chunya.
Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
2 Abiro wachone Nyasaye niya: Kik ikuma, to nyisa rachna momiyo ikwana kaka jaketho.
Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
3 Nyalo bedo ni iwinjo maber ka ahinyora; kendo ka ikwedo tich lweti, to timbe joricho to mori?
Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
4 Kara in bende in gi wangʼ mar ringruok? Koso in bende ineno mana kaka dhano neno?
Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
5 Kara in bende ndaloni nok ka ndalo dhano, koso higni magi chalo gi mag dhano,
Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
6 momiyo imanyo timbena maricho kendo isiko kimanyo richo moro amora ma an-go,
Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
7 kata obedo ni ingʼeyo maber ni aonge ketho kendo ni onge ngʼama nyalo resa e lweti?
При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
8 “Lweti ema nochweya. Ibiro lokori koda kendo mondo itieka?
Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
9 Parie ni ne ichweya koa kuom lowo. Koro sani, diduoka kendo e lowo adier?
Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
10 Donge ne iola oko ka chak kendo ne ipuoya mi apoto ka mo,
Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
11 ne ichweyo ringra gi choke kod leche mi iumo chokena gi ringʼo kod pien?
С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
12 Ne imiya ngima kendo ne itimona ngʼwono, kendo isebedo ka irito chunya kuom duongʼni maler.
Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
13 “To kata kamano, koro angʼeyo ni gik mane ni e pachi e magi:
Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
14 Isebedo ka ingʼiya mondo ineane ka atimo richo, to ok iseweya ma ok ikuma.
Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
15 Okwongʼa, an ngʼat ma timbene mono! To kata ka aonge ketho, to pod ok anyal bedo thuolo, nimar wichkuot ma an-go osemiyo alal ei masichena.
Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
16 To kata katemo mondo abed thuolo to idwara mana ka sibuor, kendo isiko mana kiloya gi tekoni maduongʼ.
Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
17 Ikelo joneno manyien mondo okweda kendo imedo bedo mager koda; jolweny magi monja mana ka apaka magingore.
Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
18 “Angʼo momiyo ne igola ei minwa? Kara mad ne atho kapok wangʼ moro amora onena.
Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
19 Mad ne kik nywola, ka ok kamano to ne onego nywola ka asetho kendo chom koda bur tir!
Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
20 Donge ngimana modongʼ matin-ni chiegni rumo? Yie iweya mondo abedie gi yweyo matin,
Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
21 kapok adhi kuma ji ok dhiye miduogi, ma en piny motimo mudho gi tipo molil ti,
Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
22 en piny ma otimo mudho mandiwa, kama kata ler chaloe mudho.”
Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
