Chakruok 41
1 Kane higni ariyo osekadho, Farao noleko lekni ochungʼ e bath aora Nael,
Като изминаха две години, Фараон сънува, че стоеше при Нил.
2 kendo noneno dhok abiriyo mabeyo machwe kawuok ei aora kakwayo e kind odundu.
ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха из реката и пасяха в тръстиката.
3 Bangʼ mano noneno dhok abiriyo mamoko maricho modhero kowuok ei aora Nael, kendo kochungʼ e bath mago mabeyo.
ето, след тях излизаха из реката други седем крави, грозни и мършави, и стоеха при първите крави на речния бряг.
4 To dhok maricho kendo modherogo nochamo dhok mabeyo machwego. Eka Farao nochiewo.
И грозните, мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава Фараон се пробуди.
5 Nindo nochako otere mi ochako oleko lek machielo ni noneno wiye abiriyo mag cham machwe kendo beyo kochiek e tiangʼ achiel.
А като заспа сънува втори път; и, ето, седем класа пълни и добри израснаха из едно стъбло.
6 Bangʼ mano wi cham moko abiriyo motho kendo ma yamb oro otwoyo nowuok ewi tiangʼno.
ето, след тях израснаха други седем класа тънки и прегорели от източния вятър.
7 Wiye cham abiriyo mothogo nomwonyo wiye cham abiriyo machwe ka. Eka Farao nochiewo, moyudo ni en mana lek.
И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. А като се събуди Фараон, ето, беше сън.
8 Kinyne gokinyi pache nochandore, kuom mano nooro mondo oluongne ajuoke duto kod jorieko duto mag Misri. Farao nonyisogi lekne, to onge ngʼato angʼata mane nyalo lokone tiend lekgo.
На сутринта духът му беше смутен; той, прочее, изпрати да му повикат всичките влъхви и всичките мъдреци в Египет, и Фараон им разказа сънищата си; но нямаше кой да ги изтълкува на Фараона.
9 Eka jatend jogam divai nowacho ne Farao niya, “Aparo kethona kawuono.
Тогава началникът на виночерпците говори на Фараона, казвайки: Днес се сещам, че съм виновен.
10 Chiengʼ moro kane iyi owangʼ kod wan ma jotichni, kendo ne irwakowa e od twech kaachiel gi jatend joted makati e od jatend askeche.
Фараон беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мене и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите.
11 Waduto ne waleko lek otieno moro achiel, kendo lek ka lek ne nigi tiende.
И сънувахме, аз и той, в същата нощ; сънувахме, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му.
12 To ne nitie ja-Hibrania moro matin kodwa, jatich jaduongʼ askeche. Ne wanyise lekwa, kendo nolokonwa tiendgi, ka omiyo ngʼato ka ngʼato tiend lekne.
А заедно с нас беше там един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки от нас, според съновидението му, даде значението.
13 Kendo notimore mana kaka ne olokonwa tiendgi kama: An niduoka e tija, to jatend joted makati nolierie yath.”
И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси.
14 Kane Farao owinjo kamano nooro wach mondo okelne Josef, kendo nokel Josef mapiyo nono koa e od twech. Kane Josef oselielo yie wiye kendo oloko lepe, nobiro e nyim Farao.
Тогава Фараон направи да повикат Иосифа, и бързо го изведоха из тъмницата; и той се обръсна, преоблече се и дойде при Фараона.
15 Farao nowacho ne Josef niya, “Nende aleko lek, kendo onge ngʼama nyalo loko tiende. To asewinjo ka iwacho ni ka iwinjo lek to inyalo loko tiend lek moro amora.”
И Фараон каза на Иосифа: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш.
16 Josef nodwoko Farao niya, “Ok anyal time, to Nyasaye biro dwoki kaka odwaro.”
А Иосиф в отговор каза на Фараона: Не аз, Бог ще даде на Фараона отговор с мир.
17 Eka Farao nowacho ne Josef niya, “Ne aleko nine achungʼ e bath aora Nael,
Тогава Фараон каза на Иосифа: В съня си, ето, стоях край брега на Нил.
18 kendo dhok abiriyo mabeyo kendo machwe nowuok ei aora ka gikwayo e kind odundu.
И, ето, седем крави тлъсти и хубави излязоха из реката и пасяха в тръстиката.
19 Bangʼ-gi dhok abiriyo mamoko maricho kendo odhero nowuok. Ne pok anenoe dhok maricho kendo modhero kamano e piny Misri duto.
И, ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя.
20 Dhok abiriyo maricho kendo odherogo nochamo dhok abiriyo machwe kendo mabeyo mane okwongo wuok.
И мършавите, грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави;
21 To kata bangʼ kane gisechamogi, to onge ngʼato angʼata mane nyalo yie ni gin ema gichamo dhogo; ne ginenore modhero moloyo kaka ne gin mokwongo. Bangʼe ne achiewo.
но пак, като ги изядоха не се познаваше, че са ги изяли; но изгледът им беше тъй грозен, както и в началото. Тогава се пробудих.
22 “Nachako aneno e lek wiye cham abiriyo mochiek maber kadongʼ e tiangʼ achiel.
После видях в съня си; и, ето, седем класа пълни и добри израстваха из едно стъбро.
23 Bangʼ-gi ne achako aneno wi cham abiriyo motho kendo yamb oro otwoyo.
И, ето, след тях изратнаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър;
24 Wiye cham abiriyo mothogo nomwonyo wiye cham abiriyo mochiek. Ne anyiso ajuoke, to onge ngʼato mane nyalo lokona tiendgi.”
тънките класове погълнаха седемте добри класове. И казах съновидението на влъхвите; но нямаше кой да ми го изтълкува.
25 Eka Josef nowacho ne Farao niya, “Leknigo tiendgi achiel kendo gichalre. Nyasaye osenyiso gima oikore timo.
Тогава Иосиф каза на Фараона: Фараоновият сън е един; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.
26 Dhok abiriyo mabeyogo gin higni abiriyo, kendo wiye cham abiriyo mochiek mabeyogo bende gin higni abiriyo; giduto gin lek achiel kendo nyiso wach achiel.
Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един.
27 Dhok abiriyo maricho modhero mane obiro bangʼe nyiso higni abiriyo, kendo kamano e kaka wiye cham abiriyo motho ma yamb oro otwoyo; gin higni abiriyo mag kech.
А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад.
28 “En mana kaka awachoni ni Nyasaye osenyiso Farao gima obiro timo.
Това е, което казах на Фараона; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.
29 Higni abiriyo biro betie ma piny Misri duto nobedie gi yiengʼo ahinya,
Ето идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя.
30 to bangʼ mano higni abiriyo moko nobedie mag kech kendo wi ji nowil gi higni abiriyo mag yiengʼo e piny Misri, kendo kech noketh piny.
А след тях ще дойдат седем години на глад; всичкото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята.
31 Higni abiriyo mag yiengʼo ok nopar, nikech kech mano luweno nobed malich miwuoro.
Няма да се познае плодородието на земята, поради оня глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък.
32 Gima omiyo lek nobiro ne Farao nyadiriyo en nikech Nyasaye osechano ratiro mar timo kamano. Kendo Nyasaye biro chope mapiyo.
А това, дето съновидението се повтори на Фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и, че Бог скоро ще го извърши.
33 “Koro mondo Farao oyier ngʼat mariek kendo molony e gik moko duto motimo mondo okete jatend piny Misri.
Прочее, нека потърси Фараон умен и мъдър човек и нека го постави над Египетската земя.
34 Farao nyaka ket jotend gwenge e piny Misri duto mondo ochoki achiel kuom abich mag chamb Misri kuom higni abiriyo mag yiengʼo.
Нека стори Фараон това и нека постави наздиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от произведенията на Египетската земя.
35 Nyaka gichok kendo gikan e mier madongo chiemo duto moyudi e higni abiriyo mag yiengʼogo e bwo chik Farao.
Нека съберат всичката храна на тия добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под Фараоновата власт, за храна на градовете, и нека го пазят.
36 Cham-go onego okan e kuonde keno mag pinyni, mondo obi otigo e higni abiriyo mag kech mabiro mako piny Misri, mondo mi kik kech keth piny.”
И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада.
37 Parono nonenore maber ni Farao kod jodonge duto.
Това нещо беше угодно на Фараона и на всичките му слуги.
38 Kuom mano Farao nopenjo jodonge niya, “Bende wanyalo yudo ngʼato moro machal gi ngʼatni, ma Roho mar Nyasaye ni kuome?”
И Фараон каза на слугите си: Можем ли да намерим човек, като тоя, в когото има Божия Дух?
39 Eka Farao nowacho ne Josef niya, “Nikech Nyasaye osenyisi wechegi duto, onge ngʼat man-gi ngʼeyo matut kendo riek ka in.
Тогава Фараон каза на Иосифа: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти.
40 Abiro keti jatend od ruoth kendo joga duto biro winjo chikni kendo kom duongʼ mar ruoth ema nobed maduongʼ moloyi.”
Ти ще бъдеш над дома ми, и всичките ми люде ще слушат твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе.
41 Kuom mano Farao nowacho ne Josef niya, “Ne, koro aseketi jatend piny Misri duto.”
Фараон още каза на Иосифа: Виж, поставям те над цялата Египеска земя.
42 Eka Farao nogolo tere mar loch e lwete morwako e lwet Josef. Ne orwako ne Josef law mayom mar duongʼ miluongo ni bafta kendo orwako ne tigo mar dhahabu e ngʼute.
Тогава Фараон извади пръстена си от ръката си и го тури на Иосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и окачи му златно огърлие на шията.
43 Nomiyo oidho gach ruoth mar ariyo mar loch, kendo joritne nogoyo koko nyime kawacho niya, “Yawneuru e yo!” Kuom mano Josef noket jatend piny Misri duto.
После нареди да го возят на втората колесница, и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя.
44 Eka Farao nomiyo Josef teko kowachone niya, “An e ruoth, kendo onge ngʼama notim gimoro kata nodonji e piny Misri ma ok in ema iyiene.”
При това, Фараон каза на Иосифа: Аз съм владетел, но без тебе никой няма да издигне ръка или нога по цялата Египетска земя.
45 Farao nochako Josef ni Zafenath-Panea kendo nomiye Asenath nyar Potifera jadolo mar On (ma nyinge machielo en Eliopolis), mondo obed chiege. Kendo Josef nowuotho e piny Misri duto.
И Фараон наименува Иосифа Цафнат-панеах и даде му за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това, Иосиф излезе по обиколка из Египетската земя.
46 Josef ne en ja-higni piero adek kane ochako tich mane Farao ruodh Misri omiye. Kendo Josef nowuok ir Farao mowuotho e piny Misri duto.
Иосиф беше на тридесет години, когато стоя пред Египетския цар Фараон; и, като се отдалечи от лицето на Фараона, Иосиф обиколи цялата Египетска земя.
47 E kinde mag higni abiriyo mag yiengʼo, piny nochiek ahinya.
И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно.
48 Josef nochoko chiemo duto mane ochiek e higni abiriyo mag yiengʼo e piny Misri kendo okanogi e mier madongo. Nokano cham mochiek e puothe molworogi e dala ka dala maduongʼ.
И Иосиф събра всичката храна от тия седем години, които бяха настанали в Египетската земя, и тури храната в градовете; във всеки град прибра храната от околните му ниви.
49 Josef nokano cham mathoth mana ka kuoyo mane dho nam; ne githoth mane ok onyal kwano nikech negikadho akwana.
Иосиф събра жито твърде много, колкото морския пясък, така щото престана да го мери; защото беше без мяра.
50 Kane pok higni mag kech ochopo, Asenath nyar Potifera ma jadolo mar On nonywolone Josef yawuowi ariyo.
А преди да настъпят годините на глада, на Иосифа се родиха два сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер.
51 Josef nochako wuode makayo ni Manase kendo nowacho niya, “Ma en nikech Nyasaye osemiyo wiya owil gi chandruokna duto kod jood wuora duto.”
И Иосиф наименува първородния Манасия, защото си думаше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.
52 Wuowi mar ariyo nochako ni Efraim kendo nowacho niya, “Ma en nikech Nyasaye osemiyo anya e piny mar chandruokna.”
А втория наименува Ефрем, защото си думаше: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.
53 Higni abiriyo mag yiengʼo e piny Misri norumo,
А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха настанали в Египетската земя
54 kendo higni abiriyo mag kech nochakore, mana kaka Josef nosewacho. Ne nitie kech e pinje mamoko, to piny Misri duto ne nitie chiemo.
настъпиха седемте години на глад, според както Иосиф бе казал; и настана глад по всичките земи, а по цялата Египетска земя имаше хляб.
55 Ka kech nodonjo e piny Misri duto, ji noywak ne Farao mondo omigi chiemo. Eka Farao nonyiso jo-Misri duto niya, “Dhiuru ir Josef kendo utim gima owachonu.”
Защото, когато огладня цялата Египетска земя, и людете извикаха към Фараона за хляб, Фараона рече на всичките египтяни: Идете при Иосифа, и каквото ви каже, сторете.
56 Kane kech koro oselandore e piny duto, Josef noyawo deche duto kendo nouso cham ne jo-Misri, nikech kech ne lich ahinya e pinyno Misri duto.
(А гладът бе по цялото лице на земята). Иосиф, прочее, отвори всичките житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по Египетската земя.
57 Kendo pinje duto nobiro Misri mondo ongʼiew chiemo kuom Josef, nikech kech ne ngʼeny ahinya e piny mangima.
И от всичките страни дохождаха в Египет при Иосифа да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.
