Ezekiel 27
1 Wach Jehova Nyasaye nobirona kama:
Пак Господното слово дойде към мене и рече:
2 “Wuod dhano, chwog wer miywagogo Turo.
И ти, сине човешки, дигни плач за Тир, и кажи на Тир:
3 Wachne Turo ma en dala moger e dho nam kendo maloko ohala gi ji duto modak e dho nam ni, ‘Ma e gima Jehova Nyasaye Manyalo Gik Moko Duto wacho: “‘Yaye Turo, iwacho niya, “Ajaber kendo alongʼo chuth.”
Ти, който седиш при входа на морето, който търгуваш с народите в много острови, така казва Господ Иеова: Тире, ти си рекъл: Аз съм съвършен по хубост.
4 Kar dakni ne ni e dho nembe madongo; joma nogeri nogeri ma jaber kendo malongʼo chuth.
Пределите ти са всред моретата; ония, които те съградиха, направиха съвършена хубостта ти.
5 Negiloso bepeni duto gi yiende mabeyo moa Senir; ne gikaw bepe mag sida moa Lebanon mondo gilosnigo tanga mar yie?
Направиха всичките дъски на корабите ти от санирски елхи; взеха кедри от Ливан, за да ти направят мачти.
6 Ngai to ne giseloso gi bepe mag yiend ober moa Bashan, to bepe mag saipras moa e dho nembe mag saipras ema ne gilosogo kuonde bet magi, mane olangi gi lak liech.
Направиха веслата ти от Васански дъбове; направиха седалищата ти от слонова кост и букс от китайските острови.
7 Tangani nolos gi nanga maber mochwe gi usi moa Misri kendo mano ema nobedo bandechi; tandaruwa moumigo nokiko rambulu gi ralik, moa e dho nembe mag Elisha.
От висон с везана работа от Египет беше платното ти, за да ти служи за знаме; синьо и мораво от островите на Елиса, бе покрова ти.
8 Jo-Sidon gi Arvad ema ne kiewoni ngai; yaye Turo, jogi molony ema ne jokwangʼ kaka jogi ma jonam.
Жителите на Сидон и на Арвад бяха твоите веслари; твоите мъдри, които бяха в тебе, Тире, бяха кормчиите ти.
9 Jopecho mongʼith moa Gebal noidhi kaka jokiew ngai kendo jochung nanga mari. Yiedhi duto manie nam kaachiel gi joma gitingʼo nobiro iri mondo gilok ohala gi mwandugi.
Старейшините на Гевал и мъдрите му насмоляваха в тебе корабите ти; всичките морски кораби и моряците им бяха в тебе за да вършат търговията ти.
10 “‘Jo-Pasia, gi jo-Lidia kod jo-Put ne gin jolweny magi makedoni. Negiliero okumbnigi gi ogutegi mag lweny e ohingagi kendo mano nomiyi duongʼ.
Персийци, лидийци и ливийци бяха твоите войници, твоите военни мъже; в тебе окачваха щитове и шлемове; те ти придаваха великолепие.
11 Jo-Arvad kod jo-Helek nolworo ohingani koni gi koni karito; Jo-Gamad noidho wi uteu moger maboyo mag rito. Ne gingʼawo okumbnigi molworo ohinga magi; kendo negimiyo berni obedo malongʼo chuth.
Арвадските мъже с войската ти бяха изоколо на стените ти, адгамадците на кулите ти; окачваха щитовете си изоколо на стените ти; те направиха съвършена хубостта ти.
12 “‘Jo-Tarshish noloko kodi nikech mwandugi mangʼeny mag ohala; ne giwilo kodi fedha gi nyinyo gi chumbe, kod kite mamoko ma nengogi tek.
Тарсис търгуваше с тебе с изобилие от всякакво богатство; със сребро, желязо, калай и олово търгуваха за твоите стоки.
13 “‘Jo-Yunani, gi jo-Tubal kod jo-Meshek ne oloko kodi; ne giwilo kodu wasumbini kod gik molos gi mula ka gingʼiewogo gigi mag ohala.
Яван, Тувал, и Мосох търгуваха с тебе; за твоите стоки разменяха човешки души и медни съдове.
14 “‘Jo-Beth Togarma nowilo kodi farese mag tich, gi farese mag lweny kod kenje ka giwilo gi gig-gi mag ohala.
Ония от дома Тогарма търгуваха за стоките ти с коне, военни коне, и мъски.
15 “‘Jo-Rodo bende noloko kodi, kendo ogendini mathoth modak e dho nembe bende nongʼiewo gik moko kuomi, ka gichuli lak liech kod bepe marotenge motegno kendo mabeyo.
Деданските мъже търгуваха с тебе, търговията на много острови бе в ръката ти: докарваха ти в размяна слонова кост и ебен.
16 “‘Jo-Aram bende ne oloko kodi nikech gik mane iloso mangʼeny. Gin ne giwilo kodi tarkus, gi lewni maralik, gi lewni mochwe gi lwedo, gi lewni ma nengogi tek kaka korol gi rubi. Ne giwilo kodi gigi ka gin to gikawo gigi mag ohala.
Сирия търгуваше с тебе поради многото ти изделия; даваше за стоките ти антракс и мораво, везано и висон, корали и рубини.
17 “‘Jo-Juda gi jo-Israel bende noloko kodi. Gin ne giwilo kodi ngano moa Minith gi kal, gi mor kich, gi mo kod yedhe madungʼ tik mangʼwe ngʼar mane giwilo gi mwandugi mag ohala.
Юда и Израилевата земя търгуваха с тебе; даваха за стоките ти менитско жито, сухари и мед, масло и балсама.
18 “‘Jo-Damaski notimo kodi ohala, ka giwilo kodi divai moa Helbon kod yie rombe moa Zahar nikech gik mane iloso mangʼeny, kendo nikech mwandu maduongʼ mag gigeni mag ohala.
Дамаск търгуваше с тебе, поради многото ти изделия, с изобилие от всяко богатство, с хелвонско вино и с бяла вълна.
19 “‘Jo-Dan gi jo-Yunani moa Uzal bende nongʼiewo mwandugi mag ohala. Ne giwilo kodi nyinyo mothedhi, gi yedhe maloso chiemo mamit kod modhi miwirruokgo.
Ведан и Яван даваха прежда за стоките ти. Изработено желязо, касия и благоуханна тръстика бяха между стоките ти.
20 “‘Dedan noloko kodi piende mipedho ne farese.
Дедан търгуваше с тебе със скъпи платове за колесници.
21 “‘Jo-Arabu gi yawuot ruodhi mag Kedar duto bende ne gin jogi milokogo ohala. Negiloko kodi gi nyirombe, gi imbe, kod diek.
Аравия и всичките кидарски първенци бяха търговци в тебе, и търгуваха с тебе с агнета, овце и козли.
22 “‘Jo-ohala madongo moa Sheba gi Rama bende ne oloko kodi. Negikawo mwandugi mag ohala ka giwilo, gi yedhe maloso chiemo mamit gi kite ma nengogi tek kod dhahabu.
Търговците на Шева и на Рама търгуваха с тебе, и даваха за стоките ти всякакво изрядно благоухание, всякакви скъпоценни камъни, и злато.
23 “‘Jo-Haran, jo-Kanne, jo-Eden kod jo-ohala madongo moa Sheba gi Ashur kod Kilmad bende ne oloko kodi.
Харан, Хане и Еден, търговците на Шева, Асур и Хилмад, търгуваха с тебе.
24 Negibiro e chirni magi duto, ka giwilo kodi nengni mabeyo beyo maralik mogorie kido mabeyo, kaachiel gi mukeka mar dier ot mogorie kido malombo wangʼ kod tonde mokadi motegno.
Тия търгуваха с тебе с отбрани стоки, с бали от синя и везана изработка, и с ковчези богати облекла, вързани с въжа и направени от кедър. Тия бяха между търговците ти.
25 “‘Yiedhi madongo moa Tarshish ema ne mwandugi mag ohala. Ne ichalo gi yiedhi manie nam motingʼore mapek.
Тарсийските кораби обикаляха с търговията ти; и ти стана пълен и бе твърде славен всред моретата.
26 Jokwangʼ ngai magi teri oko nyaka e nembe madongo. To kata kamano yamb ugwe biro ngʼinji matindo tindo e chuny nam.
Твоите веслари те заведоха в големи води; но източният вятър те разби всред моретата.
27 Mwanduni gi gik milokogo ohala, gi gik mikano; gi jogi makedoni e pi, gi jokwangʼ magi, gi jogi mahondhoni yiedhi; gi jo-ohala magi, gi jolweny magi duto kod ji duto moidho yieno, biro nimo e chuny nam e odiechiengʼ ma yieno nobarre.
Богатството ти и стоките ти, търговията ти и моряците ти, кормчиите ти и които насмоляваха корабите ти, разменителите на стоките ти и всичките военни мъже, които са в тебе, с всичкото множество, което е всред тебе, ще паднат всред моретата в деня на погибелта ти.
28 Mier manie dho nembe noyiengni matek, ka jokwangʼ mag-gi ywak matek.
Предместията ще се потресат от гласа на писъка на твоите кормчии.
29 Jogo duto makiewo ngai nowe yiedhigi; Jolweny makedo e pi kod jokwangʼ duto nochungʼ kodhier e dho nam.
И всичките веслари, моряците, и всичките морски кормчии ще слязат из корабите си, ще застанат на земята,
30 Ginitingʼ dwondgi mi giywag malit nikech in; kendo ginibuk wiyegi gi buru ka gingʼielore e buru.
и ще извикат с глас над тебе, ще писнат горко, ще посипят пръст на главите си, и ще се валят в пепелта;
31 Gibiro lielo wiyegi nikech in kendo gibiro rwako lep ywak. Gibiro ywagi malit ka chunygi nigi kuyo mapek.
ще оплешивеят съвсем поради тебе, ще се опашат с вретище, и ще плачат за тебе с душевна горест, с горчиво ридание.
32 Kinde ma gibiro dengo kendo giywagi to ginichuogni wer ma giywagigo kama: “Bende nitie kama osekethi kaka Turo ma en dala ma nembe olworo?”
И в риданието си ще дигнат плач за тебе, и като плачат за тебе ще рекат: Кой е бил като Тир, който загина всред морето?
33 Ka gigi mag ohala ne ikwangʼo e nembe to ne pinje mangʼeny obedo mamor, imiyo ruodhi mangʼeny mag pinje odoko jomoko gi mwandugi mathoth kod gigi mag ohala.
Когато стоките ти излизаха из моретата, ти насищаше много племена; с голямото си богатство и търговия ти обогатяваше земните царе.
34 To koro ibarori e nam mi isikori piny e chuny pige; mwanduni mag ohala duto kaachiel gi jokwangʼ magi osenimo kodi piny.
Сега като си разбит в моретата в дълбочината на водите, търговията ти и всичкото ти множество паднаха всред тебе.
35 Ji duto modak e dho nembe dhogi omoko kuom gima osetimoreni; ruodhi mag-gi obwok matek kendo gitetni bende luoro omakogi.
Всичките жители на островите се удивиха за тебе, и царете им ужасно се уплашиха; лицата им побледняха от страх.
36 Jo-ohala madongo manie pinje mamoko liyo ka wuoro; giko mari obedo marach miwuoro, kendo ok nochak oneni kendo.’”
Търговците между племената подсвирнаха поради тебе; ужас си станал, и не ще те има до века.
