Wuok 21
1 “Magi e chike manyaka iketi e nyimgi.
Ето съдбите, които ще представиш пред тях.
2 “Ka ingʼiewo ja-Hibrania ma misumba, to enotini kuom higni auchiel. To e higa mar abiriyo, enobed thuolo, ka ok ochulo gimoro.
Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп.
3 Kane obiro kapok okendo, to nodog kende; to kane obiro ka osekendo, to nodog gi chiegeno.
Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него.
4 Ka ruodhe omiye dhako kendo onywolone yawuowi gi nyiri, dhakono kaachiel gi nyithinde nobed mwandu ruodhe kendo mana misumbano kende ema nobed thuolo.
Ако господарят му му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, то жената и чадата й ще бъдат на гсподаря й, а той ще излезе сам.
5 “To ka misumba owacho ni, ‘Ahero ruodha kod chiega gi nyithinda kendo ok adwar bedo thuolo,’
Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен,
6 to ruodhe nyaka tere e nyim jongʼad bura. Notere e dhoot kata e siro mar dhoot kendo notuch ite gi riwi. Bangʼe obiro bedo misumbane nyaka chiengʼ.
тогава господарят му ще го заведе пред съдиите, и, като го приведе при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб за винаги.
7 “Ka ngʼato ouso nyare kaka misumba, to ok noweye obed thuolo kaka iweyo misumba madichwo.
Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така както излизат робите.
8 To ka ruoth mongʼieweno chunye ok mor kode; to ruodheno noweye mondo oware. Oonge gi thuolo mar use ne jopinje mamoko, nikech oseketho singruokne kode.
Ако не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея, то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като й е изневерил.
9 Ka oyiere ni wuode, to nyaka omiye duongʼ kaka nyare.
Но ако я е сгодил за сина си, то нека постъпи с нея, както е обичайно с дъщерите.
10 Ka wuowino onywomo dhako machielo, to nyaka omi dhako mokwongo chiemo, lewni kendo nyaka obed kode e achiel.
Ако си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея.
11 To ka ok ochiwone gik moko adekgi, to dhakono, ni thuolo mar dhi, maonge chudo moro amora mar pesa.
И ако не й направи тия трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.
12 “Ngʼato angʼata mogoyo ngʼato kendo onego to adier nyaka negi.
Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви.
13 To kata kamano, ka gima otimono obothne, ma en dwach Nyasaye mondo mi otimre; to Nyasaye nomiye kar tony moseikone.
Но ако не го е причаквал, но Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място гдето да побегне.
14 To ka ngʼato ochano kendo onego ngʼat machielo kuom wangʼ teko, to goleuru oko mabor gi kar kendona mar misango kendo negeuru.
Ако, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви.
15 “Ngʼato angʼata ma omonjo wuon kata min nyaka negi.
Който удари баща си или майка си непременно да се умъртви.
16 “Ngʼato angʼata mokawo nyawadgi githuon mi omiye ngʼat machielo kuom chudo kata bed ni pod opande e kindeno moyude gi ngʼatno, to nyaka nege.
Който открадне човек и го продадеде, или ако откраднатият се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.
17 “Ngʼato angʼata ma okwongʼo wuon kata min nyaka negi.
Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви.
18 “Ka chwo gore kendo achiel kuomgi ogoyo nyawadgi gi kidi kata gi adhongʼ to ok otho, to obedo mana matuo kosiko e pien,
Когато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си, и той не умре, но пази легло;
19 to ngʼatno mane ogocho ok nomok e wachno ka machielono ochungo mi owuotho oko gi ludhe; to kata kamano, nyaka ochul ngʼat mohinyoreno kuom thuolone mokethore kendo one ni ochango chutho.
и ако последният се придигне и излиза макар с тояга, тогава оня, който го е ударил, ще бъде невинен, само ще плати за денгубата му и ще направи да бъде съвършено изцерен.
20 “Ka ngʼato ogoyo dichwo kata dhako ma misumba gi luth kendo misumbano otho kaluwore gi gochono, nyaka kume.
Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, та умре под ръката му, непременно да се накаже.
21 To ok enokume ka misumbano ochungo oa malo bangʼ ndalo achiel kata ariyo, nimar misumbano en mwandune.
Обаче, ако удареният поживее един два дена, тогава да се не наказва, понеже той му е стока.
22 “Ka chwo magore ogoyo dhako man-gi ich kendo onywol ka kinde nywol pok ochopo to onge hinyruok moro malich, ngʼat motimo marachno nyaka gol chudo moro amora ma chwor dhakono okwayo kendo jangʼad bura oyiego.
Ако се бият някои и ударят трудна жена, така щото да пометне, а не последва друга повреда, тогава оня, който я е ударил непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите.
23 To ka nitie hinyruok marach to nyaka ukaw ngima kar ngima kendo
Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,
24 wangʼ kar wangʼ, kendo lak kar lak, kendo lwedo kar lwedo kendo tielo kar tielo,
око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,
25 del mowangʼ kar del mowangʼ kendo adhola kar adhola, kendo kama ogwar kar kama ogwar.
изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.
26 “Ka ngʼato ogoyo wangʼ misumba madichwo kata madhako ma wangʼeno okethore, to nyaka owene misumbaneno thuolo kaka chudo mar wangʼeno.
Ако някой удари роба си или робинята си в окото, и то се развали, поради окото му ще го освободи.
27 Kendo ka omuko lak misumba madichwo kata madhako, to nyaka owene misumbaneno thuolo kaka chudo mar lakeno.
И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи поради зъба му.
28 “Ka rwath ochwoyo dichwo kata dhako monego, rwadhno nyaka go gi kite ma tho, kendo ringe kik cham. To wuon rwadhno wachno ok nomake.
Ако вол убоде мъж или жена щото да умре, тогава да се убие с камъни, и да се не яде месото му; а стопанинът на вола ще бъде оправдан.
29 To kata kamano, ka rwadhno osebedo gi kido mar chwopo kendo wuon-gi osesiem to ok osetweye e dipo mi onego dichwo kata dhako, rwadhno nyaka go gi kite kendo wuon-gi bende nyaka negi.
Но ако волът е бил бодлив от по-напред, и това е било известно на стопанина му, но той не го е ограничил, та е убил мъж или жена, то волът да се убие с камъни, още и стопанинът му да се умъртви.
30 Kata kamano, ka buch tho oloki, moketne chudo, to nyaka ochul nengo moro amora moketne mondo oresgo ngimane.
Обаче, ако му се определи откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му се определи.
31 Chik achielno ema nyaka tigo ka rwadh ochwowo nyathi ma wuowi kata ma nyako
Било че волът е убол мъж или е убол жена, според тая съдба ще му се направят.
32 Ka rwath ochwowo dichwo kata dhako ma misumba, to wuon rwadhno nyaka chul ruodh misumbano fedha ma pekne romo nus kilo, kendo rwadhno nyaka negi.
Но ако волът убоде роб или робиня, стопанинът нека плати на господаря им тридесет сребърни сикли, и нека се убие волът с камъни.
33 “Ka ngʼato oelo dho bur kata okunyo moro kendo oweyo dhoge nono mi rwadh pur kata punda onyumoree,
Ако отвори някой яма, или изкопае яма без да я покрие, и в нея падне вол или осел,
34 to wuon burno nyaka chul kuom lalno; kendo nyaka ochul wuon gigi kendo jamni mothogo nobed mage.
притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а мършата ще бъде негова.
35 “Ka rwadh ngʼato ohinyo rwadh ngʼat machielo mi otho, to ginius rwath mangimano kendo ginipog pesa kaachiel gi ring rwath mothono marom.
Ако волът на някого убоде вола на другиго, така щото умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му, и мършата тоже да си разделят.
36 To kata kamano, kane ongʼere ni rwadhno ne nigi kido mar chwopo, kendo wuon-gi ne osesiem to ne ok otweye, wuon-gi nyaka chul, chiayo kar chiayo kendo chiayo mothono nobed mare.
Но ако се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, то непременно ще плати вол за вол, а мършата ще бъде негова.
