Wuok 2
1 Ja-Lawi moro nokendo nyar ja-dhoodgi,
В това време отиде някой си човек от Левиевия дом та взе за жена една от Левиевите жени.
2 mi nomako ich monywolo nyathi ma wuowi. Ka noneno ni en nyathi ma jaber, nopande kuom dweche adek.
И жената зачна и роди син; и като видя, че беше красиво дете, кри го за три месеца.
3 To ka koro ne ok onyal medo pande, nokawo osera mochwe gi togo momuono gi lowo kod odok. Bangʼe noketo nyathino ei oserano kendo noketo oserano ei odundu e tiend aora Nael.
Но понеже не можеше вече да се крие, взе му рогозен ковчежец и намаза го със смола и катран, тури детето в него и го положи в тръстиката край брега на реката.
4 Nyamin nyathino nochungʼ gichien mondo one ane gima biro timore ni nyathino.
А сестра му стоеше от далеч, за да види какво ще му се случи.
5 Eka nyar Farao nodhi e aora Nael mondo olwokre, ka jotichne to ne wuotho e geng aora. Nyar Farao noneno oserano ka ni e kind odundu, mine ooro jatichne ma nyako mondo ogeme.
И Фараоновата дъщеря слезе да се окъпе в реката, а слугините й ходеха по брега на реката; и когато съгледа ковчежеца в тръстиката, тя прати слугинята си за го донесе.
6 Ne oele mi oyudo nyathi. Nyathino ne ywak, kendo nokeche mowacho niya, “Ma en achiel kuom nyithind jo-Hibrania.”
Като го отвори, видя детето, и, ето малкото плачеше; и пожали го и каза: От еврейските деца е това.
7 Eka nyamin nyathino nopenjo nyar Farao niya, “Bende anyalo dhi mondo aluongni achiel kuom mond jo-Hibrania mondo opirni nyathini.”
Тогава сестра му рече на Фараоновата дъщеря: Да отида ли да ти повикам доилка от еврейките, за да ти дои детето?
8 Nyar farao nodwoke niya, “Ee, dhiyo.” Kuom mano nyakono nodhi mokelo mana min nyathino.
И Фараоновата дъщеря й рече: Иди. И тъй, момичето отиде та повика майката на детето.
9 Nyar Farao nowachone niya, “Kaw nyathini mondo ipidhna bangʼe abiro chuli.” Omiyo dhakono nokawo nyathino kendo norite.
И Фараоновата дъщеря й рече: Вземи това дете и ми го отдой, и аз ще ти заплатя. И жената взе детето и го доеше.
10 Ka nyathino nosedongo mobedo maduongʼ nokawe motere ne nyar Farao kendo nyathino nodoko wuod nyar Farao. Nochake ni Musa kowacho niya, “Ne agole e pi.”
А когато порасна детето, донесе го на Фараоновата дъщеря, и то стана неин син. И наименува го Моисей: Понеже, каза тя, извлякох го от водата.
11 Kane Musa osedoko ngʼat maduongʼ, chiengʼ moro nodhi ir owetene ma jo-Israel kendo noneno kaka negitiyo tich matek. Noneno achiel kuom jo-Hibrania wetene, ka igoyo kod ja-Misri.
А във времето, когато Моисей порасна, излезе при братята си и гледаше теглилата им. И видя някой си египтянин, че биеше един евреин, един от братята му;
12 Nogoyo machiemo koni gi koni, kendo kane ok oneno ngʼato, nonego ja-Misrino mi oike ei kuoyo.
и като поразгледа насам натам и видя, че няма никой, уби египтянина и го скри в пясъка.
13 Kinyne nodok mi oneno jo-Hibrania ariyo ka dhawo. Nopenjo ngʼat ma nokwinyo nyawadgino niya, “Marangʼo igoyo ja-Hibrania wadu?”
Излезе и на другия ден, и ето, двама евреи се препираха; и каза на обидника: Защо биеш другаря си?
14 Ngʼatno nodwoke niya, “En ngʼa ma oketi ruoth kendo jangʼadnwa bura? Iparo mar nega kaka nyoro inego ja-Misri cha?” Ka Musa nowinjo kamano, kibaji nogoye mobedo maluor koparo niya, “Gima nyoro atimo nyaka bed ni osengʼere.”
А той рече: Кой те постави началник и съдия над на? Искаш ли и мене да убиеш, както уби египтянина? Тогава Моисей се уплаши и си каза: Явно е, че това нещо стана известно.
15 Kane Farao owinjo wachno notemo mondo oneg Musa, kata kamano Musa noringo modhi odak e piny Midian, mi obet e bath soko moro.
А като чу това Фараон, търсеше случай да убие Моисея; но Моисей побягна от Фараоновото лице и се засели в Мадиамската земя. И седна до един кладенец.
16 Jadolo moro mar jo-Midian ne nigi nyiri abiriyo, negibiro tuomo pi ka giolo e karaya mondo jamb wuon-gi omodhi.
А Мадиамският жрец имаше седем дъщери, които дойдоха и наляха вода и напълниха коритата, за да напоят бащините си овци.
17 Jokwath moko nobiro mondo oriembgi, to Musa noa malo moresogi kendo nomiyo jambgi pi omodho.
Но овчарите дойдоха и ги изпъдиха; а Моисей стана та им помогна, и напои овците им.
18 Bangʼe kane nyirigo odok ir Reuel wuon-gi, nopenjogi niya, “Angʼo momiyo udwogo chon kawuono?”
И като дойдоха при баща си Рагуила, той им рече: Как дойдохте днес толкова скоро.
19 Negidwoke niya, “Ja-Misri moro noresowa e lwet jokwath, mi otuomonwa pi kendo omiyo jamni pi omodho.”
А те казаха: Един египтянин ни избави от ръцете на овчарите, при това и вода ни наля та напои овците.
20 Reuel nopenjo nyige niya, “En kanye? Marangʼo uweye? Luongeuru mondo oyud gimoro ocham.”
И той рече на дъщерите си: А где е той? защо оставихте човека? повикайте го да яде хляб.
21 Musa noyie mondo odag gi ngʼatno, mi Reuel nomiye nyare miluongo ni Zipora mondo obed chiege.
И Моисей склони да живее при човека, който е даде на Моисея дъщеря си Сепфора за жена.
22 Zipora nonywolo wuowi mi Musa nochako nyinge ni Gershom, kowacho niya, “Asedoko jadak e piny ma ok marwa.”
И тя роди син; и той го наименува Герсам, защото думаше: Пришелец станах в чужда земя.
23 E kinde mane Musa pod odak Midian, Farao ruodh Misri notho. Jo-Israel ne ngʼur ahinya kuom tichgi mar wasumbini mi giywak malit, kendo ywakgi mondo oresgi e tich mar bedo misumba nochopo ir Nyasaye.
Подир дълго време египетският цар умря; а израилтяните пъшкаха под робството и извикаха: и викат им от робството стигна до Бога.
24 Nyasaye nowinjo ngʼurgi mi oparo singruokne gi Ibrahim gi Isaka kod Jakobo.
Бог чу пъшканията им; и Бог спомни завета си с Авраама, с Исаака, и с Якова.
25 Kuom mano Nyasaye noneno kaka jo-Israel thagore mi wachno ne odonjo e chunye.
И Бог погледна на израилтяните, и Бог разбра положението им.
