Daniel 1
1 E higa mar adek mar loch Jehoyakim, ruodh Juda, Nebukadneza ruodh Babulon nobiro Jerusalem molwore gi jolweny mondo okawe.
В третата година от царуването на Юдовия цар Иоаким дойде вавилонския цар Навуходоносор в Eрусалим и го обсади.
2 Bangʼe Jehova Nyasaye nochiwo Jehoyakim ruodh Juda e lwete, kaachiel gi gik moko mitiyogo e hekalu mar Nyasaye. Notingʼo gigi motero nyaka e hekalu mar nyasache, man Babulon, kendo noketogi ei od kano mwandu mar nyasache.
И Господ предаде в ръката му Юдовия цар Иоаким и част от съдовете в Божия дом; и той ги занесе в земята Сенаар, в капището на своя бог, и съдовете внесе в съкровищницата на своя бог.
3 Eka ruoth nogolo chik ni Ashpenaz, ma jatelo maduongʼ mar jotij od ngʼado bura mondo okelne jo-Israel moko mogen mane oa e anywola joka ruoth,
И царят заповяда на началника на скопците си Асфеназ да доведе някой от израиляните, сиреч, от царския род и от благородните,
4 ma gin yawuowi matindo man-gi chia maonge songa, molony e migepe duto mag rieko, mosomo malach, ma wach donjonegi piyo kendo mowinjore gi tiyo e od ruoth. Ne onego opuonjgi dho jo-Babulon kaachiel gi weche mamoko mag jo-Babulon.
юноши без никакъв недостатък, красиви на глед, които проумяваха всякаква мъдрост, вещи във всякакво знание, такива, които владееха науките и бяха достойни да стоят в царския палат, та да ги учението и езика на халдейците.
5 Ruoth noketonigi chiemo mar odiechiengʼ kodiechiengʼ moromogi kod kongʼo moa e mesane. Ne onego otieggi kuom higni adek bangʼe gichak tiyo ka ruoth.
И царят им определи за всеки ден дял от царските изрядни ястия и от виното, което той пиеше, с които да ги хранят три години, за да стоят пред царя след изтичането на това време.
6 Kuom joma noa e dhood Juda ne gin: Daniel, Hanania, Mishael gi Azaria.
А между тях бяха, от юдейците, Даниил, Анания, Мисаил, и Азария,
7 Jatelo maduongʼ nomiyogi nying manyien machal kama: Daniel nochako ni Belteshazar; Hanania nochako ni Shadrak; Mishael nochako ni Meshak; to Azaria nochako ni Abednego.
които началникът на скопците преименува, като нарече Даниила Валтасасар, и Анания Седрах, Мисаила Мисах, и Азария, Авденаго.
8 Daniel to nongʼado e chunye ni ok nobed mogak kuom chamo chiemo kendo madho divai moa e od ruoth, omiyo nokwayo jatelo maduongʼ thuolo mondo oweye kik ocham chiemo mogakgo.
Но Даниил реши в сърцето си да се не оскверни от изрядните ястия на царя, нито от виното, което той пиеше; затова, помоли началника на скопците да се не оскверни.
9 Nyasaye nosemiyo jatelo maduongʼ obedo mangʼwon gi Daniel,
А Бог направи щото Даниил да придобие благоволение и милост пред началника на скопците.
10 to kata kamano jatelono nowachone Daniel niya, “Aluoro ruodha nikech en ema ogolo chik ni mondo uchiem kendo umethi. Angʼo dimi inenri matin moloyo mbesini mamoko? Ka ok atimoni kamano, to onyalo nega.”
И началникът на скопците рече на Даниила: Аз се боя от господаря си царя, който определи ястието ви и питието ви, да не би да види, че лицата ви са по-малко поправени от лицата на юношите вашите връстници, и така да турите главата ми в опасност пред царя.
11 Eka Daniel nowachone jarit mane jatelo maduongʼ oketo mondo orit Daniel, Hanania, Mishael gi Azaria niya,
Тогава Даниил рече на надзирателя, когото началникът на скопците беше поставил над Даниила, Анания, Мисаила, и Азария.
12 “Kiyie to tem ane jotichni kuom ndalo apar; ka ok imiyowa gimoro amora makmana alot gi pi modho.
Опитай, моля, слугите си десет дни, през което време да ни се даде зеленчук да ядем и вода да пием;
13 Bangʼ mano to ipimwa gi yawuowi mamoko machamo chiemo moa e od ruoth mondo ineane ka bende nitie pogruok, eka itim ne jotichni kaluwore gi gima ineno.”
после нека се прегледат пред тебе нашите лица и лицата на юношите, които ядат от изрядните ястия на царя; и според каквото видиш постъпи със слугите си.
14 Omiyo ne oyie gi wachno mi otemogi kuom ndalo apar.
И той ги послуша в това нещо, и ги опита десет дена.
15 Bangʼ ndalo apargo ndendgi ne ber moloyo mar yawuowi mane chamo chiemo moa e od ruoth.
И на края на десетте дена техните лица изглеждаха по-красиви и по-пълни, отколкото лицата на всичките юноши, които ядяха от изрядните ястия на царя.
16 Kuom mano, jaritono ne ok omiyogi chiemb od ruoth kod divai, to ne omiyogi mana alot kende.
И тъй, надзирателят отнемаше от тях изрядното ястие и виното, което трябваше да пият, и им даваше зеленчук.
17 Nyasaye nomiyo yawuowi angʼwen-go, ngʼeyo gi lony mar winjo tiend kit ndiko duto gi puonjruok. Kendo Daniel ne nigi rieko matut mar loko tiend fweny ka fweny kod lek ka lek.
А на тия четири юноша Бог даде знание и разум във всяко учение и мъдрост; и Даниил можеше да проумява всички видения и сънувания.
18 Kane ochopo kinde mane onego ter yawuowigo ir ruoth, jatelo maduongʼ nokelogi e nyim Nebukadneza.
И на края на дните, когато царят бе заповядал да ги въведат, началникът на скопците ги въведе пред Навуходоносора.
19 Ruoth nowuoyo kodgi, kendo ne ok oyudo ngʼama ne nyalo romo gi Daniel, Hanania, Mishael kod Azaria, omiyo yawuowi angʼwen-go nochako tiyo ne ruoth.
И като разговаря с тях царят, между всички тях не се намери подобен на Даниила, Анания, Мисаила, и Азария; за това, те стояха пред царя.
20 E kit rieko duto gi lony kuom winjo tiend weche matek mane ruoth otemogie gi penjo, noyudo ka giriek moloyo ajuoke gi jokor wach duto mane ni e pinyruodhe duto nyadipar.
И във всяко дело, което изискваше мъдрост и проумяване, за което царят ги попита, намери ги десет пъти по-добри от всичките врачове и вражари, които бяха в цялото му царство.
21 Kendo Daniel nodhi nyime katiyo kanyo nyaka higa mokwongo mar loch mar ruoth miluongo ni Sairas.
И Даниил остана до първата година на цар Кира.
