2 Samuel 24
1 Mirima nochako omako Jehova Nyasaye kod Israel omiyo nochwalo Daudi motimo gimoro madihinygi, kowachone niya, “Dhiyo mondo ikwan jo-Israel gi jo-Juda.”
Подир това гневът на Господа пак пламна против Израиля, и Той подбуди Давида против тях, казвайки: Иди, преброй Израиля и Юда.
2 Omiyo ruoth nowachone Joab kod jotend jolweny mane ni kode niya, “Dhiuru e dhoudi duto mag Israel kochakore Dan nyaka Bersheba mondo ukwan jolweny, eka angʼe ni gin ji adi.”
Царят, прочее каза на началника на войската Иоав, който бе с него: Мини сега през всичките Израилеви племена, от Дан до Вирсавее, та преброй людете, за да узная броя на людете.
3 To Joab nodwoko ruoth niya, “Mad Jehova Nyasaye ma Nyasachi med jolweny nyadi mia achiel ka ruodha ma en ruoth neno gi wangʼe. To en angʼo momiyo ruoth ma en ruodha didwar timo gima chal kama?”
А Иоав каза на царя: Господ твоят Бог дано притури на людете стократно повече отколкото са, и очите на господаря ми царя дано видят това; но защо господарят ми царят намира наслада в това нещо?
4 Kata kamano ruoth notamo Joab gi jotelo mag lweny; kuom mano ne giwuok e nyim ruoth mondo gidhi gikwan jolweny e Israel.
Обаче царската дума надделя над Иоава и над началниците на войската излязоха от царя за да преброят Израилевите люде.
5 Bangʼ kane gisengʼado aora Jordan, negibuoro machiegni gi Aroer, man yo milambo mar dala manie geng holo, eka negikadho Gad ma gidhi nyaka Jazer.
Като преминаха Иордан, разположиха се при Ароир, към Гад и към Язир, отдясно на града, който е всред долината.
6 Negidhi Gilead kod gwenge mag Tatim Hodshi, mi gikadho nyaka Dan Jaan kendo negigomo ka gichiko Sidon.
После дойдоха в Галаад и в земята Тахтим-одси; дойдоха и в Дан-яан и наоколо до Сидон;
7 Bangʼe negichiko dala mochiel gohinga mar Turo kod dala duto mag jo-Hivi kod mago mag jo-Kanaan. Mogik, negidhi Bersheba man Negev e piny Juda.
тогава дойдоха в Тирската крепост и във всичките градове на евейците и на ханаанците; и излязоха в Вирсавее в южна Юда.
8 Bangʼ dweche ochiko gi ndalo piero ariyo kane gisewuotho e piny duto, negidwogo Jerusalem.
И тъй, като преминаха през цялата земя, дойдоха в Ерусалим в края на девет месеца и двадесет дни.
9 Joab nokelo ne ruoth kar kwan jolweny kama: Kuom jo-Israel ne nitie ji alufu mia aboro maroteke mane nyalo kedo gi ligangla to kuom jo-Juda ne nitie ji alufu mia abich.
И Иоав доложи на царя броя на преброените люде; те бяха: от Израиля, осемстотин хиляди силни мъже, които можеха да теглят нож; и от Юдовите мъже, петстотин хиляди.
10 Daudi chunye nochandore bangʼ kane osekwano jolweny, mi nowachone Jehova Nyasaye niya, “Asetimo richo maduongʼ kuom gima asetimoni. Yaye Jehova Nyasaye, akwayi mondo igol richoni kuom jatichni, nimar asetimo gima ofuwo.”
И след това като преброи Давид людете, сърцето му го изобличи. И Давид рече на Господа: Съгреших тежко като извърших това нещо; но сега, моля Ти се, Господи, отмахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост.
11 Kane Daudi pok ochiewo kinyne gokinyi, wach Jehova Nyasaye nosebiro ne Gad janabi, mane en jakor wach mar Daudi:
И когато стана Давид на утринта, Господното слово дойде към пророка Гад, Давидовия гадач, казвайки:
12 “Dhiyo iwach ni Daudi ni, ‘Ma e gima Jehova Nyasaye wacho: Aketo weche adek e nyimi, yier achiel kuomgi monego atimni.’”
Иди, кажи на Давида, Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях, за да го извърша над тебе.
13 Omiyo Gad nodhi ir Daudi mowachone niya, “Diyier mondo kech omak piny kuom higni adek? Koso diyier dweche adek kiringo wasiki malawi? Koso diyier ndalo adek mag masira? Koro par ane mondo imiya dwoko matero ni ngʼama ne oora.”
Дойде, прочее, Гад при Давида та му извести това; после му рече: Дали за седем години да има върху тебе глад по земята ти? или три месеца да бягаш от неприятелите си, като те преследват? или три дни да има мор в земята ти? Размисли сега и виж какъв отговор да възвърна на Оногова, Който ме е пратил.
14 Daudi nodwoko Gad niya, “An-gi chuny lit ahinya. Ber mondo alwar e lwet Jehova Nyasaye, nikech ngʼwonone duongʼ, to kik iweya alwar e lwet ji.”
И Давид рече на Гада: Намирам се много на тясно; обаче нека паднем в ръката на Господа, защото Неговите милости са много; но в ръката на човека да се изпадна.
15 Omiyo Jehova Nyasaye nokelo masira kuom jo-Israel chakre okinyino nyaka kinde mane oketi norumo, kendo ji alufu piero abiriyo notho chakre Dan nyaka Bersheba.
И тъй, Господ прати мор върху Израиля от оная утрин до определеното време; и измряха от людете, от Дан до Вирсавее, седемдесет хиляди мъже.
16 To kane malaika orieyo bade mondo oketh Jerusalem, chuny Jehova Nyasaye ne lit nikech masirano mi nowacho ni malaika mane nego ji niya, “Oromo! Dwok lweti piny.” Malaika mar Jehova Nyasaye noyudo ochungʼ e kar dino cham mar Arauna ja-Jebus.
А когато ангелът простря ръката си към Ерусалим, за да го погуби, Господ се разкая за злото, и рече на ангела, който погубваше людете: Стига вече, оттегли сега ръката си. И ангелът Господен бе близо до гумното на евусеца Орна.
17 Kane Daudi oneno malaika mane nego ji, nowachone Jehova Nyasaye niya, “An ema asetimo richo kendo aseketho. Magi to mana rombe, angʼo magiseketho? Akwayi ni an ema ikuma kaachiel gi joga to kik iwe masira odongʼ kuom jogi.”
И когато видя ангела, който поразяваше людете, Давид проговори Господу, казвайки: Ето, аз съгреших, аз извърших беззаконие; но тия овци що са сторили? Над мене, моля Ти се, нека бъде ръката Ти, и над моя бащин дом.
18 Chiengʼno Gad nodhi ir Daudi mowachone niya, “Dhi malo mondo iger kendo mar misango ni Jehova Nyasaye e laru mar dino mar Arauna ja-Jebus.”
В същия ден Гад дойде при Давида та му рече: Възлез, издигни олтар Господу на гумното на евусеца Орна.
19 Omiyo Daudi nodhi malo mana kaka Jehova Nyasaye nosechike kokadho kuom Gad.
И така, Давид възлезе според Гадовата дума, както заповяда Господ.
20 Kane Arauna ogoyo wangʼe moneno ruoth gi joge kabiro ire, nowuok mokulore e nyim ruoth nyaka e lowo.
И Орна, като погледна, видя, че царят и слугите му идат към него; и Орна излезе та се поклони на царя с лице до земята.
21 Arauna nopenje niya, “Angʼo mokelo ruodha ma en ruoth ir jatichne?” Daudi nodwoke niya, “Abiro ngʼiewo laru mar dino cham, mondo agerie kendo mar misango ni Jehova Nyasaye, eka tho manego ji orum.”
Тогава рече Орна: Защо е дошъл господарят ми царят при слугата си? А Давид каза: Да купя гумното от тебе та да издигна олтар Господу, за да престане язвата между людете.
22 Arauna nowacho ne Daudi niya, “We ruodha ma en ruoth okawe kendo otim kode gima chunye dwaro mondo otimgo misango. Rwedhi mag timo misango miwangʼo pep kod yiend dino kaachiel gi jok minyalo tigo kaka yien nika.
А Орна рече на Давида: Господарят ми царят нека вземе и принесе в жертва каквото му се вижда за добре; ето воловете за всеизгаряне, и диканите и оръдията на воловете за дърва;
23 Gigi duto, yaye ruoth, Arauna ema osechiwo ne ruoth.” Arauna nomedo wachone niya, “Mad Jehova Nyasaye ma Nyasachi yie kodi.”
всички тези, о царю, дава Орна на царя. Орна каза още на царя: Господ твоят Бог да има благоволение към тебе.
24 To ruoth nodwoko Arauna niya, “Ooyo, nyaka achuli. Ok abi timo ne Jehova Nyasaye ma Nyasacha misango miwangʼo pep gi gik mayudo nono.” Omiyo Daudi nochulo fedha madirom nus kilo kongʼiewogo laru mar dino kaachiel gi rwedhi.
А царят рече на Орна: Не, но непременно ще го купя от тебе за определена цена; защото не ща да принеса на Господа моя Бог всеизгаряния, за които не съм похарчил. И тъй, Давид купи гумното; а воловете купи за петдесет сребърни сикли.
25 Daudi nogero kendo mar misango ni Jehova Nyasaye kanyo kendo nochiwo misengini miwangʼo pep kaachiel misengini mag lalruok. Eka Jehova Nyasaye nowinjo lamo mane olemogo ni piny, kendo nogengʼo masira mane ni e piny Israel.
И там Давид издигна олтар Господу, и принесе всеизгаряния и примирителни приноси. И Господ прие молбата за земята, та язвата престана между Израиля.
