2 Ruodhi 10
1 E piny Samaria ne nitie yawuowi piero abiriyo mawuok e dhood Ahab. Kuom mano Jehu nondiko barupe mooro Samaria ne jotend Jezreel, ne jodonge kod jorit mag nyithind Ahab kowachonegi niya,
А Ахаав имаше седемдесет сина в Самария. И Ииуй написа писма та прати в Самария до езраелските началници, до старейшините и до възпитателите на Ахаавовите деца, в които рече:
2 “E sa ma baruwani nochopnue, nikech un gi yawuot ruodhu kod geche lweny gi farese, gi dala maduongʼ mochiel motegno kod gige lweny,
Щом пристигне до вас това писмо, понеже синовете на господаря ви са при вас, и имате колесници и коне, укрепен град и оръжия,
3 yieruru achiel kuom yawuot ruoth mowinjore kendo ukete obed e loch wuon-gi. Bangʼ mano ikreuru mondo uked ne dhood ruodhu.”
то вижте кой е най-добър и на-способен от синовете на господаря ви та го поставете на бащиния му престол, и бийте се за дома на господаря си.
4 To kihondko ne ogoyogi magiwacho niya, “Ka ruodhi pinje ariyo ne ok nyal sire, wan to bende dwasire?”
Но те твърде много се уплашиха, и рекоха: Ето, двамата царе не устояха пред него; и как ще устоим ние?
5 Eka jatend dala ruoth, jatend dala maduongʼ, jodongo kod jorit mag nyithind Ahab nooro wachni ne Jehu kama: “Wan mana jotichni omiyo wabiro timo gimoro amora miwacho. Ok wabi yiero ngʼato e dierwa mondo obed ruoth, tim gima chunyi oneno ni ber.”
И така, домоуправителят, градоначалникът, старейшините и възпитателите на децата пратиха до Ииуя да рекат: Ние сме твои слуги, и ще сторим всичко, каквото ни кажеш; няма да направим никого цар; стори каквото ти се вижда угодно.
6 Eka Jehu nondikonegi baruwa mar ariyo mawacho niya, “Ka un jokora kendo ubiro winjo wachna, to ngʼaduru wiye yawuot ruodhu kendo kiny kochopo sa maka ma to ubi ira Jezreel.” E kindeno yawuot ruoth piero abiriyo ne ni kod jorit mag-gi mane gin jotend dala maduongʼno.
Тогава им писа второ писмо, в което рече: Ако сте откъм мене, и ако послушате моя глас, отнемете главите на тия човеци, синовете на господаря ви, и утре по това време, дойдете при мене в Езраел. (А царските синове, седемдесетте човека, бяха при градските голезци, които ги възпитаваха).
7 Kane baruwa ochopo jogi nokawo yawuot ruoth piero abiriyogo ma ginego. Negikawo wiyegi ma giketogi ei okapu kendo giterone Jehu e piny Jezreel.
И като стигна писмото до тях, хванаха царските синове, седемдесетте човека, та го изклаха, и туриха главите им в кошници та му ги пратиха в Езраел.
8 Kane jaote ochopo ne owacho ne Jehu niya, “Gisekelo wiye yawuot ruoth.” Eka Jehu nogolo chik niya, “Dhurgiuru pidhe ariyo e dhoranga dala maduongʼ nyaka piny yawre.”
И един пратеник дойде та му извести, казвайки: Донесоха главите на царските синове. А той рече: Турете ги на два купа във входа на портата да стоят до утре.
9 Kinyne gokinyi machielono Jehu nowuok modhi ochungʼ e nyim oganda mowachonegi niya, “Un to uonge ketho makmana ni an ema ne ariwora gi ji ma andhogo ruodha kendo anege, to koro joma othogi duto, to ngʼama onego?
И на сутрента излезе та застана и рече на всичките люде: Вие сте праведни; ето, аз направих заговор против господря си и го убих; но кой изби всички тези?
10 Koro ngʼeuru ni onge wach ma Jehova Nyasaye osewacho ewi od Ahab ma ok nochop kare. Jehova Nyasaye osetimo gima ne osingo kokalo kuom jatichne Elija.”
Знайте сега, че няма да падне на земята нищо от Господното слово, което Господ говори против Ахаавовия дом; защото Господ извести онова, което говори чрез слугата Си Илия.
11 Omiyo Jehu nonego ji duto man Jezreel mane odongʼ e od Ahab, kaachiel gi jotende duto, osiepene kod jodolo mage duto, maonge ngʼama noweyo kangima.
И тъй, Ииуй порази всичкоте останали от Ахаавовия дом в Езраел, и всичките му големци, близките му приятели и свещениците му, докле не му остави остатък.
12 Eka Jehu ne owuok kochomo yo Samaria. Kane ochopo kar jokwath miluongo ni Beth Eked,
Сетне стана та тръгна и дойде в Самария. И по пътя, като бягаше близо при овчарската стригачница,
13 ne oromo gi wede Ahazia ruodh Juda moko mopenjogi niya, “Un ngʼa gini.” To negidwoko niya, “Wan wede Ahazia kendo ne walor mondo wamos joka ruoth kod min ruoth.”
Ииуй срещна братята на Юдовия цар Охозия, и попита: Кои сте вие? А те отговориха: Ние сме братя на Охозия, и слизаме да поздравим чадата на царя и чадата на царицата.
14 Eka nogolo chik niya, “Makgiuru” Omiyo negimako ji piero angʼwen gariyogo ma gidhi kodgi e bath soko man Beth Eked ma ginegogi, kendo onge moro amora mane otony.
И рече: Хванете ги живи. И хванаха ги живи та ги изклаха при рова на стригачницата, четиридесет и двама човека; не остави ни един от тях.
15 Kane osea kanyo noyudo Jehonadab wuod Rekab, mane dhi romone. Jehu nomose mopenje niya, “Bende in koda e winjruok kaka an kodini?” Jehonadab nodwoke niya, Ee an kodi. Jehu nowachone niya, “Ka en kamano, to miya lweti.” Omiyo notimo kamano kendo nomako lwete moidho gach lweny.
И като тръгна от там събра се с Ионадава Рихавовия сен, който идеше да ги посрещне; Ииуй го поздрави и му рече: Право ли е твоито сърце към мене, както е моето сърце към твоето? И Ионадав отговори: Право е. Ако е тъй, каза Ииуй, дай ръката си. И Ииуй го качи при себе си на колесницата, и рече:
16 Jehu nowachone niya, “Bi mondo idhi koda mondo ineye kaka achiwora tiyone Jehova Nyasaye.” Eka negidhi kode koidho gache.
Дойди с мене та виж ревността ми за Господа. Така го качиха в колесницата му.
17 Kane Jehu ochopo Samaria, nonego jood Ahab duto mane odongʼ, notiekogi kaluwore gi wach mane Jehova Nyasaye owachone Elija.
И когато стигна в Самария, поразяваше всичките останали от Ахаава в Самария догде го изтреби, според словото, което Господ говори на Илия.
18 Eka Jehu nochoko ji duto kanyakla mowachonegi niya, “Ahab ne otiyone Baal mana matin, to Jehu biro tiyone mangʼeny.
Тогава Ииуй събра всичките люде та им рече: Ахаав е малко служил на Ваала; Ииуй ще му служи много.
19 Koro luong jonabi duto mag Baal, jodonge duto kod jodolone duto. Kik yudi ni ngʼato kuomgi onge nikech adhi timo nyasi mar misango maduongʼ ne Baal. Ngʼato angʼata ma ok ochopo e nyasino to ok nobed mangima.” To Jehu ne wuondore nimar ne odwaro kaka doneg jodong Baal duto.
Сега, прочее, повикайте ми всичките пророци на Ваала, всичкоте му служители и всичките му жреци; никой де не отсъствува, защото имам да принеса голяма жертва на Ваала; никой, който отсъствува, нама да остане жив. Но Ииуй направи това с хитрост, с намарение да изтреби Вааловите служители.
20 Jehu nowacho niya, “Timuru chokruok maduongʼ mar Baal.” Omiyo negilando wachno.
И тъй, Ииуй рече: Прогласете тържествено събрание за Ваала. И те прогласиха.
21 Eka nooro wach e piny Israel duto mi jodong Baal duto nobiro; kendo onge kata mana ngʼato achiel mane odongʼ. Negipongʼo ii hekaluno duto koni gi koni.
И Ииуй прати на целия Израил, та дойдоха всичките Ваалови служители, така че не остана никой, който да не дойде. Дойдоха в капището на Ваала; и Вааловото капище се напълни от край до край.
22 Kendo Jehu nowachone jarit kar keno mar lewni niya, “Keluru kandhe moromo jodong Baal duto.” Omiyo nokelo kandhe moromogi duto.
И каза на одеждопазителя: Извади одежди за всичките Ваалови служители. И той им извади одежди.
23 Bangʼ mano Jehu gi Jehonadab wuod Rekab nodhi ei hekalu mar Baal. Jehu nowachone jodong Baal duto niya, “Neuru ni onge jatich Jehova Nyasaye moro amora kodu ka makmana jodong Baal.”
Тогава Ииуй и Ионадав, Рихавовият син, влязоха във Вааловото капище; и рече на Вааловите служители: Прегледайте и внимавайте да няма някой между вас някой от слегите на Иеова, но да мъдат само служители на Ваала.
24 Eka negidonjo ei hekaluno mondo gichiw misengini miwangʼo pep kod liswa. Noyudo Jehu oseketo ji piero aboro oko momiyogi siem kama: “Kapo ni ngʼato moro kuomu oweyo achiel kuom jogi otony, to ngimani nokaw kar ngimane.”
И когато влязоха да принесат жертви и всеизгаряния, Ииуй нареди отдън осемдесет мъже, на които рече: Който остава да избяга някой от тия човеци, които доведох в ръцете ви, животът му ще се вземе вместо неговия живот.
25 Sa mane Jehu osetieko misango miwangʼo pep, ne ogolo chikne jorit gi jotelo kama: “Donjuru kendo uneg-gi, kendo kik uwe moro otony.” Omiyo neginegogi gi ligangla. Jorit kod jotelogo nowito ringregi oko kendo negidonjo nyaka ei agola mar hekalu mar Baal.
И като свърши принасянето на всеизгарянето, Ииуй рече на телохранителите и на полководците: Влезте, избийте ги; никой да не избяга. И телохранителите и полководците ги избиха с острото на ножа и ги изхвърлиха вън. После, кото отидоха в града на Вааловото капище,
26 Bangʼe negigolo oko kido milamo e hekalu mar Baal mi giwangʼe.
извадиха кумирите на Вааловото капище та ги озгориха,
27 Negitoyo kidi milamo kendo gimuko hekalu mar Baal kendo kanyo ji osebedo katiyogo kaka choo nyaka chil kawuono.
строшиха идола на Ваала, съсипаха Вааловото капище, и направиха го бунище, както е до днес.
28 Omiyo Jehu noketho lamo Baal e piny Israel.
Така Ииуй изтреби Ваала от Израиля.
29 Kata kamano ne ok olokore oweyo richo mar Jeroboam wuod Nebat, mane omiyo jo-Israel odonje richo mar lamo nyaroya mar mula mochwe e Bethel kod Dan.
Но Ииуй не са естови от греховете на Еровоама, Наватовия син, който непреви Израиля да греши, то ест, от златните телета, които бяха във Ветил и в Дан.
30 Jehova Nyasaye nowachone Jehu niya, “Nikech isetimo maber mondo ichop gima nikare e wangʼa kendo isetimo ne od Ahab gik mane ni e pacha, ogandani nobed e loch mar Israel nyaka tiengʼ mar angʼwen.”
Тогава Господ рече на Ииуя: Понеже ти добре стори, като извърши това, което е право пред очите Ми, и направи на Ахаавовия дом напълно според това, което бе в сърцето Ми, затова твоите синове до четвъртото поколение ще седят на Израилевия престол.
31 Kata kamano Jehu ne ok oritore kuom mako chike Jehova Nyasaye ma Nyasach Israel gi chunye duto. Bende ne ok olokore e richo Jeroboam, mane omiyo jo-Israel otimo.
Обаче, Ииуй не внимаваше да ходи с цялото си сърце в закона на Господа Израилевия Бог; не се остави от греховете на Еровоама, с които направи Израиля да греши.
32 E kindeno Jehova Nyasaye nochako dwoko kwan mar jo-Israel piny, Hazael noloyo jo-Israel e pinjegi duto,
В това време Господ почна да кастри Израиля; защото Азаил ги порази във всичките Израилеви предели,
33 chakre aora Jordan kochomo yo wuok chiengʼ kaachiel gi pinje duto mag Gilead (ma gin gwenge mag Gad, Reuben kod Manase), kendo chakre Aroer manie bath aora Arnon kokadho Gilead nyaka Bashan.
от Иордан на изток цялата галаадска земя, гадците, рувимците и манасийците, от Ароир при потока Арнон и Галаад и Васан.
34 To kuom weche moko mondiki e sigand loch Jehu, gik mane otimo, gima ne ochopo kare, donge ondikgi e kitabu motingʼo weche mag ruodhi jo-Israel?
А останалите дела на Ииуя, всичко що извърши и всичките му юначества, не са ли написани в Книгата на лутописите на Израилевите царе?
35 Jehu notho moyweyo gi kwerene kendo ne oike e piny Samaria mi Jehoahaz wuode nobedo ruoth kare.
И Ииуй заспа с бащите си; и погребаха го в Самария. И вместо него се възцари син му Иоахаз.
36 Ndalo mane Jehu obedo gi loch e piny Israel ka en Samaria noromo higni piero ariyo gaboro.
И времето, през което Ииуй царува над Израиля в Самария, бе двадесет и осем години.
