2 Weche Mag Ndalo 6
1 Eka Solomon nowacho niya, “Jehova Nyasaye osewacho ni enodag ei bor polo motimo mudho.
Тогава Соломон говори: Господ е казал, че ще обитава в мрак;
2 Asegeroni hekalu marahuma, kama inidagie nyaka chiengʼ.”
но аз Ти построих дом за обитаване, място, в което да пребиваваш вечно.
3 Kane oganda jo-Israel duto ochungʼ kanyo, ruoth nolokore mogwedhogi.
После царят обърна лицето си та благослови цялото Израилево общество, докато цялото Израилево общество стоеше на крака, като каза:
4 Eka nowacho niya, “Pak obed ne Jehova Nyasaye, ma Nyasach Israel, mosetimo gi lwete gima ne osingo gi dhoge ni Daudi wuonwa. Nikech nowacho niya,
Благословен да бъде Господ Израилевият Бог, Който извършва с ръцете Си онова, което говори с устата Си на баща ми Давида, като рече:
5 ‘Chakre ndalo mane agolo joga koa Misri pok ayiero dala maduongʼ e dhoot moro amora mar Israel mondo oger hekalu kanyo ni Nyinga, to aseyiero Daudi mondo otel ni joga Israel.
От деня, когато изведох людете Си из Египетската земя, не избрах измежду измежду всичките Израилеви племена ни един град, гдето да се построи дом, за да се настани името Ми там, нито избрах мъж за да бъде вожд на людете Ми Израиля;
6 To koro aseyiero Jerusalem mondo obed kama Nyinga betie kendo aseyiero Daudi mondo otel ni joga Israel.’
но избрах Ерусалим за да се настани името Ми там, и избрах Давида за да бъде над людете Ми Израиля;
7 “Daudi wuora noketo e chunye mondo oger hekalu moluongo nying Jehova Nyasaye ma Nyasach Israel.
И в сърцето на баща ми Давида дойде да построи дом за името на Господа Израилевия Бог;
8 To Jehova Nyasaye nowacho ni Daudi wuora niya, ‘Nitimo maber mondo ibed gi wach gero hekalu ni nyinga e chunyi.
но Господ рече на баща ми Давида: Понеже дойде в сърцето ти да построиш дом за името Ми, добре си сторил, че е дошло това в сърцето ти.
9 Kata kamano in ok niger hekalu, to wuodi, ma en ringri gi rembi iwuon; en ema noger hekalu ni Nyinga.’
Ти, обаче, няма да построиш дома; но синът ти, който ще излезе из чреслата ти, той ще построи дом за името Ми.
10 “Jehova Nyasaye oserito singruok mane otimo. Asekawo loch wuora Daudi kendo asebet e kom loch mar Israel mana kaka Nyasaye nosingo kendo asegero hekalu ni Nying Jehova Nyasaye ma Nyasach Israel.
Господ прочее, изпълни словото, което говори; и като се издигнах аз вместо баща си Давида, и седнах на Израилевия престол, според както говори Господ, построих дома за името на Господа Израилевия Бог.
11 Aseketo Sandug Muma ma moketie singruok mane Jehova Nyasaye otimo e kinde gi jo-Israel.”
И там турих ковчега, в който е заветът, който Господ направи с израилтяните.
12 Eka Solomon nochungʼ e nyim kendo mar misango mar Jehova Nyasaye e nyim oganda duto mar jo-Israel kendo norieyo bedene kochomo malo.
Тогава Соломон застана пред Господния олтар, пред цялото Израилево общество, и простря ръцете си.
13 Noseloso raidhi mar mula ma borne gi lachne romo fut aboro to borne kadhi malo en fut abich mokete e dier laru ma oko. Ne ochungʼ e raidhino mi ogoyo chonge piny e nyim oganda duto mar jo-Israel kendo norieyo bedene kochomo polo.
(Защото Соломон беше направил медна платформа, която беше пет лакътя дълга, пет лакътя широка и пет лакътя висока, която беше положил всред двора, и като застана на нея, падна на коленете си пред цялото Израилево общество). Той, прочее, простря ръцете си към небето и рече:
14 Kowacho niya, “Yaye Jehova Nyasaye ma Nyasach Israel, onge Nyasaye moro e polo kata e piny machal kodi. In e Nyasaye marito singruok mar herane ni jotichne maluwo yoreni gi chunygi duto.
Господи Боже Израилев, няма на небето и на земята Бог подобен на Тебе, Който пазиш завета и милостта към слугите Си, които ходят пред Тебе с цялото си сърце;
15 Iserito singruokni mane itimo gi jatichni Daudi wuora, ne isingori gi dhogi kendo isechopo singruokno gi lweti, mana kaka en kawuononi.
Който си изпълнил към слугата Си Давида, баща ми, това, което си му обещал; да! това, което си говорил с устата Си, него си и свършил с ръката Си, както се вижда днес.
16 “To koro Jehova Nyasaye ma Nyasach Israel rit singruok mane itimo gi jatichni Daudi wuora kiwachone niya, ‘Ok inibed maonge ngʼama bet e nyima e kom loch Israel ka nyikwayi onono kaka giwuotho e nyima kaka chikna dwaro mana kaka isetimo.’
Сега, Господи Боже Израилев, изпълни към слугата Си Давида баща ми, онова което си му обещал, като си рекъл: Няма да ти липсва мъж, който да седи пред Мен на Израилевия престол, ако само внимават чадата ти в пътя си, за да ходят в закона Ми, както ти си ходил пред Мене.
17 To koro, yaye Jehova Nyasaye ma Nyasach Israel yie mondo wach mane isingo ni jatichni Daudi wuora otimre mana kaka ne isingo.
Сега, прочее, Господи Боже Израилев, нека се потвърди словото, което си говорил на слугата си Давида.
18 “To bende Nyasaye nyalo dak e piny kod ji? Kata polo malo kata polo mabor ok nyal romi, to koro hekalu mageroni to diromi nade!
Но Бог наистина ли ще обитава с човека на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Те поберат; колко по-малко тоя дом, който построих!
19 Kata kamano chik iti ni lamo jatichni gi kwayone mar ngʼwono yaye Jehova Nyasaye Nyasacha. Winji ywak gi lemo ma jatichni lamo e nyimi.
Но пак погледни благосклонно към молитвата на слугата Си и към молението му, Господи Боже мой, тъй щото да послушаш вика и молитвата, с която слугата Ти се моли пред Тебе,
20 Mad wangʼi rang hekaluni odiechiengʼ kod otieno, kama niwacho ni Nyingi nobedie. Yie iwinji lemo ma jatichni lamo kochomo odni.
за да бъдат очите Ти денем и нощем отворени към тоя дом, към мястото, за което Ти си казал, че ще настаниш името Си там, за да слушаш молитвата, с която слугата Ти ще се моли на това място.
21 Winji lamo mar jatichni kaachiel gi jogi Israel ka gilamo ka gichomo odni. Winji gi e polo kar dakni kendo kiwinjo to iwenwa richowa.
Слушай моленията на слугата Си и на людете Си Израиля, когато се молят на това място; да! слушай Ти от местообиталището Си от небето, и като слушаш бивай милостив.
22 “Ka ngʼato oketho ni wadgi kendo dwarore ni mondo okwongʼre kendo obiro mokwongʼore e nyim kendo mar misango manie hekaluni,
Ако съгреши някой на ближния си, и му се наложи клетва, за да се закълне, и той дойде та се закълне пред олтара Ти в тоя дом,
23 to iwinji gi e polo kendo itim kaka owinjore. Ngʼad bura e kind jotichni kikumo joketho kendo iket richogi e wigi bende joma onge ketho iket kare kaluwore gi timgi makare.
тогава слушай Ти от небето и подействувай, извърши правосъдие за слугите Си, и въздай на беззаконния, така щото да възвърнеш делото му върху главата му, а оправдай праведния като му отдадеш според правдата му.
24 “Ka jogi Israel olo e lweny gi jowasikgi nikech gisekethoni to bangʼe gilokore mi gipako nyingi, ka gilamo kendo gikwayo e hekaluni,
Ако людете Ти Израил бъдат разбити пред неприятеля по причина, че са Ти съгрешили, и се обърнат та изповядат Твоето име, и принесат молитва като се помолят пред Тебе в тоя дом,
25 to iwinjgi gi e polo kendo iwe richo jogi Israel kendo iduog-gi e piny mane imiyogi kod kweregi.
тогава Ти послушай от небето, и прости греха на людете Си Израиля, и възвърни ги в земята, която си дал на тях и на бащите им.
26 “Ka polo olor kendo koth onge nikech jogi osekethoni to ka gilemo kaeni ka gipako nyingi kendo ka gilokore giweyo richogi nikech isekelonegi chandruok,
Когато се затвори небето, та не вали дъжд по причина, че са Ти съгрешили, ако се помолят на това място и изповядат Твоето име, и се обърнат от греховете си понеже ги съкрушаваш,
27 to yie mondo iwinjgi gie polo kendo iwene jotichni ma jo-Israel richogi. Puonjgi yo makare mar dak kendo iornegi koth e piny mane imiyo jogi kaka girkeni margi.
тогава Ти послушай от небето и прости греха на слугите Си и на людете Си Израиля, и покажи им добрия път, в който трябва да ходят, и дай дъжд на земята Си, която си дал в наследство на людете Си.
28 “Ka kech kata dera omako piny kata ka abach omako cham kata tuo ewi dongo, kata ka bonyo kata kungu, kata ka jowasigu olworo miechgi madongo, kata ka midekre kata tuo omakogi,
Ако настане глад на земята, ако настане мор, ако се появят изсушителен вятър, мана, скакалци или гъсеници, ако неприятелите им ги обсадят в градовете на земята им, - каква да е язва или каква да е болест ако се появи между тях,
29 to ka ngʼato kuom jogi ma jo-Israel olemo kata okwayi, ka gingʼeyo gima chando chunygi kod lit ka girieyo bedegi kochomo hekaluni,
тогава всяка молитва, всяко моление, което би се принесло от кой да бил човек или от всичките Ти люде Израиля, когато всеки познае раната си и болката си и простре ръцете си към Твоя дом,
30 to yie iwinji gie polo kama idakie. Wenegi richogi kendo tim ne ngʼato ka ngʼato gima owinjore gi gik motimo nikech ingʼeyo chunygi (nikech in kendi ema ingʼeyo chuny dhano),
Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и прости, и въздай на всекиго според всичките постъпки, като познаваш сърцето му, (защото Ти, само Ти, познаваш сърцата на човешкия род),
31 mondo omi gilwori kendo giwuoth e yoreni ndalogi duto ma gin-go e piny mane imiyo kwerewa.
за да Ти се боят, като ходят в Твоите пътища, през цялото време, когато живеят на земята, която си дал на бащите ни.
32 “To kuom jadak ma ok achiel kuom jogi Israel moa e piny mabor nikech nyingi maduongʼ kendo lweti maratego kod badi marabora moriere, ka gibiro ma gilemo ka gichomo hekaluni,
А чужденеца, още който не е от людете Ти Израиля, но иде от далечна страна, заради Твоето велико име, и заради Твоята мощна ръка, и заради Твоята издигната мишца, - когато дойдат та се помолят в тоя дом,
33 to yie mondo iwinji gie polo kama idakie kendo tim gimoro amora ma jadakno okwayi mondo ogendini duto mag piny ongʼe nyingi kendo oluori mana kaka jogi Israel kendo mondo gingʼe ni ot ma asegeroni luongo nyingi.
тогава послушай от небето, от местообиталището Си, и подействувай според всичко, за което чужденецът Те призове; за да познаят името Ти всичките племена на света, и Ти се боят както людете Ти Израил, и да познаят, че с Твоето име се нарече тоя дом който построих.
34 “Ka jogi odhi kedo gi jowasikgi kamoro amora ma ibiro orogie ka gilami kagichomo dalani miseyiero kendo hekalu masegero maluongo nyingi,
Ако людете Ти излязат на бой против неприятелите си, където би ги пратил Ти, и Ти се помолят като се обърнат към тоя град, който Ти си избрал, и към дома, който построих на Твоето име,
35 to yie iwinji gie polo lamogi kod kwayogi kendo konygi.
тогава послушай от небето молитвата им и моленето им, и защити правото им.
36 “To ka giketho e nyimi, nimar onge ngʼato kata achiel ma ok jaketho mi ikecho kodgi kendo ichiwogi e lwet wasigu mi giterogi e twech e piny mabor kata machiegni,
Ако Ти съгрешат, (защото няма човек, който да не греши), и Ти се разгневиш на тях та го предадеш на неприятеля, и пленителите им ги заведат пленници в земя далечна или близка,
37 kendo ka chunygi olokore e piny mane otergi e twech kendo giweyo richogi kendo gikwayi e piny wasikgi mane otweyogi kagiwacho niya, ‘Wasetimo richo kendo waseketho bende wasetimo mamono;’
и дойдат на себе си в земята, гдето са отведени пленници, та се обърнат и Ти се помолят в земята, гдето са запленени, и рекат: Съгрешихме, беззаконстувахме, сторихме неправда,
38 to ka gidwogo iri gi chunygi duto kod ngimagi duto e piny mane otergi e twech, kendo gilemo ka girango pinygi mane imiyo kweregi, kod dala maduongʼ miseyiero kod hekalu ma asegero ni nyingi,
и се обърнат към Тебе с цялото си сърце и с цялата си душа в земята, гдето са запленени, гдето са ги завели пленници, и се помолят, като се обърнат към земята си, която се дал на бащите им към града, който си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,
39 to yie iwinji lemogi gi kwayogi gie polo kar dakni kendo ikonygi. Kendo iwe ni jogi mosetimo richo e nyimi.
тогава Ти послушай от небето, от местообиталището Си, молитвата им и моленията им, защити правото им, и прости на людете Си, които са Ти съгрешили.
40 “Koro Nyasacha, yie mondo wengegi oyawre kendo itgi mondo owinj maber lemo ma wachiwo kaeni.
Сега, моля Ти се, Боже мой, нека бъдат отворени очите Ти, и внимателни ушите Ти, към молитвата, който се принася на това място.
41 “Yaye Jehova Nyasaye, koro chungʼ malo kendo idonj e kar yweyo,
Стани, прочее, сега, Господи Боже, влез в покоя Си, Ти и ковчегът на Твоята сила; свещениците Ти, Господи Боже, да бъдат облечени със спасение, и светиите Ти нака се веселят в блага.
42 Yaye Jehova Nyasaye, kik ikwed ngʼatno misewiro.
Господи Боже, недей отблъсва лицето на помазаника Си: помни милостта, която си показал към слугата Си Давида.
