2 Weche Mag Ndalo 26
1 Bangʼe jo-Juda duto nokawo Uzia mane ja-higni apar gauchiel kendo negikete ruoth kar wuon mare Amazia.
А всичките Юдови люде взеха Озия, който бе на шестнадесет години, та го направиха цар вместо баща му Амасия.
2 Kane wuon mare osetho moike kaka kwerene, nochako ogero Elath moduoke ne jo-Juda.
Той съгради Елот и го възвърна на Юда след като баща му царят заспа с бащите си.
3 Uzia ne ja-higni apar gauchiel kane odoko ruoth kendo nobedo ruoth kodak Jerusalem kuom higni piero abich gariyo. Min mare ne nyinge Jekolia ma nyar Jerusalem.
Озия беше шестнадесет години на възраст, когато се възцари, и царува петдесет и две години в Ерусалим; и името на майка му бе Ехолия, от Ерусалим.
4 Notimo gima kare e nyim wangʼ Jehova Nyasaye mana kaka wuon-gi Amazia nosetimo.
Той върши това, което бе право пред Господа, напълно според както беше сторил баща му Амасия.
5 Noketo chunye kuom Nyasaye e ndalo mag Zekaria, ngʼat ma nopuonje luoro Nyasaye. E ndalo duto mane odwaro Jehova Nyasaye, Nyasaye nomiye gweth.
И търсеше Бог в дните на Захария, който разбираше Божиите видения; и до когато търсеше Господа, Бог му даваше успех.
6 Nodhi kedo kod jo-Filistia momuko ohinga mar Gath gi Jabne kod Ashdod. Bangʼe nogero mier machiegni kod Ashdod, kod kuonde mamoko ei piny Filistia.
Той излезе та воюва против филистимците, и събори стената на Гет, стената на Явни, и стената на Азот, и съгради градове в азотската околност и между филистимците.
7 Nyasaye nokonye loyo jo-Filistia kod jo-Arabu mane odak Gur Baal kod jo-Meun.
И Бог му помогна против филистимците, и против арабите, които живееха в Гур-ваал, и против маонците.
8 Jo-Amon nokelo osuru ne Uzia kendo humbe nolandore nyaka e tongʼ-gi kod jo-Misri nimar nosedoko ngʼama duongʼ ahinya.
И амонците даваха подаръци на Озия; и името му се прочу дори до входа на Египет, защото стана премного силен.
9 Uzia nogero kuonde maboyo mag ngʼicho Jerusalem e Dhorangach miluongo ni Ranga Kama Ohinga Ogomogo gi Ranga Holo kod e giko ohinga kendo nogerogi motegno.
Озия съгради и кули в Ерусалим, върху портата на ъгъла върху портата на долината и върху ъгъла на стената, и ги укрепи.
10 E piny motimo ongoro bende nogeroe kuonde motingʼore mag siro lweny kendo nokunyo yewni mangʼeny nikech ne en kod jamni mangʼeny e tie gode kod e piny pap. Bende ne en kod joma ne tiyone e puothe kod puothene mag mzabibu manie gode kaachiel gi kuonde momew nikech nohero pur.
Съгради още кули в пустинята, и изкопа много кладенци, защото имаше много добитък и по ниските места и по поляната, имаше и орачи и лозари в планините и на Кармил; защото обичаше земеделието.
11 Uzia ne ni kod jolweny motiegore maber moikore dhiye kedo kaluwore kod migepegi mana kaka Jeyel jagoro kod Maseya jatelo nopogogi kaluwore kaka Hanania mane achiel kuom jodong ruoth nochikogi.
При това, Озия имаше войска от военни мъже, които излизаха на война по полкове, според числото им, което се преброи от секретаря Еиил и настоятеля Маасия, под ръководството на Анания, един от царските военачалници.
12 Kar romb jotelo mag anywola mane otelo ne jolweny ne gin alufu ariyo gi mia auchiel.
Цялото число на началниците на бащините домове, на силните и храбри мъже, беше две хиляди и шестстотин.
13 Jogo mane gitelonegi ne gin jolweny mane otieg ne lweny ne gin ji alufu mia adek gabiriyo kod mia abich, joma ngʼeny moloyo madikony ruoth kedo gi wasike.
Под тяхната ръка имаше военна сила от триста и седем хиляди и петстотин души, които се биеха с голямо юначество, за да помагат на царя против неприятелите.
14 Uzia noloso ni jolweny kuodi gi tonge gi ogute gi akor mag nyinyo gi atunge gi kite midiro gorujre.
Озия приготви за тях, за цялата войска, щитове и копия, шлемове и брони, лъкове и камъни за прашки.
15 Noloso gir lweny moro midirogo aserni gi kite madongo mane joma riek ofwenyo moketo kuonde maboyo mag ngʼicho kod kuonde ma ohinga ogomogo Jerusalem. Humbe nolandore mabor kendo malach nikech nokonye ahinya nyaka nobedo motegno miwuoro.
И в Ерусалим направи машини, изобретени от изкусни мъже, да бъдат поставени на кулите и на крепостите при ъглите, за хвърляне на стрели и на големи камъни. И името му се прочу на далеч; защото му се помагаше чудно, догдето стана силен.
16 Kane Uzia osedoko motegno, sungruokne nomiyo opodho. Noweyo luwo Jehova Nyasaye ma Nyasache mi nodonjo e hekalu mar Jehova Nyasaye mondo owangʼ ubani e kendo mar misango mar ubani.
Но, когато стана силен, сърцето му се надигна та се отдаде на поквара; и извърши престъпление против Господа своя Бог, като влезе в Господния храм за да покади върху кадилния олтар.
17 To Azaria jadolo kod jodolo mamoko mag Jehova Nyasaye piero aboro ma jochir noluwe kuno.
А свещеник Азария влезе подире му, и с него осемдесет Господни свещеници, храбри мъже;
18 Negikwere kagiwacho niya, “Uzia, ok en tiji wangʼo ni Jehova Nyasaye ubani; nimar mano en tij jodolo ma nyikwa Harun mane opwodhi mondo giwangʼ ubani. Wuogi e kama ler mar lemo nikech iseketho, omiyo Jehova Nyasaye ok nogwedhi.”
и възпротивиха се на цар Озия, и му рекоха: Не принадлежи на тебе, Озие, да кадиш Господу, но на свещениците, Аароновите потомци, които са посветени, за да кадят; излез из светилището, защото си извършил престъпление, което не ще ти бъде за почит от Господа Бога.
19 Uzia mane oyudo ka oikore gi tap mach e lwete mondo owangʼ ubani nokecho. Kane mirima omake kod jodolo, dhoho nolandore e lela wangʼe e nyim jodolo e hekalu mar Jehova Nyasaye but kendo mar misango miwangʼoe ubani.
А Озия, който държеше в ръката си кадилница, за да кади, разяри се; и като се разяри на свещениците, проказата му избухна на челото му пред свещениците в Господния дом, близо при кадилния олтар.
20 Kane Azaria jadolo maduongʼ gi jodolo duto norange, negineno ni en kod dhoho e lela wangʼe mine gigole oko mapiyo. To en owuon bende noreto mapiyo mondo owuogi nikech Jehova Nyasaye nosechwade.
И първосвещеник Азария и всичките свещеници погледнаха на него, и, ето, бе прокажен на челото си; и даже сам той побърза да излезе, защото Господ го беше поразил.
21 Ruoth Uzia nobedo ja-dhoho nyaka chiengʼ thone, emomiyo nodak e ot kar kende ka en gi dhoho kendo ne ok oyiene donjo e hekalu mar Jehova Nyasaye. Jotham wuode ema ne rito dala ruoth kendo norito piny.
И цар Озия остана прокажен до деня на смъртта си; и живееше в отделна къща като прокажен, понеже беше отлъчен от Господния дом; а син му Иотам бе над царския дом; а син му Иотам бе над царския дом и съдеше людете на земята.
22 Weche mamoko mag loch Uzia koa chakruokgi nyaka gikogi ondikgi e kitap janabi Isaya wuod Amoz.
А останалите дела на Озия, първите и последните, написа пророк Исаия, Амосовият син.
23 Uzia notho moyweyo gi kwerene kendo noyike machiegni gi paw liete ruodhi nikech ji nowacho niya, “Ne en kod dhoho.” Kendo Jotham wuode nobedo ruoth kare.
И Озия заспа с бащите си, и погребаха го с бащите му в оградата на царските гробища, защото рекоха: Прокажен е. И вместо него се възцари син му Иотам.
