2 Weche Mag Ndalo 20
1 Bangʼ mano jo-Moab kod jo-Amon kaachiel gi jo-Meun moko nobiro mondo oked gi Jehoshafat.
След това моавците и амонците, и с тях някои от маонците дойдоха да воюват против Иосафата.
2 Jomoko nobiro monyiso Jehoshafat niya, “Oganda lweny maduongʼ moa Edom bironi koa e loka Nam kocha. Gisechopo Hazazon Tamar” (tiende ni, En Gedi).
Тогава някои дойдоха та известиха на Иосафата, като рекоха: Голямо множество иде против тебе изотвъд Соленото море, от Сирия; и ето ги в Асасон-тамар, (който е Енгади).
3 Jehoshafat nobwok omiyo nokwayo Jehova Nyasaye kendo nochiko jo-Juda duto mondo otwe chiemo.
А Иосафат се уплаши, и предаде се да търси Господа, и прогласи пост по целия Юда.
4 Jo-Juda duto nobiro kaachiel mondo gikwa Jehova Nyasaye kony, adier negia e mier mag Juda duto mondo gidwar wangʼe.
И юдейците се събраха за да искат помощ от Господа; дори от всичките Юдови градове дойдоха да търсят Господа.
5 Eka Jehoshafat nochungʼ e nyim oganda mar Juda kod Jerusalem e hekalu mar Jehova Nyasaye e nyim laru manyien
И Иосафат застана всред събраните юдейци и ерусалимляни в Господния дом, пред новия двор, и рече:
6 mowacho niya, “Jehova Nyasaye ma Nyasach kwerewa, donge in e Nyasaye mantie e polo? In ema itelone pinyruodhi duto mag ogendini. Teko gi nyalo ni e lweti, kendo onge ngʼato manyalo siri.
Господи Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето? и не си ли Ти владетел над всичките царства на народите? И не е ли в Твоята ръка сила и могъщество, така щото никой не може да устои против Тебе?
7 Nyasachwa, donge niriembo joma nodak e pinyni ka jo-Israel neno mimiyo nyikwa Ibrahim osiepni pinyni nyaka chiengʼ?
Не беше ли Ти, Боже наш, Който си изпъдил жителите на тая земя пред людете Си Израиля, и дал си я за винаги на потомството на приятеля Си Аврама?
8 Gisedak e pinyni kendo gisegeroni kama ler mar lemo maluongo Nyingi kagiwacho ni,
И те се заселиха в нея, и построиха Ти светилище в нея за твоето име, и рекоха:
9 ‘Ka gima rach ogore kuomwa, bed ni en kum gi ligangla kata dera mar tho kata kech, to wabiro chungʼ e nyimi e hekaluni miluongo gi Nyingi kendo wanaywagreni nikech masirani, kendo iniwinjwa mi ireswa.’
Ако ни връхлети зло, и меч, съдба, мор, или глад; и - ние застанем пред тоя дом и пред Тебе, (защото Твоето име е в тоя дом), и извикаме към Тебе в бедствието си, тогава Ти ще ни послушаш и избавиш.
10 “To koro jo-Amon gi jo-Moab kod jo-Got Seir mane ok iyiene jo-Israel mondo omonj pinygi kane gia Misri; kuom mano ne giweyogi ma ok gitiekogi.
И сега, ето амонците и моавците и ония от гората Сиир, които не си оставил Израиля да ги нападне, когато идеха от Египетската земя, но се отклониха от тях и не ги изтребиха,
11 Neye gima gitimonwa kuom biro mondo giriembwa e gima nimiyowa kaka girkeni marwa.
ето как ни възнаграждават като идат да ни изпъдят от Твоето притежание, което си ни дал да наследим.
12 Nyasachwa, donge dingʼadnegi bura? Wan to waonge kod teko ma wanyalo kedogo kod oganda lweny maduongʼni ma monjowani. Wan ok wangʼeyo gima dwatim, genowa waketo kuomi.”
Боже наш, не щеш ли да го съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против, нас, и не знаем що да правим; но към Тебе са очите ни.
13 Jo-Juda duto gi mondegi gi nyithindgi kod nyithindgi matindo nochungʼ e nyim Jehova Nyasaye.
А целият Юда стоеше пред Господа с челядите си, жените си и чадата си.
14 Eka Roho mar Jehova Nyasaye nolor kuom Jahaziel wuod Zekaria ma wuod Benaya, ma wuod Jeyel ma wuod Matania ma ja-Lawi kendo nyakwar Asaf kane ochungʼ e dier chokruok.
Тогава всред събранието дойде Господният Дух на левитина Яазиил, Захариевия син, (а Захария бе син на Матания), от Асафовите потомци; и рече:
15 Nowacho niya, “Chik iti in Ruoth Jehoshafat kaachiel gi jogo duto modak Juda gi Jerusalem! Jehova Nyasaye wachoni kama: ‘Kik ibed gi luoro kendo chunyi kik parre nikech oganda lweny maduongʼni, nimar lweny ok maru, to en mar Nyasaye.
Слушайте, целий Юдо, вие ерусалимски жители, и ти царю Иосафате; така казва Господ на вас: Не бойте се, нито да се уплашите от това голямо множество; защото боят не е ваш, но Божий.
16 Kiny upangru ka udhi irgi. Gibiro biro ka gitwenyo got ka giluwo Holo mar Ziz kendo ubiro yudogi e giko piny mar kamotuo mar Jeruel.
Слезте утре против тях; ето, те възлизат, и ще го намерите при края на долината, пред пустинята Еруил.
17 Ok ochuno ni uked e lwenyni. Kawuru kuondeu, chunguru motegno mondo une loch ma Jehova Nyasaye nomiu, yaye Juda kod Jerusalem. Kik ubed maluor, kendo kik chunyu nyosre. Kiny dhiuru mondo urad kodgi nimar Jehova Nyasaye nobed kodu.’”
Не ще да е потребно вие да се биете в тоя бой; поставете се, застанете, и вижте със себе си извършеното от Господа избавление, Юдо и Ерусалиме; на бойте се, нито да се уплашите; утре излезте против тях, защото Господ е с вас.
18 Jehoshafat nokulore piny auma kendo jo-Juda duto kod Jerusalem nogoyo chonggi piny e nyim Jehova Nyasaye ka gilame.
Тогава Иосафат се наведе с лицето до земята; и целият Юда и ерусалимските жители паднаха пред Господа, та се поклониха Господу.
19 Eka jo-Lawi moko, jo-Kohath kod jo-Kora nochungo mopako Jehova Nyasaye ma Nyasach jo-Israel gi dwol maduongʼ ahinya.
И левитите, от потомците на Каатовците и от потомците на Кореевците, станаха да хвалят с много силен глас Господа Израилевия Бог.
20 Gokinyi mangʼich negiwuok gidhi e piny Tekoa motwo. Kane giwuok Jehoshafat nochungʼ kawacho niya, “Chikuru itu un jo-Juda kod joma odak Jerusalem! Beduru kod geno kuom Jehova Nyasaye ma Nyasachu eka unukuwo, bende yieuru gi jonabi mage eka unulo.”
И тъй на сутринта станаха рано, та излязоха към пустинята Текуе; а когато бяха излезли, Иосафат застана та рече: Слушайте ме, Юдо и вие ерусалимски жители;
21 Kane osepimo wach gi joge, Jehoshafat noyiero joma onego owerne Jehova Nyasaye mondo gipak berne mokalo apima mar lerne ka gitelo e nyim jolweny ka giwer niya, “Dwokneuru Jehova Nyasaye erokamano, nikech herane osiko nyaka chiengʼ.”
Тогава, като се съветва с людете, нареди някои от тях да пеят Господу и да хвалят великолепието на Неговата светост като излизат пред войската казвайки: Славословете Господа, защото милостта Му е до века.
22 Kane gichako wer kendo pake, Jehova Nyasaye norundogi ma jo-Amon kod jo-Moab kaachiel gi jo-Got Seir manomonjo Juda nochako kedo kendgi giwegi mi nologi.
И когато почнаха да пеят и да хвалят, Господ постави засади против амонците и моавците, и против ония от хълмистата страна Сиир, които бяха дошли против Юда; и те бидоха поразени.
23 Jo-Amon gi jo-Moab noriwore mochako kedo kod jo-Got Seir monegogi kendo otiekogi pep. Kane gitieko nego jo-Got Seir, negikonyore kuom tiekore kendgi giwegi.
Защото амонците и моавците станаха против жителите на хълма Сиир за да го изтребят и заличат; и като довършиха жителите на Сиир, те си помогнаха взаимно да се изтребят.
24 Kane jo-Juda nobiro kama omanyore gi kama otimo ongoro kendo gingʼiyo oganda lweny maduongʼ, negineno mana ringre joma otho koriere piny kendo ne githo maonge ngʼama notony.
А Юда, като стигна до стражарската кула на пустинята, погледна към множеството и, ето, те бяха мъртви тела паднали на земята, и никой не беше се избавил.
25 Omiyo Jehoshafat gi joge nodhi mondo giyak mwandu kendo neginwangʼo gige lweny mangʼeny kod lewni kod gik moko ma nengogi tek mangʼeny ma ok neginyal tingʼo duto. Gik miyako ne ngʼeny ahinya mane otieko ndalo adek mondo giyakgi duto.
И когато Иосафат и людете му дойдоха да ги оберат, намериха между мъртвите им тела твърде много богатство и скъпи вещи и взеха да го отнесат; а три дена обираха, защото користите бяха много.
26 To chiengʼ mar angʼwen negichokore e Holo mar Beraka kama ne gipakoe Jehova Nyasaye. Ma emomiyo iluonge ni Holo mar Beraka nyaka chil kawuono.
А на четвъртия ден се събраха в Долината на благословението, защото там благословиха Господа; за туй онава място се нарече Долина на благословение, и така са нарича до днес.
27 Eka jo-Juda gi jo-Jerusalem duto kotelnegi kod Jehoshafat nodok Jerusalem ka gimor gi ilo nikech Jehova Nyasaye nomiyogi mor kuom loyo wasikgi.
Тогава всичките Юдови и ерусалимски мъже с Иосафата начело, тръгнаха да се върнат в Ерусалим с веселие, понеже Господ ги беше развеселил с поражението на неприятелите им.
28 Negidonjo Jerusalem e hekalu mar Jehova Nyasaye ka gigoyo nyatiti gi asili kod turumbete.
И дойдоха в Ерусалим с псалтири и арфи и тръби до Господния дом.
29 Luoro mar Nyasaye nomako pinjeruodhi mag pinje kane giwinjo kaka Jehova Nyasaye nokedo gi wasik jo-Israel.
И страх от Бога обзе всичките царства на околните страни, когато чуха, че Господ воювал против неприятелите на Израиля.
30 Kamano pinyruoth Jehoshafat ne nigi kwe nikech Nyasache nomiye yweyo kuonde duto.
И така царството на Иосафат се успокои; защото неговият Бог му даде спокойствие от всякъде.
31 Mano e kaka Jehoshafat norito Juda. Ne en ja-higni piero adek gabich kane obedo ruodh Juda kendo norito piny kodak Jerusalem kuom higni piero ariyo gabich. Min mare ne nyinge Azuba nyar Shilhi.
Така Иосафат царуваше над Юда. Той бе тридесет и пет години на възраст, когато се възцари и царува двадесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея.
32 Noluwo yore Asa wuon mare kendo ne ok oweyogi, nimar notimo gima kare e nyim Jehova Nyasaye.
Той ходи в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което бе право пред Господа.
33 To kata kamano kuonde motingʼore gi malo mag lemo ne ok omuki kendo ji ne pok oketo chunygi kuom Nyasach kweregi.
Високите места обаче не се отмахнаха, нито още бяха людете утвърдили сърцата си към Бога на бащите си.
34 Gik mamoko manotimore e ndalo loch Jehoshafat aa chakruok nyaka gikogi ondikgi e weche mag ndalo mag Jehu wuod Hanani kaka ochan-gi e kitap ruodhi mag Israel.
А останалите дела на Иосафата, първите и последните, ето, написани са в историята на Ииуя, Ананиевия син, който се споменува в Книгата на Израилевите царе.
35 Bangʼe Jehoshafat ruodh Juda notimo winjruok kod Ahazia ruodh Israel manongʼadne bura nikech timbene maricho.
А след това Юдовият цар Иосафат се сдружи с Израилевия цар Охозия, чиито дела бяха нечестиви.
36 Ne giwinjore ni gihondho yiedhi mangʼeny mag loko ohala. Bangʼe kane oselosgi Ezion Geber,
Сдружи се с него за да построят кораби, които да идат в Тарсис; и построиха корабите в Есион-гавер.
37 Eliezer wuod Dodavahu ma ja-Maresha nokoro wach marach kuom Jehoshafat kowacho niya, “Nikech isetimo winjruok kod Ahazia, Jehova Nyasaye biro ketho gigo ma iseloso.” Yiedhigo nobarore kendo ne ok ginyal kwangʼ mondo gitim ohala.
Тогава Елиезер, Додовият син, от Мариса, пророкува против Иосафата, казвайки: Понеже си се сдружил с Охозия, Господ съсипа твоите дела. И така, корабите се разбиха, тъй че не можеха да идат в Тарсис.
