1 Samuel 14
1 Chiengʼ moro achiel Jonathan wuod Saulo nowachone wuowi mane tingʼone gige lweny niya, “Bi mondo wadhi loka cha e kambi mar jo-Filistia.” To ne ok onyiso wuon-gi.
А един ден Сауловият син Ионатан каза на момъка оръженосеца си; Дойди да преминем към филистимския гарнизон, който е насреща. Но на баща си не каза това.
2 Noyudo Saulo ojot oko mar Gibea e tiend yadh moro man-gi olemo mongʼinore e Migron. Ji madirom mia auchiel ne ni kode kuno,
А Саул седеше при Гавайския край, под наровото дърво, което е в Мигрон; и людете, които бяха с него възлизаха на около шестотин мъже.
3 achiel kuom joma ne en godo kuno ne en Ahija mane orwako law mayom mar dolo miluongo ni efod. Ne en wuod owadgi Ikabod miluongo ni Ahitub wuod Finehas, ma wuod Eli, jadolo mar Jehova Nyasaye modak Shilo. Ne onge ngʼama ongʼeyo ni Jonathan ne osewuok.
И Ахия син на Ахитова, брат на Ихавода, син на Финееса, син на Илия, бе Господният свещеник в Сило и носеше ефод. И людете не знаеха, че Ионатан е преминал.
4 E dire koni gi kocha kuma ne Jonathan dwa ngʼado eka ochop e kambi jo-Filistia ne nitie geng got miluongo ni Bozez, to komachielo ne iluongo ni Sene.
А между проходите, през които Ионатан искаше да мине към филистимския гарнизон, имаше остра скала от едната страна, и остра скала от другата страна; името на едната беше Восес, а името на другата Сене.
5 Geng got achiel ne ni yo nyandwat mane omanyore gi Mikmash, to machielo ne ni yo milambo momanyore gi Geba.
Едната скала се издигаше на север срещу Михмас, а другата на юг от Гавая.
6 Jonathan ne owacho ne wuowi matingʼo gige lwenje niya, “Bi mondo waidh wadhi e kambi joma ok oter nyangugi. Kamoro dipo ka Jehova Nyasaye nyalo tiyo kodwa. Onge gima nyalo tamo Jehova Nyasaye reso kata ka gin ji mangʼeny kata ka gin ji manok.”
Ионатан, прочее, каза на момъка оръженосеца си: Дойди да преминем към гарнизона на тия необрязани, негли Господ подействува за нас; защото нищо не пречи на Господ да спаси чрез мнозина или чрез малцина.
7 Jatingʼ gige lwenje nodwoke niya, “Tim atima gima ni e chunyi nikech an chunya gi pacha ni kodi.”
И рече му оръженосецът му: Стори все що ти е на сърце; върви напред; ето, аз съм с тебе според сърцето ти.
8 Jonathan nowachone niya, “Koro bi, wangʼad wadhi irgi mondo omi ginewa.
Тогава рече Ионатан: Ето, ще преминем към тия мъже и ще им се явим.
9 Ka giwachonwa ni, ‘Rituru kanyo nyaka wabi iru,’ to wabiro chungʼ achungʼa kama wantie kendo ok wanadhi irgi.
Ако ни говорят така: Стойте докато дойдем при вас, тогава ще застанем на мястото си и няма да се възкачим при тях.
10 To kagiwacho ni, ‘Biuru irwa,’ to wabiro idho malo, nikech mano biro bedonwa ranyisi ni Jehova Nyasaye oseketogi e lwetwa.”
Но ако говорят така: качете се при нас, тогава ще се възкачим, защото Бог ги предаде в ръката ни. Това ще ни служи за знак.
11 Omiyo giduto ji ariyogo ne giwuok e lela mondo jo-Filistia manie kambigi onegi. Eka jo-Filistia nowacho niya, “Neuru! Jo-Hibrania mol kawuok ae buche mane gipondoe.”
И тъй, и двамата се появиха на филистимския гарнизон; и филистимците рекоха: Ето, евреите излизат из дупките, гдето бяха се скрили.
12 Eka ji duto mane ni e kambi nokok ni Jonathan gi jatingʼne gi lwenje niya, “Biuru irwa mondo une gima wabiro timonu.” Omiyo Jonathan nowacho ni jatingʼ gi lwenje niya, “Idh iluwa Jehova Nyasaye oseketogi e lwet jo-Israel.”
И мъжете на гарнизона проговориха на Ионатана и на оръженосеца му казвайки: Качете се при нас и ще ви покажем нещо. Тогава Ионатан каза на оръженосеца си: Възкачи се след мене, защото Господ ги предаде в Израилевата ръка.
13 Jonathan ne idho got kokonyore gi lwetene gi tiendene, to jatingʼ gige lwenje luwo bangʼe. Jo-Filistia nopodho e nyim Jonathan, ka jatingʼ gige lwenje luwo bangʼe kendo negogi.
И тъй, Ионатан пълзя нагоре с ръцете си и с нозете си, и оръженосецът му след него. И те паднаха пред Ионатана; и оръженосецът му ги убиваше след него.
14 E kedo mokwongono Jonathan kaachiel gi jatingʼ gige lwenjene nonego ji piero ariyo e alwora mar nus heka.
И в това първо поражение, което Ионатан и оръженосецът му нанесоха, паднаха около двадесет мъже, в едно пространство от половин уврат земя.
15 Bwok maduongʼ nomako jolweny mane ni e kambi gi mago mane ni e paw lweny, kata mana mago mane ni e kambi matindo tindo kendo piny duto noyiengni. Ne en kihondko moor gi Nyasaye.
И стана трепет в стана, по нивите, и между всичките люде; гарнизона и грабителите също потрепераха, и земята се тресеше, така щото стана твърде голям трепет.
16 Jorito mag Saulo mane ni Gibea ei Benjamin noneno ka jolweny jo-Filistia ringo koni gi koni.
И като наблюдаваха Сауловите стражи в Гавая Вениаминова, ето, множеството се разтопяваше и се разотиваше тук таме.
17 Saulo nonyiso joma ne ni kode niya kwanreuru mondo une ni ngʼatno mosewuok e dierwa ka, kane gisetimo kamano negiyudo ni en Jonathan gi jatingʼ gige lwenje ema onge kanyo.
Тогава Саул каза на людете, които бяха с него: Пребройте сега, та вижте, кой от нас е отишъл. И като преброиха, ето, Ионатан и оръженосецът му ги нямаше.
18 Saulo nowachone Ahija ni kel Sandug Muma mar Nyasaye mane jo-Israel nigo e kindeno.
И Саул каза на Ахия: Донеси тук Божия ковчег, (защото в това време Божият ковчег беше там с израилтяните).
19 Kane Saulo pod wuoyo gi jadolo, to mahu mane ni e kambi jo-Filistia ne medore ameda. Omiyo Saulo nowachone jadolo niya, “Gol lweti ewi Sandug Muma.”
А докато говореше Саул на свещеника, смущението във филистимския стан продължаваше да се увеличава; затова Саул каза на свещеника: Оттегли ръката си.
20 Eka Saulo gi joge nochokore mi gidhi e lweny. Negiyudo ka jo-Filistia pachgi ok ti, kendo gingʼadore gi ligangla kendgi giwegi.
И Саул и всичките люде, които бяха с него, се събраха та дойдоха до сражението; и, ето, мечът на всекиго бе против другаря му, и имаше твърде голямо поражение.
21 Jo-Hibrania mane oyudo konyo jo-Filistia kedo mane ni kodgi e kambi, nodok ir jo-Israel mane nigi Saulo gi Jonathan.
И евреите, които по-напред бяха с филистимците, и които бяха дошли с тях в стана от околните местности, те също е обърнаха да помогнат на израилтяните, които бяха със Саула и Ионатана.
22 Kane jo-Israel duto mane oyudo opondo e piny gode man Efraim owinjo ni jo-Filistia ringo, negidonjo e lweny kendo ne gilawogi matek.
Тоже и всичките Израилеви мъже, които бяха се крили в Ефремовата хълмиста земя, като чуха, че филистимците бягали, завтекоха се и те в сражението да ги преследват.
23 Omiyo Jehova Nyasaye ne oreso jo-Israel chiengʼno, eka lweny nosudo mokadho Beth Aven.
Така в оня ден Господ избави Израиля; и битката се простря до Ветавен.
24 Koro jo-Israel ne ool ahinya odiechiengno, nikech Saulo ne oketogi ma gikwongʼore ka owacho niya, “Okwongʼ ngʼato angʼata machiemo ka piny pok oyuso, kapok achulo kuor ni wasika!” Omiyo onge ngʼama nobilo chiemo.
А Израилевите мъже се измъчиха в оня ден, защото Саул закле людете, казвайки: Проклет онзи, който вкуси храна до вечерта, докато отмъстя на неприятелите си. Затова никой от людете не вкуси храна.
25 To jolweny duto ne odonjo ei bungu to ne nitie mor kich piny.
А като дойдоха всичките люде в един гъсталак, гдето имаше мед по земята,
26 Kane gidhi e bungu negineno mor kich ka chwer piny, to kata kamano onge ngʼama ne otero lwete mondo otere e dhoge, nikech negiluoro kwongʼ.
и като влязоха людете в гъсталака, ето, медът покапваше; но никой не приближи ръка до устата си, защото людете се бояха от клетвата.
27 Jonathan to ne ok owinjo ni wuon ne ose kwero ji gi kwongʼ, omiyo nochwowo pedni mar kich gi luth mane ni e lwete. Notingʼo lwete malo motero mor kich e dhoge mi chunye ne odwogo.
Ионатан, обаче, не беше чул че баща му заклел людете, затова простря края на тоягата, която беше в ръката му, та я натопи в медената пита, и тури ръката си в устата си; и светна му на очите.
28 Eka achiel kuom jolweny nowachone niya, “Wuoru nokwero jolweny matek gi kwongʼ kowacho ni, ‘Okwongʼ ngʼama ochamo chiemo kawuono! Mano ema omiyo ji ool.’”
А един от людете проговори, казвайки: Баща ти строго закле людете, като каза: Проклет оня, който вкуси храна днес, - макар че людете бяха изнемощели.
29 Jonathan nowacho niya, “Wuora osekelo chandruok ne piny. Ne kaka koro Awinjo maber bangʼ bilo mor kich matin.
А Ионатан каза: Баща ми смути света. Я вижте как ми светна на очите, защото вкусих малко от тоя мед;
30 Dine obedo maber manade ka dine ji ochamo gik mamoko moyaki kuom wasigu kawuono. Donge dine wanego jo-Filistia mangʼeny?”
колко повече, ако людете бяха яли днес свободно от користите, които намериха у неприятелите си! защото не щеше ли сега да стане по-голямо клане на филистимците?
31 E odiechiengno, bangʼ ka jo-Israel noseloyo jo-Filistia ne gilawogi koa Mikmash nyaka Aijalon kendo ne giol ahinya.
И през оня ден те поразиха филистимците от Михмас до Еалон; но людете бяха много изнемощели.
32 Negimuomore kuom gik moyaki, mine gikawo rombe, dhok, gi nyiroye, negiketogi piny migi yangʼogi kendo chamogi ka gitimo remo.
Затова людете се нахвърлиха върху користите, и като взеха овци, говеда и телци заклаха ги по земята; и людете ядоха с кръвта.
33 Eka ngʼato nowachone Saulo niya, “Neye kaka ji timo richo ni Jehova Nyasaye ka gichamo ringʼo motimo remo.” Eka nowacho niya, “Useketho yie. Ngʼielnauru kidi maduongʼno ukel ka.”
Тогава известиха на Саула като му казаха: Ето, людете съгрешават на Господа, защото ядат с кръвта. А той каза: Престъпници станахте; търколете голям камък към мене преди да се свърши денят.
34 Eka nowacho niya, “Dhiuru ir oganda kendo unyisgi ni, ‘Ngʼato ka ngʼato kuomu mondo okelna dhogene kod rombege, kendo oneg-gi ka mi uchamgi. Kik utim richo ne Jehova Nyasaye kuom chamo ringʼo motimo remo.’” Omiyo ngʼato ka ngʼato ne okelo rwadhe otienono mine giyangʼogi kanyo.
И рече Саул: Разотивайте се между людете та им кажете: Докарайте ми тук всеки говедото си и всеки овцата си, та заколете тук и яжте; и не съгрешавайте на Господа като ядете с кръвта. И тъй, оная нощ всичките докараха всеки говедото си със себе си и ги заклаха там.
35 Eka Saulo nogero kendo mar misango ne Jehova Nyasaye, mano e chiengʼ mokwongo mane otime ma.
И Саул издигна олтар на Господа; това беше първият олтар, който той издигна на Господа.
36 Saulo nowacho niya, “Wadhiuru mwalo mondo walaw jo-Filistia gotieno, mondo watiekgi nyaka kogwen kendo moro amora kuomgi kik dongʼ kangima.” Negidwoko niya, “Tim gima ineno ni berni.” To jadolo nowacho niya, “Wapenjuru Nyasaye wach mondi.”
Тогава Саул каза: Да слезем подир филистимците през нощта, и да ги разграбим преди да се развидели и да не оставим ни един от тях. А те казаха: Направи каквото ти се вижда добро. Тогава рече свещеникът: Да се приближим тук при Бога.
37 Omiyo Saulo nopenjo Nyasaye niya, “Bende anyalo lawo jo-Filistia? Ibiro ketogi e lwet jo-Israel koso?” To Nyasaye ne ok odwoke chiengʼno.
И Саул се допита до Бога: Да сляза ли против филистимците? ще ги предадеш ли в ръката на Израиля? Но не му отговори оня ден.
38 Saulo nowacho niya, “Biuru ka, un duto ma un jotelo mag jolweny, mondo wayud ni richo mane mosetim kawuono.
Тогава рече Саул: Приближете се тук всички краища на людете та се научете и вижте у кого е било прегрешение днес;
39 Adieri gi nying Jehova Nyasaye ma reso Israel, kata ka en wuoda Jonathan ema wachni omako to nyaka otho.” To onge ngʼat machielo mane owuoyo.
защото заклевам се в живота на Господа, Който избавя Израиля, даже и в сина ми Ионатана ако бъде; непременно ще се умъртви. Но не му отговори ни един между всичките люде.
40 Saulo nowachone jo-Israel duto niya, “Un chungʼuru konchiel ka an kod Jonathan wuoda to wachungʼ bathe komachielo.” Ji nodwoko niya, “Tim gima ineno ni berni.”
И рече на целия Израил: Застанете вие на едната страна, и аз и синът ми Ионатан ще застанем на другата страна. И людете казаха на Саула: Стори каквото ти се вижда добро.
41 Bangʼe Saulo nolamo Jehova Nyasaye ma Nyasach Israel niya, “En angʼo momiyo pod ok idwoko jatichni kawuono? Ka dipo ni iyudo ketho moro kuoma kata kuom wuoda Jonathan, to chiw ombulu miluongo ni Urim, to ka dipo ni jo-Israel ema oketho, ni chiw ombulu miluongo ni Thumim.” Omiyo Saulo gi Jonathan ema noyier gi ombulu, to jo-Israel nowe.
Тогава рече Саул на Господа Израилевия Бог: Покажи чрез жребието истината. И хванаха се Ионатан и Саул, а людете бяха отпуснати.
42 Saulo nowacho niya, “Gouru ombulu e kinda gi Jonathan wuoda.” Mi ombulu nolwar kuom Jonathan.
И рече Саул: хвърлете жребие между мене и сина ми Ионатана. И хвана се сина му Ионатан.
43 Eka Saulo nowacho ni Jonathan niya, “Wachna gima isetimo.” Jonathan nowachone niya, “Ne abilo mor kich matin mane ni e dho ludha. Koro ochuno ni nyaka atho?”
Тогава Саул каза на Ионатана: Кажи ми какво си сторил. И Ионатан му яви, като рече: Наистина вкусих малко мед с края на тоягата, който имах в ръката си; и, ето, трябва да умра!
44 Saulo nowacho niya, “Nyasaye mondo okweda, ka ok itho in Jonathan.”
И рече Саул: Така да направи Бог. да! и повече да притури; непременно ще умреш, Ионатане.
45 To ji nowachone Saulo niya, “Bende Jonathan ditho to en ema osekelo konyruok maduongʼ kama e Israel? Ok nyalre! Akwongʼora gi nying Jehova Nyasaye mangima ni kata yie wiye achiel ok nolwar piny nikech Jehova Nyasaye ema okonye timo ma.” Kamano ji noreso Jonathan kendo ne ok onege.
А людете рекоха на Саула: Ионатан ли ще умре, който извърши това велико избавление в Израиля? Да не бъде Бог! Заклеваме се в живота на Господа, нито един косъм от главата му няма да падне на земята; защото той действува с Бога днес. Така людете избавиха Ионатана, та не умря.
46 Eka Saulo noweyo lawo jo-Filistia mine gidok thurgi.
Тогава Саул се върна от преследването на филистимците; а филистимците отидоха на мястото си.
47 Bangʼ ka Saulo nosekawo loch e piny Israel, nokedo gi wasikgi koni gi koni kaka jo-Moab, jo-Amon, jo-Edom, gi ruodhi mag Zoba to gi jo-Filistia. Kamoro amora mane odhiye ne osandogi.
А Саул, като бе поел царуването над Израиля, воюва против всичките си околни неприятели: против Моава, против амонците, против Едома, против совските царе и против филистимците; и на където и да се обръщаше, все побеждаваше;
48 Nokedo gi chir moloyo jo-Amalek, moreso jo-Israel oa e lwet joma nosebet ka yako gigegi.
и като действуваше бързо порази и Амалика, и избави Израиля от ръката на ония, които ги разграбваха.
49 Yawuot Saulo ne gin Jonathan, Ishvi, gi Malki-Shua. Nying nyare maduongʼ ne en Merab to nyako ma chogo ne nyinge Mikal.
А синовете на Саула бяха: Ионатан, Иисуй и Мелхисуе: и имената на двете му дъщери бяха Мерава, името на първородната, и Михала, името на по-младата.
50 Chiege ne nyinge Ahinoam nyar Ahimaz. Jatend jolweny ne Abner wuod Ner, Ner ne en owadgi wuon Saulo.
А името на жената на Саула беше Ахиноама, Ахимаасова дъщеря; и името на военачалника му беше Авенир, син на Сауловия стрика Нир.
51 Wuon Saulo ma Kish gi wuon Abner ma wuon Ner ne yawuot Abiel.
А Кис Сауловият баща и Нир Авенировият баща, бяха Авиилови синове.
52 E ndalo duto mag Saulo ne nitie lweny malit ahinya e kinde gi jo-Filistia, kendo kinde ma Saulo noneno ngʼat maratego kata mathuon to ne okawe mondo obed jalwenje.
И през всичките дни на Саула се водеше силна война против филистимците; и когато Саул виждаше някой мъж силен или храбър вземаше го при себе си.
