1 Ruodhi 9
1 Kane Solomon osetieko gero hekalu mar Jehova Nyasaye kod dala maduongʼ ma ruoth dakie kendo nosetimo duto mane chunye dwaro,
Когато Соломон беше свършил градежа на Господния дом и на царската къща, и беше извършил всичко, което желаеше Соломон да направи.
2 Jehova Nyasaye nochako ofwenyorene kendo mar ariyo mana kaka nosefwenyorene Gibeon.
яви се Господ на Соломона втори път, както бе му се явил в Гаваон.
3 Jehova Nyasaye nowachone niya, “Asewinjo lamo kod kwayo mitimo e nyima; asewalo hekalu misegero, mondo Nyinga obedie nyaka chiengʼ. Wangʼa kod chunya nobed kanyo kinde duto.
Господ му каза: Чух молитвата ти и молението, с което се моли пред Мене. Тоя дом, който ти построи, Аз го осветих за да настаня там името Си до века: и очите Ми и сърцето Ми ще бъдат там за винаги.
4 “To in, kiwuotho e nyima gi chuny makare kod bidhruok, kaka Daudi wuonu notimo, kendo timo mago duto machiki kendo kimako puonjna kod buchena,
А колкото за тебе, ако ходиш пред Мене, както ходи баща ти Давид, с цяло сърце и с правота, тъй щото да постъпваш според всичко, което ти заповядах, като пазиш повеленията Ми и съдбите Ми,
5 to abiro guro kom lochni kuom Israel nyaka chiengʼ mana kaka nasingo ni Daudi wuonu kane awachone ni, ‘Kinde duto ok inichand ngʼama nyalo bedo e kom loch mar Israel.’
тогава ще утвърдя престола на царството ти над Израиля до века, както се обещах на баща ти Давида, като казах: Няма да липсва мъж седящ на Израилевия престол.
6 “To ka in iwuon kata yawuoti olokore moweya kendo ok oluwo chikena kod buchena ma asemiyi mi odhi olamo nyiseche moko kendo otiyonigi,
Но ако се отклоните от Мене, вие или чадата ви, и не опазите заповедите Ми и повеленията, които поставих пред вас, но отидете та послужите на други богове и им се поклоните,
7 to anangʼad Israel oko e piny ma asemiyogi kendo anakwed hekaluni ma asewalo ni Nyinga. Israel koro nobed mana wach ngero kendo gir achaya e kind ogendini duto.
тогава ще отсека Израиля от земята, която съм им дал, и ще отхвърля отпред очите Си тоя дом, който осветих за името Си; и Израил ще бъде за поговорка и поругание между всичките племена.
8 Kata obedo ni hekaluni koro nigi duongʼ, ji duto mabiro kadho bute nowuor kendo nohum ka gipenjo ni, ‘Angʼo momiyo Jehova Nyasaye osetimo gima chalo kama ni pinyni kod hekaluni?’
А за тоя дом, който стана толкова висок, всеки който минава покрай него, ще се зачуди и ще съска: и ще кажат: Защо направи Господ така на тая земя и на тоя дом?
9 Ji biro dwoko kawacho ni, ‘Nikech gisejwangʼo Jehova Nyasaye ma Nyasachgi mane ogolo kweregi oa Misri, kendo giseluwo bangʼ nyiseche mamoko, ka gilamogi kendo gitiyo nigi, kuom mano Jehova Nyasaye nokelo chandruok duto kuomgi.’”
И ще отговарят: Понеже оставиха Господа своя Бог, Който изведе Бащите им из Египетската земя, та си избраха други богове, и им се поклониха и им послужиха, за това Господ нанесе на тях всичкото това зло.
10 E giko higni piero ariyo e kinde mane Solomon ogeroe udi ariyogi ma gin hekalu mar Jehova Nyasaye kod dala maduongʼ mar ruoth,
А когато се свършиха двадесетте години, в които Соломон построи двата дома, Господния дом и царската къща,
11 Ruoth Solomon nochiwo ni Hiram ruoth Turo mier piero ariyo manie piny Galili, nikech Hiram nomiye yiend sida gi saipras kod dhahabu mane odwaro.
и тирският цар Хирам, като беше доставил на Соломона кедрови дървета и елхови дървета и злато, до колкото той желаеше, тогава цар Соломон даде на Хирама двадесет града в галилейската земя.
12 To kane Hiram owuok Turo modhi mondo one mier mane Solomon osemiye ne ok omor kodgi.
А когато Хирам излезе от Тир, за да види градовете, които му бе дал Соломон, не му се харесаха.
13 Omiyo nowachone niya, “Owadwa, magi to mier machal nadi misemiya?” Kendo nochako kanyo ni Piny Kabul, nying ma pod iluongego nyaka chil kawuono.
И рече: Що за градове са тия, които си ми дал, брате? И нарече ги земя Хавул както се нарича и до днес.
14 Koro Hiram noseoro ni ruoth dhahabu maromo kilo alufu angʼwen.
И Хирам изпрати на царя сто и двадесет таланта злато.
15 Magi e chenro mar tich achuna mane Ruoth Solomon ondiko mondo ogergo hekalu ni Jehova Nyasaye, gi dala ruoth, gi kuonde ohula, kod ohinga mar Jerusalem, gi mier madongo mag Hazor gi Megido kod Gezer.
И ето причината на набора, който цар Соломон събра: да съгради Господния дом и своята къща, тоже и Мило, ерусалимската стена, Асор, Магедон и Гезер.
16 (Noyudo ka Farao ruodh Misri nosekedo mokawo Gezer. Nowangʼe monego jo-Kanaan mane odakie momiye kaka mich mar arus ni nyare mane chi Solomon.
(Египетския цар Фараон беше възлязъл и превзел Гезер, и беше го изгорил с огън и избил ханаанците, които живееха в града и беше го дал за зестра на дъщеря си, Соломоновата жена).
17 Kendo Solomon nochako ogero Gezer). Nogero Beth Horon ma yo ka mwalo,
А Соломон съгради, освен Гезер, и долния Ветерон,
18 gi Baalath kod Tadmor manie thim e pinye,
Ваалат, Тамар в пустата част на Юдовата земя,
19 kaachiel gi mier madongo mag kuonde kenone kod mier matindo mag gechene gi faresege kod gimoro amora mane chunye nyalo dwaro mondo oger e Jerusalem, kata e Lebanon, kendo e pinje duto mane enie gi loch.
всичките градове, в които Соломон имаше житници, градовете за колесниците, градовете за конниците, и все що пожела Соломон да съгради в Ерусалим, в Ливан и в цялата земя на царството си.
20 Ji duto mane odongʼ e pinyno koa kuom jo-Amor gi jo-Hiti kod jo-Perizi gi jo-Hivi kod jo-Jebus (ogendinigi ne ok jo-Israel),
А относно всичките люде, които останаха от аморейците, хетейците, ферезейците, евейците и евусейците, които не бяха от израилтяните,
21 tiende ni, nyikwagi mane odongʼ e piny, ma jo-Israel ne ok otieko; Solomon nolokogi wasumbini michuno mondo oti githuon, kaka obet nyaka chil kawuono.
от техните потомци, останали подир тях в земята, които израилтяните не можаха да изтребят, от тях Соломон събра набор за задължителни работници, каквито са и до днес.
22 To Solomon ne ok oketo ja-Israel moro amora obedo kaka misumbane, to noketogi kaka jolwenje, gi nyipechene kod jodonge mag pinygi gi jotend lweny, jotelo mag geche lweny kod joriemb gechene.
Но от израилтяните Соломон не направи никого задължителен работник: а те бяха военни мъже, и неговите служители, неговите първенци, неговите военачалници и началниците на колесниците му и на конниците му.
23 Bende gin ema negidoko jodongo mane otelo ni tije duto mag Solomon, duto jodongo mia abich gi piero abich kaka nyipeche mag joma ne tiyo.
Главните началници, които надзираваха Соломоновите работи, бяха петстотин и петдесет души; те началствуваха над людете, които вършеха работите.
24 Bangʼ kane nyar Farao osewuok e Dala Maduongʼ mar Daudi modhi e dala mane Solomon ogerone, eka Solomon nogero ohinga molworo ode.
А Фараоновата дъщеря се пренесе от Давидовия град в своята къща, който Соломон беше построил за нея, тогава когато той съгради Мило.
25 Solomon ne timo misango miwangʼo pep gi misango mar lalruok nyadidek e higa ewi kendo mar misango mane ogero ni Jehova Nyasaye bende nowangʼo ubani e nyim Jehova Nyasaye mi nochopo dwaro mar hekalu.
И три пъти в годината Соломон принасяше всеизгаряния и примирителни приноси върху олтара, който издигна Господ, и кажеше върху оня олтар, който бе пред Господа, след, като свърши дома.
26 Ruoth Solomon bende nohondho yiedhi kama iluongo ni Ezion Geber machiegni gi Elath e piny Edom e dho Nam Makwar.
Цар Соломон построи и кораби в Есион-гавер, който е при, Елот, на брега на Червеното море, в едомската земя.
27 Omiyo Hiram nooro joge ma jokwangʼ mane ongʼeyo nam mondo oti e yiedhi mag Solomon kaachiel gi joge Solomon.
А в корабите Хирам прати от слугите си, опитни морски корабници, да бъдат със Соломоновите слуги.
28 Negikwangʼ nyaka Ofir kendo negikelo dhahabu maromo kilo alufu apar gangʼwen mine gikelo ne ruoth Solomon.
Те отиваха в Офир, от гдето взеха четиристотин и двадесет таланта злато, и го донесоха на цар Соломона.
