Salme 88
1 (En Sang. En Salme af Koras Sønner. Til Sangmesteren. Al-mahalat-leannot. En Maskil af Ezraitten Heman.) HERRE min Gud, jeg råber om dagen, om Natten når mit Skrig til dig;
Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе
2 lad min Bøn komme frem for dit Åsyn, til mit Klageråb låne du Øre!
Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближи до преизподнята. (Sheol h7585)
4 jeg regnes blandt dem, der sank i Graven, er blevet som den, det er ude med,
Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
5 kastet hen imellem de døde, blandt faldne, der hviler i Graven, hvem du ej mindes mere, thi fra din Hånd er de revet.
Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
6 Du har lagt mig i den underste Grube, på det mørke, det dybe Sted;
Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
7 tungt hviler din Vrede på mig, alle dine Brændinger lod du gå over mig. (Sela)
Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села)
8 Du har fjernet mine Frænder fra mig, gjort mig vederstyggelig for dem; jeg er fængslet, kan ikke gå ud,
Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
9 mit Øje er sløvt af Vånde. Hver Dag, HERRE, råber jeg til dig og rækker mine Hænder imod dig.
Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
10 Gør du Undere for de døde, står Skyggerne op og takker dig? (Sela)
На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села)
11 Tales der om din Nåde i Graven, i Afgrunden om din Trofasthed?
В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта
12 Er dit Under kendt i Mørket, din Retfærd i Glemselens Land?
Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
13 Men jeg, o HERRE, jeg råber til dig, om Morgenen kommer min Bøn dig i Møde.
Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
14 Hvorfor forstøder du, HERRE, min Sjæl og skjuler dit Åsyn for mig?
Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
15 Elendig er jeg og Døden nær, dine Rædsler har omgivet mig fra min Ungdom;
От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.
16 din Vredes Luer går over mig, dine Rædsler har lagt mig øde,
Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
17 som Vand er de om mig Dagen lang, til Hobe slutter de Kreds om mig;
Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
18 Ven og Frænde fjerned du fra mig, holdt mine Kendinge borte.
Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
