Salme 81
1 (Til Sangmesteren. Al-haggittit. Af Asaf.) Jubler for Gud, vor Styrke, råb af fryd for Jakobs Gud,
За първия певец, на гетския инструмент. Асафов псалом. Пейте радостно на Бога наша сила; Възкликнете към Якововия Бог.
2 istem Lovsang, lad Pauken lyde, den liflige Citer og Harpen;
Запейте псалом и звънете тъпанче. Благозвучна арфа и псалтир.
3 stød i Hornet på Nymånedagen, ved Fuldmåneskin på vor Højtidsdag!
Засвирете с тръба на новолуние, На пълнолуние, в деня на нашия празник.
4 Thi det er Lov i Israel, et Bud fra Jakobs Gud;
Защото това е закон за Израиля, Наредба от Якововия Бог.
5 han gjorde det til en Vedtægt i Josef, da han drog ud fra Ægypten, hvor han hørte et Sprog, han ikke kendte.
Той го заповяда за заявление всред Иосифа. Когато излезе против Египетската земя, Гдето чух език, който не познавах.
6 "Jeg fried hans Skulder for Byrden, hans Hænder slap fri for Kurven.
Отстраних рамото му изпод товар; Ръцете му се отърваха от кош.
7 I Nøden råbte du, og jeg frelste dig, jeg svarede dig i Tordenens Skjul, jeg prøvede dig ved Meribas Vande. (Sela)
В скръбно време и ме призова, и Аз те избавих; Отговорих ти в скришно място на гръма Изпитах те при водите на Мерива. (Села)
8 Hør, mit Folk, jeg vil vidne for dig, Israel, ak, om du hørte mig!
Слушайте, люде Мои, и ще заявя пред вас, Израилю, ако би Ме послушал:
9 En fremmed Gud må ej findes hos dig, tilbed ikke andres Gud!
Да няма всред тебе чужди богове, И да се не поклониш на чужд бог,
10 Jeg, HERREN, jeg er din Gud! som førte dig op fra Ægypten; luk din Mund vidt op, og jeg vil fylde den!
Аз съм Господ твоят Бог. Който те възведох из Египетската земя; Отвори широко устата си, и ще ги изпълня.
11 Men mit Folk vilde ikke høre min Røst, Israel lød mig ikke.
Но людете Ми не послушаха гласа Ми; Израил не Ме искаше.
12 Da lod jeg dem fare i deres Stivsind, de vandrede efter deres egne Råd.
Затова ги оставих да вървят по упорството на сърцето си, За да ходят по своите си намерения.
13 Ak, vilde mit Folk dog høre mig, Israel gå mine Veje!
Дано Ме бяха слушали людете Ми, Да беше ходил Израил по Моите пътища!
14 Da kued jeg snart deres Fjender, vendte min Hånd mod deres Uvenner!
Скоро бих покорил неприятелите им, И срещу противниците им бих обърнал ръката Си,
15 Deres Avindsmænd skulde falde og gå til Grunde for evigt;
Даже ненавистниците на Господа щяха да се преструват за покорни Нему; А благоденственото време на тия щеше да трае за винаги;
16 jeg nærede dig med Hvedens Fedme, mættede dig med Honning fra Klippen!"
И Той щеше да ги храни с най-изрядната пшеница; И с мед от скала щях да те наситя.
