< Salme 77 >

1 (Til Sangmesteren. Til Jedutun. Af Asaf. En Salme.) Jeg råber, højt til Gud, og han hører mig,
За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
2 jeg søger Herren på Nødens Dag, min Hånd er om Natten utrættet udrakt, min Sjæl vil ikke lade sig trøste;
В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.
3 jeg ihukommer Gud og stønner, jeg sukker, min Ånd vansmægter. (Sela)
Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села)
4 Du holder mine Øjne vågne, jeg er urolig og målløs.
Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.
5 Jeg tænker på fordums dage, ihukommer længst henrundne År;
Размислих за древните дни, За годините на старите времена.
6 jeg gransker om Natten i Hjertet, grunder og ransager min Ånd.
Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:
7 Vil Herren bortstøde for evigt og aldrig mer vise Nåde,
Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?
8 er hans Miskundhed ude for stedse, hans Trofasthed omme for evigt og altid,
Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?
9 har Gud da glemt at ynkes, lukket sit Hjerte i Vrede? (Sela)
Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села)
10 Jeg sagde: Det er min Smerte; at den Højestes højre er ikke som før.
Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.
11 Jeg kommer HERRENs Gerninger i Hu, ja kommer dine fordums Undere i Hu.
Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,
12 Jeg tænker på al din Gerning og grunder over dine Værker.
И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.
13 Gud, din Vej var i Hellighed, hvo er en Gud så stor som Gud!
Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?
14 Du er en Gud, som gør Undere, du gjorde din Vælde kendt blandt Folkene,
Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.
15 udøste dit Folk med din Arm, Jakobs og Josefs Sønner. (Sela)
Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села)
16 Vandene så dig, Gud, Vandene så dig og vred sig i Angst, ja Dybet tog til at skælve;
Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.
17 Skyerne udøste Vand, Skyhimlens Stemme gjaldede, dine Pile for hid og did;
Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.
18 din bragende Torden rullede, Lynene oplyste Jorderig, Jorden bæved og skjalv;
Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.
19 din Vej gik midt gennem Havet, din Sti gennem store Vande, dine Fodspor kendtes ikke.
През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.
20 Du førte dit Folk som en Hjord ved Moses's og Arons Hånd.
Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.

< Salme 77 >