Salme 74
1 (En maskil af Asaf.) Hvorfor har du, Gud, stødt os bort for evig, hvi ryger din Vrede mod Hjorden, du røgter?
Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
2 Kom din Menighed i Hu, som du fordum vandt dig, - du udløste den til din Ejendoms Stamme - Zions Bjerg, hvor du har din Bolig.
Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
3 Løft dine Fjed til de evige Tomter: Fjenden lagde alt i Helligdommen øde.
Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
4 Dine Fjender brøled i dit Samlingshus, satte deres Tegn som Tegn deri.
Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
5 Det så ud, som når man løfter Økser i Skovens Tykning.
Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
6 Og alt det udskårne Træværk der! De hugged det sønder med Økse og Hammer.
И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
7 På din Helligdom satte de Ild, de skændede og nedrev dit Navns Bolig.
Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
8 De tænkte: "Til Hobe udrydder vi dem!" De brændte alle Guds Samlingshuse i Landet.
Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
9 Vore Tegn, dem ser vi ikke, Profeter findes ej mer; hvor længe, ved ingen af os.
Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
10 Hvor længe, o Gud, skal vor Modstander smæde, Fjenden blive ved at håne dit Navn?
До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
11 Hvorfor holder du din Hånd tilbage og skjuler din højre i Kappens Fold?
Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
12 Vor Konge fra fordums Tid er dog Gud, som udførte Frelsens Værk i Landet.
А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
13 Du kløvede Havet med Vælde, knuste på Vandet Dragernes Hoved;
Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
14 du søndrede Hovederne på Livjatan og gav dem som Æde til Ørkenens Dyr;
Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
15 Kilde og Bæk lod du vælde frem, du udtørred stedseflydende Strømme;
Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
16 din er Dagen, og din er Natten, du grundlagde Lys og Sol,
Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
17 du fastsatte alle Grænser på Jord, du frembragte Sommer og Vinter.
Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
18 Kom i Hu, o HERRE, at Fjenden har hånet, et Folk af Dårer har spottet dit Navn!
Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
19 Giv ikke Vilddyret din Turteldues Sjæl, glem ikke for evigt dine armes Liv;
Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
20 se hen til Pagten, thi fyldte er Landets mørke Steder med Voldsfærds Boliger.
Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
21 Lad ej den fortrykte gå bort med Skam, lad de arme og fattige prise dit Navn!
Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
22 Gud, gør dig rede, før din Sag, kom i Hu, hvor du stadig smædes af bårer,
Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
23 lad ej dine Avindsmænds Røst uænset! Ustandseligt lyder dine Fjenders Larm!
Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
