< Salme 65 >
1 (Til sangmesteren. En salme af David. En sang.) Lovsang tilkommer dig på Zion, o Gud, dig indfrier man Løfter, du, som hører Bønner;
За първия певец, Давидов псалом. Песен. Тебе чака хваление, Боже, в Сион; И пред Тебе ще се изпълни обрекът.
2 alt Kød kommer til dig, når Brøden tynger.
Ти, Който слушаш молитва, При Тебе ще дохожда всяка твар.
3 Vore Overtrædelser blev os for svare, du tilgiver dem.
Беззакония ми надвиха; Но престъпленията ни, - Ти ще ги очистиш.
4 Salig den, du udvælger, lader bo i dine Forgårde! Vi mættes af dit Huses Rigdom, dit Tempels Hellighed.
Блажен човекът, когото избираш И приемаш, за да живее в Твоите дворове; Ще се наситим от благата на Твоя дом На светия Ти храм.
5 Du svarer os underfuldt i Retfærd, vor Frelses Gud, du Tilflugt for den vide Jord, for fjerne Strande,
С ужасни неща ще ни отговаряш в правда, Боже, Избавителю наш, Надеждо на всичките земни краища, И на ония, които са далеч по море,
6 du, som grundfæster Bjerge med Vælde, omgjorde med Kraft,
Ти Който със силата Си утвърждаваш планините, Препасан с могъщество,
7 du, som dæmper Havenes Brusen, deres Bølgers Brusen og Folkefærds Larm,
Който правиш да утихва шума на морето, Бученето на вълните му и размирието на племената.
8 så Folk ved Verdens Ende gruer for dine Tegn; hvor Morgen og Aften oprinder, bringer du Jubel.
Така и тия, които живеят по краищата на земята, се боят от Твоите знания. Развеселяваш излиянията на зората и на вечерта:
9 Du så til Landet, vanded det, gjorde det såre rigt, Guds Bæk er fuld af Vand, du bereder dets Korn,
Като посещаваш земята и я напояваш Ти я преобогатяваш; Ръката Божия като е пълна с вода. Ти промишляваш жито за тях, Когато така си приготвил земята:
10 du vander dets Furer, jævner knoldene, bløder det med Regn, velsigner dets Sæd.
Като напояваш нейните бразди Изравняваш буците й; Като я размекваш с капките на дъжда Благославяш поникналото от нея;
11 Med din Herlighed kroner du Året, dine Vognspor flyder af Fedme;
Върху годината на благостта Си туряш венец, И от следите Ти капе тлъстина;
12 de øde Græsgange flyder, med Jubel omgjordes Højene;
Пасбищата на пустинята капят от изобилията си, И хълмовете се опасват с радост;
13 Engene klædes med Får, Dalene hylles i Korn, i Jubel bryder de ud og synger!
Ливадите се обличат със стада, И долините се покриват с жито; Възклицават, още и пеят.