Salme 55
1 (Til sangmesteren. Med strengespil. En maskil af David.) Lyt, o Gud, til min Bøn, skjul dig ej for min tryglen,
За първия певец, на струнни инструменти. Давидово поучение. Послушай, Боже, молитвата ми. И не се крий от молбата ми.
2 lå mig Øre og svar mig, jeg vånder mig i Klage,
Внимавай в мене и отговори ми. Безпокоя се в тъженето си, и стена;
3 jeg stønner ved Fjendernes Råb og de gudløses Skrig; thi Ulykke vælter de over mig, forfølger mig grumt;
Поради гласа на неприятеля, Поради присъствието на нечестивия; Защото приписват на мене беззаконие, И с гняв ми враждуват,
4 Hjertet er angst i mit Bryst, Dødens Rædsler er faldet over mig.
Сърцето ми тъжи дълбоко в мене, И смъртен ужас ме нападна;
5 Frygt og Angst falder på mig, Gru er over mig.
Страх и трепет дойдоха върху мене, И ужас ме потопи.
6 Jeg siger: Ak, havde jeg Vinger som Duen, da fløj jeg i Ly,
И рекох: Дано да имах крила като гълъба! Щях да отлетя и да си почина.
7 ja, langt bort vilde jeg fly og blive i Ørkenen. (Sela)
Ето, щях да бягам надалеч, Щях да живея в пустинята; (Села)
8 Da søgte jeg skyndsomt Tilflugt for rivende Storm og Uvejr.
Щях да ускоря бягането си От вихъра и от бурята.
9 Herre, forvir og split deres Tungemål! Thi Vold og Ufred ser jeg i Byen;
Опропасти ги, Господи, и раздели съвета им; Защото видях насилие и разпра в града.
10 de går Rundgang Dag og Nat på dens Mure;
Денем и нощем го обикалят по стените му, И беззаконие и зло има всред него;
11 Ulykke, Kvide og Vanheld råder derinde, Voldsfærd og Svig viger aldrig bort fra dens Torve.
Нечестие има всред него; Угнетение и измама не се отдалечават от улиците му.
12 Det var ikke en Fjende, som hånede mig - det kunde bæres; min uven ydmygede mig ej - ham kunde jeg undgå;
Понеже не беше неприятел, който ме укори, - Това бих претърпял, - Нито беше оня, що ме мразеше, който се подигна против мене, - Тогава бих се скрил от него;
13 men du, en Mand af min Stand, en Ven og fortrolig,
Но ти, човек равен на мене, Другар мой, и мой близък приятел.
14 og det skønt vi delte Samværets Sødme, vandrede endrægtelig i Guds Hus.
Заедно се разговаряхме сладко, С множеството ходехме в Божия дом.
15 Over dem komme Død, lad dem levende synke i Dødsriget! Thi der er Ondskab i deres Bolig, i deres Indre! (Sheol h7585)
Нека дойде ненадейно смърт на тях. Нека слязат живи в преизподнята; Защото в жилищата им, и в сърцата им има злодейство. (Sheol h7585)
16 Jeg, jeg råber til Gud, og HERREN vil frelse mig.
Но аз към Бога ще извикам; И Господ ще ме избави.
17 Jeg klager og stønner ved Kvæld, ved Gry og ved Middag; min Røst vil han høre
Вечер и заран и на пладне ще се оплаквам и ще стена; И Той ще чуе гласа ми.
18 og udfri min Sjæl i Fred, så de ikke kan komme mig nær; thi mange er de imod mig.
Ще избави душата ми и ще я успокои от боя, който е против мене; защото мнозина са с мене.
19 Gud, som troner fra Fortids Dage, vil høre og ydmyge dem. (Sela) Thi der er ingen Forandring hos dem, og de frygter ikke for Gud.
Бог, Който се е възцарил преди вековете, Ще чуе и ще ги съкруши, (Села) Ще съкруши човеците, които неизменно Не се боят от Бога.
20 På Venner lagde han Hånd og brød sin Pagt.
Всеки един от тях простира ръце против ония, които са в мир с него; Нарушава съюза си.
21 Glattere end Smør er hans Mund, men Hjertet vil Krig, blødere end Olie hans Ord, skønt dragne Sværd.
Устата му са по-мазни от масло, Но в сърцето му има война; Думите му са по-меки от дървено масло, Но пак са голи саби.
22 Kast din Byrde på HERREN, så sørger han for dig, den retfærdige lader han ikke i Evighed rokkes.
Възложи на Господа това, което ти е изложил и Той ще те подпре; Никога не ще допусне да се поклати праведният.
23 Og du, o Gud, nedstyrt dem i Gravens Dyb! Ej skal blodstænkte, svigefulde Mænd nå Hælvten af deres Dage. Men jeg, jeg stoler på dig!
Но ти, Боже ще ги сведеш в гибелния ров; Мъже кръвопийци и измамници няма да стигнат и до половината на дните си; Но аз ще уповавам на Тебе.
