Salme 49
1 (Til sangmesteren. Af Koras sønner. En salme.) Hør det, alle Folkeslag, lyt til, al Verdens Folk,
За първият певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте всички жители на вселената,
2 både høj og lav, både rig og fattig!
И ниско поставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.
3 Min Mund skal tale Visdom, mit Hjerte udgransker Indsigt;
Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща;
4 jeg bøjer mit Øre til Tankesprog, råder min Gåde til Strengeleg.
Ще поведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.
5 Hvorfor skulle jeg frygte i de onde dage, når mine lumske Fjender omringer mig med Brøde,
Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?
6 de, som stoler på deres gods og bryster sig af deres store rigdom?
От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,
7 Visselig, ingen kan købe sin sjæl fri og give Gud en løsesum
Ни един от тях не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.
8 - Prisen for hans sjæl blev for høj, for evigt måtte han opgive det - så han kunde blive i Live
(Защото толкова скъп е откупът на душата им, Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),
9 og aldrig få Graven at se;
Та да живее вечно И да не види изтление.
10 nej, han skal se den; Vismænd dør, både Dåre og Tåbe går bort. Deres Gods må de afstå til andre,
Защото гледа, бе мъдрите умират, И еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.
11 deres Grav er deres Hjem for evigt, deres Bolig Slægt efter Slægt, om Godser end fik deres Navn.
Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, И жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.
12 Trods Herlighed bliver Mennesket ikke, han er som Dyrene, der forgår.
Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.
13 Så går det dem, der tror sig trygge, så ender det for dem, deres Tale behager. (Sela)
Това е пътят на безумните; Но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. (Села)
14 I Dødsriget drives de ned som Får, deres Hyrde skal Døden være; de oprigtige træder på dem ved Gry, deres Skikkelse går Opløsning i Møde, Dødsriget er deres Bolig. (Sheol h7585)
Назначават се като овци за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях. (Sheol h7585)
Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села) (Sheol h7585)
16 Frygt ej, når en Mand bliver rig, når hans Huses Herlighed øges;
Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;
17 thi intet tager han med i Døden, hans Herlighed følger ham ikke.
Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на друг подир него,
18 Priser han end i Live sig selv: "De lover dig for din Lykke!"
Ако и да е облажавал душата си приживе, И човеците да те хвалят, когато правиш добро на себе си.
19 han vandrer til sine Fædres Slægt, der aldrig får Lyset at skue.
Пак ще дойда при рода на бащите си. които никога няма да видят виделина.
20 Den, som lever i Herlighed, men uden Forstand, han er som Dyrene, der forgår.
Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.
