Salme 22

1 (Til sangmesteren. Efter "morgenrødens hind". En salme af David.) Min Gud, min Gud, hvorfor har du forladt mig? Mit Skrig til Trods er Frelsen mig fjern.

За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?

2 Min Gud, jeg råber om Dagen, du svarer ikke, om Natten, men finder ej Hvile.

Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.

3 Og dog er du den hellige, som troner på Israels Lovsange.

Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.

4 På dig forlod vore Fædre sig, forlod sig, og du friede dem;

На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,

5 de råbte til dig og frelstes, forlod sig på dig og blev ikke til Skamme.

Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.

6 Men jeg er en Orm og ikke en Mand, til Spot for Mennesker, Folk til Spe;

А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.

7 alle, der ser mig, håner mig, vrænger Mund og ryster på Hovedet:

Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:

8 "Han har væltet sin Sag på HERREN; han fri ham og frelse ham, han har jo Velbehag i ham."

Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.

9 Ja, du drog mig af Moders Liv, lod mig hvile trygt ved min Moders Bryst;

Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,

10 på dig blev jeg kastet fra Moders Skød, fra Moders Liv var du min Gud.

На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.

11 Vær mig ikke fjern, thi Trængslen er nær, og ingen er der, som hjælper!

Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.

12 Stærke Tyre står omkring mig, Basans vældige omringer mig,

Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.

13 spiler Gabet op imod mig som rovgridske, brølende Løver.

Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.

14 Jeg er som Vand, der er udgydt, alle mine Knogler skilles, mit Hjerte er blevet som Voks, det smelter i Livet på mig;

Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.

15 min Gane er tør som et Potteskår til Gummerne klæber min Tunge, du lægger mig ned i Dødens Støv.

Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.

16 Thi Hunde står omkring mig, onde i Flok omringer mig, de har gennemboret mine Hænder og Fødder,

Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.

17 jeg kan tælle alle mine Ben; med Skadefryd ser de på mig.

Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.

18 Mine Klæder deler de mellem sig, om Kjortelen kaster de Lod.

Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.

19 Men du, o HERRE, vær ikke fjern, min Redning, il mig til Hjælp!

Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

20 Udfri min Sjæl fra Sværdet, min eneste af Hundes Vold!

Избави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.

21 Frels mig fra Løvens Gab, fra Vildoksens Horn! Du har bønhørt mig.

Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!

22 Dit Navn vil jeg kundgøre for mine Brødre, prise dig midt i Forsamlingen:

Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.

23 "I, som frygter HERREN, pris ham, ær ham; al Jakobs Æt, bæv for ham, al Israels Æt!

Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.

24 Thi han foragtede ikke, forsmåede ikke den armes Råb, skjulte ikke sit Åsyn for ham, men hørte, da han råbte til ham!"

Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.

25 Jeg vil synge din Pris i en stor Forsamling, indfri mine Løfter iblandt de fromme;

От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.

26 de ydmyge skal spise og mættes; hvo HERREN søger, skal prise ham; deres Hjerte leve for evigt!

Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.

27 Den vide Jord skal mærke sig det og omvende sig til HERREN, og alle Folkenes Slægter skal tilbede for hans Åsyn;

Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;

28 thi HERRENs er Riget, han er Folkenes Hersker.

Защото царството е на Господа, И То владее над народите.

29 De skal tilbede ham alene, alle Jordens mægtige; de skal bøje sig for hans Åsyn, alle, der nedsteg i Støvet og ikke holdt deres Sjæl i Live.

Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,

30 Ham skal Efterkommeme tjene; om HERREN skal tales til Slægten, der kommer;

Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.

31 de skal forkynde et Folk, der fødes, hans Retfærd. Thi han greb ind.

Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.