Salme 2

1 Hvorfor fnyser Hedninger, hvi pønser Folkefærd på hvad fåfængt er?

Защо се разоряват народите, И племената намислюват суета?

2 Jordens Konger rejser sig, Fyrster samles til Råd mod HERREN og mod hans Salvede:

Опълчват се земните царе, И управниците се наговарят заедно, Против Господа и против Неговия помазаник, като казват:

3 "Lad os sprænge deres Bånd og kaste Rebene af os!"

Нека разкъсаме връзките им, И нека отхвърлим от себе си въжетата им.

4 Han, som troner i Himlen, ler, Herren, han spotter dem.

Тоя, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се поругае.

5 Så taler han til dem i Vrede, forfærder dem i sin Harme:

Това ще им продума в гнева Си, И в тежкото Си негодувание ще ги смути, казвайки:

6 "Jeg har dog indsat min Konge på Zion, mit hellige Bjerg!"

Но Аз поставих Царя Си На Сион, светия Мой хълм.

7 Jeg kundgør HERRENs Tilsagn. Han sagde til mig: "Du er min Søn, jeg har født dig i Dag!

Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих.

8 Bed mig, og jeg giver dig Hedningefolk til Arv og den vide Jord i Eje;

Поискай от Мене и Аз ще ти дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание.

9 med Jernspir skal du knuse dem og sønderslå dem som en Pottemagers Kar!"

Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд.

10 Og nu, I Konger, vær kloge, lad eder råde, I Jordens Dommere,

Сега, прочее, вразумете се, о царе; Научете се земни съдии.

11 tjener HERREN i Frygt, fryd jer med Bæven!

Слугувайте на Господа със страх, И радвайте се с трепет.

12 Kysser Sønnen, at ikke han vredes og I forgår! Snart blusset hans Vrede op. Salig hver den, der lider på ham!

Целувайте Избраника, за да се не разгневи, Та погинете в пътя; Защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него.