Salme 17
1 (En bøn af David.) HERRE, hør en retfærdig Sag, lyt til min Klage lån Øre til Bøn fra svigløse Læber!
Давидова молитва. Послушай, Господи, правото; внимавай на вика ми; Дай ухо на молитвата ми, която принасям с искрени устни.
2 Fra dig skal min Ret udgå, thi hvad ret er, ser dine Øjne.
Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо.
3 Prøv mit Hjerte, se efter om Natten, ransag mig, du finder ej Svig hos mig.
Изпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.
4 Ej synded min Mund, hvad end Mennesker gjorde; ved dine Læbers Ord vogted jeg mig for Voldsmænds Veje;
Колкото за човешките дела, чрез думите на Твоята уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците.
5 mine Skridt har holdt dine Spor, jeg vaklede ej på min Gang.
Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали.
6 Jeg råber til dig, thi du svarer mig, Gud, bøj Øret til mig, hør på mit Ord!
Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си и послушай думите ми.
7 Vis, dig underfuldt nådig, du Frelser for dem, der tyr til din højre for Fjender!
Яви чудните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите на Тебе. От ония, които въстават против тях.
8 Vogt mig som Øjestenen, skjul mig i dine Vingers Skygge
Пази ме като зеница на око; Скрий ме под сянката на крилата Си
9 for gudløse, der øver Vold imod mig, glubske Fjender, som omringer mig;
От нечестивите, които ме съсипват, От неприятелите на душата ми, които ме окръжават.
10 de har lukket deres Hjerte med Fedt, deres Mund fører Hovmodstale.
Обградени са от своята тлъстина; Устата им говорят горделиво.
11 De omringer os, overalt hvor vi går, de sigter på at slå os til Jorden.
Те обиколиха вече стъпките ми; Насочиха очите си, за да ни тръшнат на земята;
12 De er som den rovgridske Løve, den unge Løve, der ligger på Lur.
Всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса. И на лъвче, което седи в скришни места.
13 Rejs dig, HERRE, træd ham i Møde, kast ham til Jorden, fri med dit Sværd min Sjæl fra den gudløses Vold,
Стани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия,
14 fra Mændene, HERRE, med din Hånd, fra dødelige Mænd - lad dem få deres Del i levende Live! Fyld deres Bug med dit Forråd af Vrede, lad Børnene mættes dermed og efterlade deres Børn, hvad de levner!
От човеци, Господи, с ръката Си, От светските човеци, чиито дял е в тоя живот, И чиито корем пълниш със съкровищата Си; Които са наситени с чада, И останалия си имот оставят на внуците си.
15 Men jeg skal i Retfærd skue dit Åsyn, mættes ved din Skikkelse, når jeg vågner.
А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.
