Salme 139
1 (Til Sangmesteren. Af David. En Salme.) HERRE, du ransager mig og kender mig!
За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
2 Du ved, når jeg står op, du fatter min Tanke i Frastand,
Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
3 du har Rede på, hvor jeg går eller ligger, og alle mine Veje kender du grant.
Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
4 Thi før Ordet er til på min Tunge, se, da ved du det, HERRE, til fulde.
Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
5 Bagfra og forfra omslutter du mig, du lægger din Hånd på mig.
Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
6 At fatte det er mig for underfuldt, for højt, jeg evner det ikke!
Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
7 Hvorhen skal jeg gå for din Ånd, og hvor skal jeg fly for dit Åsyn?
Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята и там си Ти. (Sheol h7585)
9 tager jeg Morgenrødens Vinger, fæster jeg Bo, hvor Havet ender,
Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
10 da vil din Hånd også lede mig der, din højre holde mig fast!
Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
11 Og siger jeg: "Mørket skal skjule mig, Lyset blive Nat omkring mig!"
Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
12 så er Mørket ej mørkt for dig, og Natten er klar som Dagen, Mørket er som Lyset.
То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
13 Thi du har dannet mine Nyrer, vævet mig i Moders Liv.
Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
14 Jeg vil takke dig, fordi jeg er underfuldt skabt; underfulde er dine Gerninger, det kender min Sjæl til fulde.
Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
15 Mine Ben var ikke skjult for dig, da jeg blev skabt i Løndom, virket i Jordens Dyb;
Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
16 som Foster så dine Øjne mig, i din Bog var de alle skrevet, Dagene var bestemt, før en eneste af dem var kommet.
Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
17 Hvor kostelige er dine Tanker mig, Gud, hvor stor er dog deres Sum!
И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
18 Tæller jeg dem, er de flere end Sandet, jeg vågner - og end er jeg hos dig.
Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
19 Vilde du dog dræbe de gudløse, Gud, måtte Blodets Mænd vige fra mig,
Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
20 de, som taler om dig på Skrømt og sværger falsk ved dit Navn.
Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
21 Jeg hader jo dem, der hader dig, HERRE, og væmmes ved dem, der står dig imod;
Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
22 med fuldt Had bader jeg dem, de er også mine Fjender.
Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
23 Ransag mig, Gud, og kend mit Hjerte, prøv mig og kend mine Tanker!
Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
24 Se, om jeg er på Smertens Vej, og led mig på Evigheds Vej!
И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
