< Salme 130 >
1 (Sang til Festrejserne.) Fra det dybe råber jeg til
Песен на възкачванията. Из дълбочините виках към Тебе, Господи.
2 o Herre hør min Røst! Lad dine Ører lytte til min tryglende Røst!
Господи, послушай гласа ми; Нека бъдат ушите Ти внимателни на гласа на молбата ми.
3 Tog du Vare, HERRE, på Misgerninger, Herre, hvo kunde da bestå?
Ако би забелязал беззаконията, Господи, То кой, Господи, би могъл да устои?
4 Men hos dig er der Syndsforladelse, at du må frygtes.
При тебе обаче няма прощение За да ти се боят.
5 Jeg håber. på HERREN, min Sjæl håber på hans Ord,
Чакам Господа, душата ми чака, И на словото Му уповавам.
6 på Herren bier min Sjæl mer end Vægter på Morgen, Vægter på Morgen.
Душата ми очаква Господа Повече от ония, които очакват зората, Да! повече от очакващите зората.
7 Israel, bi på HERREN! Thi hos HERREN er Miskundhed, hos ham er Forløsning i Overflod.
Нека се надява Израил на Господа; Защото Господ е милостта, И у Него е пълното изкупление;
8 Og han vil forløse Israel fra alle dets Misgerninger,
И Той ще изкупи Израиля От всичките му беззакония.