Salme 106
1 Halleluja! Lov Herren, thi han er god, thi hans miskundhed varer evindelig!
Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото неговата милост трае до века.
2 Hvo kan opregne Herrens vældige gerninger, finde ord til at kundgøre al hans pris?
Кой може да изкаже мощните дела на Господа, Или да разгласи всичките Негови хвали?
3 Salige de, der holder på ret, som altid øver retfærdighed!
Блажени ония, които пазят правосъдие; Блажен оня, който върши правда на всяко време.
4 Husk os, Herre, når dit folk finder nåde, lad os få godt af din frelse,
Помни ме, Господи, с благоволението, което питаеш към Людете Си; Посети ме със спасението Си;
5 at vi må se dine udvalgtes lykke, glæde os ved dit folks glæde og med din arvelod prise vor lykke!
За да видя благоденствието на Твоите избрани, За да се радвам във веселието на народа Ти, За да се хваля заедно с Твоето наследство.
6 Vi syndede som vore Fædre, handlede ilde og gudløst.
Съгрешихме ние и бащите ни, Беззаконие и нечестие сторихме.
7 Vore Fædre i Ægypten ænsede ej dine Undere, kom ikke din store Miskundhed i Hu, stod den Højeste imod ved det røde Hav.
Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, Не си спомняха многото Твои милости, Но се възпротивиха при морето, при Червеното море.
8 Dog frelste han dem for sit Navns Skyld, for at gøre sin Vælde kendt;
При все това Бог ги избави заради името Си, За да направи познато могъществото Си.
9 han trued det røde Hav, og det tørrede ud, han førte dem gennem Dybet som gennem en Ørk;
Смъмра Червеното море, и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище,
10 han fried dem af deres Avindsmænds Hånd og udløste dem fra Fjendens Hånd;
И ги спаси от ръката на ненавистника им, И ги изкупи от ръката на неприятеля.
11 Vandet skjulte dem, som trængte dem, ikke een blev tilbage af dem;
Водите покриха противниците им; Не остана ни един от тях.
12 da troede de på hans Ord og kvad en Sang til hans Pris.
Тогава повярваха думите Му, Пееха хвалата Му.
13 Men de glemte snart hans Gerninger, biede ej på hans Råd;
Но скоро забравиха делата Му, Не чакаха изпълнението на намерението Му,
14 de grebes af Attrå i Ørkenen, i Ødemarken fristed de Gud;
Но се полакомиха твърде много в пустинята, И изпитаха Бога в безводната страна;
15 så gav han dem det, de kræved og sendte dem Lede i Sjælen.
И Той им даде това, което искаха; Прати, обаче, мършавост на душите им.
16 De bar Avind mod Moses i Lejren, mod Aron, HERRENs hellige;
Също и на Моисея те завидяха в стана. И на Господния светия Аарон.
17 Jorden åbned sig, slugte Datan, lukked sig over Abirams Flok;
Земята се затвори та погълна Датана, И покри Авироновата дружина;
18 Ilden rasede i deres Flok, Luen brændte de gudløse op.
И огън се запали в дружината им; Пламък изгори нечестивите.
19 De lavede en Kalv ved Horeb og tilbad det støbte Billed;
Те направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;
20 de byttede deres Herlighed bort for et Billed af en Okse, hvis Føde er Græs;
Така размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева!
21 de glemte Gud, deres Frelser, som øvede store Ting i Ægypten,
Забравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет,
22 Undere i Kamiternes Land, frygtelige Ting ved det røde Hav.
Чудесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море.
23 Da tænkte han på at udrydde dem, men Moses, hans udvalgte Mand, stilled sig i Gabet for hans Åsyn for at hindre, at hans Vrede lagde øde.
Затова Той каза, че ще ги изтреби; Само че избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да ги погуби.
24 De vraged det yndige Land og troede ikke hans Ord,
Дори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово,
25 men knurrede i deres Telte og hørte ikke på HERREN;
А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа.
26 da løfted han Hånden og svor at lade dem falde i Ørkenen,
Затова Той им се закле, Че ще ги повали в пустинята,
27 splitte deres Sæd blandt Folkene, sprede dem rundt i Landene.
И че ще повали потомството им между народите, И ще ги разпръсне по разни страни,
28 De holdt til med Ba'al-Peor og åd af de dødes Ofre;
Тоже те се прилепиха към Ваалфегора, И ядоха жертви принесени на мъртви богове.
29 de krænked ham med deres Gerninger, og Plage brød løs iblandt dem.
И тъй, предизвикаха Бога с делата си До толкова щото язвата направи пролом между тях.
30 Da stod Pinehas frem og holdt Dom, og Plagen blev bragt til at standse,
Но стана Финеес и извърши посредничество, Та язвата престана;
31 og det regnedes ham til Retfærdighed fra Slægt til Slægt, evindelig.
И това му се вмени за правда Из род в род до века.
32 De vakte hans Vrede ved Meribas Vand, og for deres Skyld gik det Moses ilde;
Също и при водите на Мерива те Го разгневиха, Така щото стана зле с Моисея поради тях;
33 thi de stod hans Ånd imod, og han talte uoverlagte Ord.
Защото се възбунтуваха против Духа Му, Та Моисей говори несмислено с устните си.
34 De udryddede ikke de Folk, som HERREN havde sagt, de skulde,
При това, те не изтребиха племената Според както Господ им бе заповядал,
35 med Hedninger blandede de sig og gjorde deres Gerninger efter;
Но се смесиха с тия народи, И се научиха на техните дела;
36 deres Gudebilleder dyrkede de, og disse blev dem en Snare;
Тъй щото служиха на идолите им, Които станаха примка за тях.
37 til Dæmonerne ofrede de, og det både Sønner og Døtre;
Да! Синовете и дъщерите си Принесоха в жертва на бесовете,
38 de udgød uskyldigt Blod, deres Sønners og Døtres Blod, som de ofred til Kana'ans Guder, og Landet blev smittet ved Blod;
И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожертвуваха на ханаанските идоли; И земята се оскверни от кръвопролития.
39 de blev urene ved deres Gerninger, bolede ved deres idrætter.
Така те се оскверниха от делата си, И блудствуваха в деянията си.
40 Da blev HERREN vred på sit Folk og væmmedes ved sin Arv;
Затова гневът на Господа пламна против людете Му И Той се погнуси от наследството Си.
41 han gav dem i Folkenes Hånd, deres Avindsmænd blev deres Herrer;
Предаде ги в ръцете на народите; И завладяха ги ненавистниците им.
42 deres Fjendervoldte dem Trængsel, de kuedes under deres Hånd.
Неприятелите им още ги притесняваха; И те останаха подчинени под ръката им.
43 Han frelste dem Gang på Gang, men de stod egensindigt imod og sygnede hen i Brøden;
Много пъти Той ги избавя; Но, понеже намеренията им бяха бунтовнически, Затова се и унищожиха поради беззаконието си.
44 dog så han til dem i Trængslen, så snart han hørte dem klage;
Въпреки това, обаче, Той погледна на утеснението им, Когато чу вика им;
45 han kom sin Pagt i Hu og ynkedes efter sin store Miskundhed;
Спомни си за тях Своя завет, И разкая се според голямата Си милост;
46 han lod dem finde Barmhjertighed hos alle, der tog dem til Fange.
Тоже стори да ги съжаляват Всички, които ги бяха пленили.
47 Frels os, HERRE vor Gud, du samle os sammen fra Folkene, at vi må love dit hellige Navn, med Stolthed synge din Pris.
Избави ни, Господи Боже наш, И събери ни измежду народите, За да славословим Твоето свето име, И да тържествуваме с Твоята хвала.
48 Lovet være HERREN, Israels Gud, fra Evighed og til Evighed! Og alt Folket svare Amen!
Благословен да е Господ Израилевият Бог от века до века; И всичките люде да рекат: Амин. Алилуя.
