Ordsprogene 8
1 Mon ikke Visdommen kalder, løfter Indsigten ikke sin røst?
Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?
2 Oppe på Høje ved Vejen, ved Korsveje træder den frem;
Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;
3 ved Porte, ved Byens Udgang, ved Dørenes Indgang råber den:
Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:
4 Jeg kalder på eder, I Mænd, løfter min Røst til Menneskens Børn.
Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.
5 I tankeløse, vind jer dog Klogskab, I Tåber, så få dog Forstand!
Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце
6 Hør, thi jeg fører ædel Tale, åbner mine Læber med retvise Ord;
Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.
7 ja, Sandhed taler min Gane, gudløse Læber er mig en Gru.
Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.
8 Rette er alle Ord af min Mund, intet er falskt eller vrangt;
Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.
9 de er alle ligetil for den kloge, retvise for dem der vandt Indsigt
Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.
10 Tag ved Lære, tag ikke mod Sølv, tag mod Kundskab fremfor udsøgt Guld;
Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.
11 thi Visdom er bedre end Perler, ingen Skatte opvejer den
Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.
12 Jeg, Visdom, er Klogskabs Nabo og råder over Kundskab og Kløgt.
Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.
13 HERRENs Frygt er Had til det onde. Jeg hader Hovmod og Stolthed, den onde Vej og den falske Mund.
Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.
14 Jeg ejer Råd og Visdom, jeg har Forstand, jeg har Styrke.
У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.
15 Ved mig kan Konger styre og Styresmænd give retfærdige Love;
Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.
16 ved mig kan Fyrster råde og Stormænd dømme Jorden.
Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.
17 Jeg elsker dem, der elsker mig, og de, der søger mig, finder mig.
Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.
18 Hos mig er der Rigdom og Ære, ældgammelt Gods og Retfærd.
Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.
19 Min Frugt er bedre end Guld og Malme, min Afgrøde bedre end kosteligt Sølv.
Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.
20 Jeg vandrer på Retfærds Vej. midt hen ad Rettens Stier
Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,
21 for at tildele dem, der elsker mig, Gods og fylde deres Forrådshuse.
За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.
22 Mig skabte HERREN først blandt sine Værker, i Urtid, førend han skabte andet;
Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.
23 jeg blev frembragt i Evigheden, i Begyndelsen, i Jordens tidligste Tider;
От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.
24 jeg fødtes, før Verdensdybet var til, før Kilderne, Vandenes Væld, var til;
Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.
25 førend Bjergene sænkedes, før Højene fødtes jeg,
Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,
26 førend han skabte Jord og Marker, det første af Jordsmonnets Støv.
Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.
27 Da han grundfæsted Himlen, var jeg hos ham, da han satte Hvælv over Verdensdybet.
Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.
28 Da han fæstede Skyerne oventil og gav Verdensdybets Kilder deres faste Sted,
Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,
29 da han satte Havet en Grænse, at Vandene ej skulde bryde hans Lov, da han lagde Jordens Grundvold,
Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.
30 da var jeg Fosterbarn hos ham, hans Glæde Dag efter Dag; for hans Åsyn leged jeg altid,
Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.
31 leged på hans vide Jord og havde min Glæde af Menneskens Børn.
Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.
32 Og nu, I Sønner, hør mig! Vel den, der vogter på mine Veje!
Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.
33 Hør på Tugt og bliv vise, lad ikke hånt derom!
Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.
34 Lykkelig den, der hører på mig, så han daglig våger ved mine Døre og vogter på mine Dørstolper.
Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,
35 Thi den, der ftnder mig; finder Liv og opnår Yndest hos HERREN;
Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;
36 men den, som mister mig, skader sig selv; enhver, som hader mig, elsker Døden.
А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.
