Ordsprogene 26
1 Som Sne om Somren og Regn Høsten så lidt hører Ære sig til for en Tåbe.
Както сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.
2 Som en Spurv i Fart, som en Svale i Flugt så rammer ej Banden mod sagesløs Mand.
Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.
3 Svøbe for Hest, Bidsel for Æsel og Ris for Tåbers Ryg.
Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.
4 Svar ej Tåben efter hans Dårskab, at ikke du selv skal blive som han.
Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.
5 Svar Tåben efter hans Dårskab, at han ikke skal tykkes sig viis.
Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.
6 Den afhugger Fødderne og inddrikker Vold, som sender Bud ved en Tåbe.
Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.
7 Slappe som den lammes Ben er Ordsprog i Tåbers Mund.
Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.
8 Som en, der binder Stenen fast i Slyngen, er den, der hædrer en Tåbe.
Както оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.
9 Som en Tornekæp, der falder den drukne i Hænde, er Ordsprog i Tåbers Mund.
Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.
10 Som en Skytte, der sårer enhver, som kommer, er den, der lejer en Tåbe og en drukken.
Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.
11 Som en Hund, der vender sig om til sit Spy, er en Tåbe, der gentager Dårskab.
Както кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.
12 Ser du en Mand, der tykkes sig viis, for en Tåbe er der mere Håb end for ham.
Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.
13 Den lade siger: "Et Rovdyr på Vejen, en Løve ude på Torvene!"
Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!
14 Døren drejer sig på sit Hængsel, den lade på sit Leje.
Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.
15 Den lade rækker til Fadet, men gider ikke føre Hånden til Munden.
Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.
16 Den lade tykkes sig større Vismand end syv, der har kloge Svar.
Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.
17 Den griber en Hund i Øret, som blander sig i uvedkommende Strid.
Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.
18 Som en vanvittig Mand, der udslynger Gløder, Pile og Død,
Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.
19 er den, der sviger sin Næste og siger: "Jeg spøger jo kun."
Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?
20 Er der intet Brænde, går Ilden ud, er der ingen Bagtaler, stilles Trætte.
Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.
21 Trækul til Gløder og Brænde til Ild og trættekær Mand til at optænde Kiv.
Както са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.
22 Bagtalerens Ord er som Lækkerbidskener, de synker dybt i Legemets Kamre.
Думите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.
23 Som Sølvovertræk på et Lerkar er ondsindet Hjerte bag glatte Læber.
Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.
24 Avindsmand hykler med Læben, i sit Indre huser han Svig;
Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;
25 gør han Røsten venlig, tro ham dog ikke, thi i hans Hjerte er syvfold Gru.
Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;
26 Den, der dølger sit Had med Svig, hans Ondskab kommer frem i Folkets Forsamling.
Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.
27 I Graven, man graver, falder man selv, af Stenen, man vælter, rammes man selv.
Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.
28 Løgnetunge giver mange Hug, hyklersk Mund volder Fald.
Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.
