Ordsprogene 12
1 At elske Tugt er at elske Kundskab, at hade Revselse er dumt.
Който обича поправление, обича знание, Но който мрази изобличения е невеж.
2 Den gode vinder Yndest hos HERREN, den rænkefulde dømmer han skyldig.
Добрият човек намира благоволение пред Господа; А зломилсеника Той осъди.
3 Ingen står fast ved Gudløshed, men retfærdiges Rod skal aldrig rokkes.
Човек няма да се утвърди чрез беззаконие, А коренът на праведните не ще се поклати.
4 En duelig Kvinde er sin Ægtemands Krone, en dårlig er som Edder i hans Ben.
Добродетелната жена е венец на мъжа си; А оная, който докарва срам, е като гнилота в костите му.
5 Retfærdiges Tanker er Ret, gudløses Opspind er Svig.
Мислите на праведните са справедливи, А намеренията на нечестивите са коварство.
6 Gudløses Ord er på Lur efter Blod, retsindiges Mund skal bringe dem Frelse.
Думите на нечестивите са засада за кръвопролитие; А устата на праведните ще ги избавят.
7 Gudløse styrtes og er ikke mer. retfærdiges Hus står fast.
Нечестивите се съсипват и няма ги, А домът на праведните ще стои.
8 For sin Klogskab prises en Mand, til Spot bliver den, hvis Vid er vrangt.
Човек бива похвален според разума си, А опакият в сърце ще бъде поругаван.
9 Hellere overses, når man holder Træl, end optræde stort, når man mangler Brød.
По-щастлив е скромният, който слугува на себе си, От този, който се надига и няма хляб.
10 Den retfærdige føler med sit Kvæg, gudløses Hjerte er grumt.
Праведният се грижи за живота на добитъка си, А благостите на нечестивите са немилостиви.
11 Den mættes med Brød, som dyrker sin Jord, uden Vid er den, der jager efter Tomhed.
Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща е без разум.
12 De ondes Fæstning jævnes med Jorden, de retfærdiges Rod bolder Stand.
Нечестивият търси такава корист, каквато вземат злите, А коренът на праведния дава плод.
13 I Læbernes Brøde hildes den onde, den retfærdige undslipper Nøden.
В престъплението на устните се намира опасна примка, А праведният ще се отърве от затруднение.
14 Af sin Munds Frugt mættes en Mand med godt, et Menneske får, som hans Hænder har øvet.
От плода на устните си човек се насища с добрини; И според делата на ръцете на човека му се въздава.
15 Dårens Færd behager ham selv, den vise hører på Råd.
Пътят на безумния е прав в неговите очи, А който е мъдър, той слуша съвети.
16 En Dåre giver straks sin Krænkelse Luft, den kloge spottes og lader som intet.
Безумният показва явно отегчението си, А благоразумният скрива оскърблението.
17 Den sanddru fremfører, hvad der er ret, det falske Vidne kommer med Svig.
Който диша истина възвестява правдата, А лъжесвидетелят - измамата.
18 Mangens Snak er som Sværdhug, de vises Tunge læger.
Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, А езикът на мъдрите докарва здраве,
19 Sanddru Læbe består for evigt, Løgnetunge et Øjeblik.
Устните, които говорят истината, ще се утвърдят за винаги, А лъжливият език ще трае за минута.
20 De, som smeder ondt, har Svig i Hjertet; de, der stifter Fred, har Glæde.
Измама има в сърцето на ония, които планират зло; А радост имат тия, които съветват за мир.
21 Den retfærdige times der intet ondt, - gudløse oplever Vanheld på Vanheld.
Никаква пакост няма да се случи на праведния, А нечестивите ще се изпълнят с злощастие.
22 Løgnelæber er HERREN en Gru, de ærlige har hans Velbebag.
Лъжливите устни са мерзост Господу, А ония, които постъпват вярно, са приятни Нему.
23 Den kloge dølger sin Kundskab, Tåbers Hjerte udråber Dårskab.
Благоразумният човек покрива знанието си. А сърцето на безумните наказва глупостта си.
24 De flittiges Hånd skal råde, den lade tvinges til Hoveriarbejde.
Ръката на трудолюбивите ще властвува, А ленивите ще бъдат подчинени.
25 Hjertesorg bøjer til Jorden, et venligt Ord gør glad.
Теготата смирява човешкото сърце, А благата дума го развеселява.
26 Den retfærdige vælger sin Græsgang, gudløses Vej vildleder dem selv.
Праведният води ближния си, А пътят на нечестивите въвежда самите тях в заблуждение.
27 Ladhed opskræmmer intet Vildt, men kosteligt Gods får den flittige tildelt.
Ленивият не пече лова си; Но скъпоценностите на човеците са на трудолюбивия.
28 På Retfærds Sti er der Liv, til Døden fører den onde Vej.
В пътя на правдата има живот, И в пътеката й няма смърт.
