Klagesangene 3
1 Jeg er den, der så nød ved hans vredes ris,
Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
2 mig har han ført og ledt i det tykkeste Mulm,
Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
3 ja, Hånden vender han mod mig Dagen lang.
Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
4 Mit Bød og min Hud har han opslidt, brudt mine Ben,
Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
5 han mured mig inde, omgav mig med Galde og Møje,
Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.
6 lod mig bo i Mørke som de, der for længst er døde.
Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
7 Han har spærret mig inde og lagt mig i tunge Lænker.
Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.
8 Om jeg end råber og skriger, min Bøn er stængt ude.
Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
9 Han spærred mine Veje med Kvader, gjorde Stierne kroge.
Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
10 Han blev mig en lurende Bjørn, en Løve i Baghold;
Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
11 han ledte mig vild, rev mig sønder og lagde mig øde;
Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.
12 han spændte sin Bue; lod mig være Skive for Pilen.
Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.
13 Han sendte sit Koggers Sønner i Nyrerne på mig;
Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
14 hvert Folk lo mig ud og smæded mig Dagen lang,
Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
15 med bittert mætted han mig, gav mig Malurt at drikke.
Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.
16 Mine Tænder lod han bide i Flint, han trådte mig i Støvet;
При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
17 han skilte min Sjæl fra Freden, jeg glemte Lykken
Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
18 og sagde: "Min Livskraft, mit Håb til HERREN er ude."
И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
19 At mindes min Vånde og Flakken er Malurt og Galde;
Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
20 min Sjæl, den mindes det grant den grubler betynget.
Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
21 Det lægger jeg mig på Sinde, derfor vil jeg håbe:
Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда;
22 HERRENs Miskundhed er ikke til Ende, ikke brugt op,
Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
23 hans Nåde er ny hver Morgen, hans Trofasthed stor.
Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
24 Min Del er HERREN, (siger min Sjæl, ) derfor håber jeg på ham.
Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.
25 Dem, der bier på HERREN, er han god, den Sjæl, der ham søger;
Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.
26 det er godt at håbe i Stilhed på HERRENs Frelse,
Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.
27 godt for en Mand, at han bærer Åg i sin Ungdom.
Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
28 Han sidde ensom og tavs, når han lægger det på ham;
Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
29 han trykke sin Mund mod Støvet, måske er der Håb.
Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
30 Række Kind til den, der slår ham, mættes med Hån.
Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
31 Thi Herren bortstøder ikke for evigt,
Защото Господ не отхвърля до века.
32 har han voldt Kvide, så ynkes han, stor er hans Nåde;
Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
33 ej af Hjertet plager og piner han Menneskens Børn.
Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
34 Når Landets Fanger til Hobe trædes under Fod,
Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
35 når Mandens Ret for den Højestes Åsyn bøjes,
Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,
36 når en Mand lider Uret i sin Sag mon Herren ej ser det?
Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
37 Hvo taler vel, så det sker, om ej Herren byder?
Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
38 Kommer ikke både ondt og godt fra den Højestes Mund?
Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
39 Over hvad skal den levende sukke? Hver over sin Synd!
Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
40 Lad os ransage, granske vore Veje og vende os til HERREN,
Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
41 løfte Hænder og Hjerte til Gud i Himlen;
Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:
42 vi syndede og stod imod, du tilgav ikke,
Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
43 men hylled dig i Vrede, forfulgte os, dræbte uden Skånsel,
Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
44 hylled dig i Skyer, så Bønnen ej nåed frem;
Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
45 til Skarn og til Udskud har du gjort os midt iblandt Folkene.
Направил си ни като помия и смет всред племената.
46 De opspærred Munden imod os, alle vore Fjender.
Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
47 Vor Lod blev Gru og Grav og Sammenbruds Øde;
Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
48 Vandstrømme græder mit Øje, mit Folk brød sammen.
Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
49 Hvileløst strømmer mit Øje, det kender ej Ro,
Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.
50 før HERREN skuer ned fra Himlen, før han ser til.
Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
51 Synet af Byens Døtre piner min Sjæl.
Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
52 Jeg joges som en Fugl af Fjender, hvis Had var grundløst,
Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
53 de spærred mig inde i en Grube, de stenede mig;
Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
54 Vand strømmed over mit Hoved, jeg tænkte: "Fortabt!"
Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
55 Dit Navn påkaldte jeg, HERRE, fra Grubens Dyb;
Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
56 du hørte min Røst: "O, gør dig ej døv for mit Skrig!"
Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
57 Nær var du den Dag jeg kaldte, du sagde: "Frygt ikke!"
Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.
58 Du førte min Sag, o Herre, genløste mit Liv;
Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
59 HERRE, du ser, jeg lider Uret. skaf mig min Ret!
Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
60 Al deres Hævnlyst ser du, alle deres Rænker,
Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
61 du hører deres Smædeord HERRE, deres Rænker imod mig,
Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
62 mine Fjenders Tale og Tanker imod mig bestandig.
Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
63 Se dem, når de sidder eller står, deres Nidvise er jeg.
Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
64 Dem vil du gengælde, HERRE, deres Hænders Gerning,
Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
65 gør deres Hjerte forhærdet din Forbandelse over dem!
Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
66 forfølg dem i Vrede, udryd dem under din Himmel.
Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
