Johannes 5
1 Derefter var det Jødernes Højtid, og Jesus gik op til Jerusalem.
Подир това имаше юдейски празник, и Исус влезе в Ерусалим.
2 Men der er i Jerusalem ved Fåreporten en Dam, som på Hebraisk kaldes Bethesda, og den har fem Søjlegange.
А в Ерусалим, близо до овчата порта, се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда, която има пет предверия.
3 I dem lå der en Mængde syge, blinde, lamme, visne, (som ventede på, at Vandet skulde røres.
В тях лежаха множество болни, слепи, куци и изсъхнали, [които чакаха да се раздвижи водата.
4 Thi på visse Tider for en Engel ned i Dammen og oprørte Vandet. Den, som da, efter at Vandet var blevet oprørt, steg først ned, blev rask, hvilken Sygdom han end led af.)
Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и размътваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата оздравяваше от каквато и болест да беше болен].
5 Men der var en Mand, som havde været syg i otte og tredive År.
И там имаше един човек болен от тридесет и осем години.
6 Da Jesus så ham ligge der og vidste, at han allerede havde ligget i lang Tid, sagde han til ham: "Vil du blive rask?"
Исус, като го видя да лежи, и узна, че от дълго време вече боледувал, каза му: Искаш ли да оздравееш?
7 Den syge svarede ham: "Herre! jeg har ingen, som kan bringe mig ned i Dammen, når Vandet bliver oprørt; men når jeg kommer, stiger en anden ned før mig."
Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, но докато дойда аз, друг слиза преди мене.
8 Jesus siger til ham: "Stå op, tag din Seng og gå!"
Исус му казва: Стани, дигни постелката и си ходи.
9 Og straks blev Manden rask, og han tog sin Seng og gik. Men det var Sabbat på den Dag;
И на часа човекът оздравя, дигна постелката си, и започна да ходи. А тоя ден беше събота.
10 derfor sagde Jøderne til ham, som var bleven helbredt: "Det er Sabbat; og det er dig ikke tilladt af bære Sengen."
Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е, и не ти е позволено да дигнеш постелката си.
11 Han svarede dem: "Den, som gjorde mig rask, han sagde til mig: Tag din Seng og gå!"
Но той им отговори: Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: Дигни постелката си и ходи?
12 Da spurgte de ham: "Hvem er det Menneske, som sagde til dig: Tag din Seng og gå?"
Попитаха го: Кой човек ти рече: Дигни постелката си и ходи?
13 Men han; som var bleven helbredt, vidste ikke, hvem det var; thi Jesus havde unddraget sig, da der var mange Mennesker på Stedet.
А изцеленият не знаеше Кой е; защото Исус беше се изплъзнал оттам, тъй като имаше множество народ на това място.
14 Derefter finder Jesus ham i Helligdommen, og han sagde til ham: "Se, du er bleven rask; synd ikke mere, for at ikke noget værre skal times dig!"
По-после Исус го намери в храма и му рече: Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да те не сполети нещо по-лошо.
15 Manden gik bort og sagde til Jøderne, at det var Jesus, som havde gjort ham rask.
Човекът отиде и извести на юдеите, че Исус е, Който го изцели.
16 Og derfor forfulgte Jøderne Jesus, fordi han havde gjort dette på en Sabbat.
И затова юдеите гонеха Исуса, защото вършеше тия неща в събота.
17 Men Jesus svarede dem: "Min Fader arbejder indtil nu; også jeg arbejder."
А Исус им отговори: Отец Ми работи до сега, и Аз работя.
18 Derfor tragtede da Jøderne end mere efter at slå ham ihjel, fordi han ikke alene brød Sabbaten, men også kaldte Gud sin egen Fader og gjorde sig selv Gud lig.
Затова юдеите искаха още повече да го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец, и така правеше Себе Си равен на Бога.
19 Så svarede Jesus og sagde til dem: "Sandelig, sandelig, siger jeg eder, Sønnen kan slet intet gøre af sig selv, uden hvad han ser Faderen gøre; thi hvad han gør, det gør også Sønnen ligeså.
Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши.
20 Thi Faderen elsker Sønnen og viser ham alt det, han selv gør, og han skal vise ham større Gerninger end disse, for at I skulle undre eder.
Защото Отец люби Сина, и Му показва все що върши сам; ще Му показва и от тия по-големи работи, за да се чудите вие.
21 Thi ligesom Faderen oprejser de døde og gør levende, således gør også Sønnen levende, hvem han vil.
Понеже, както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява, тия които иска.
22 Thi heller ikke dømmer Faderen nogen, men har givet Sønnen hele Dommen,
Защото, нито Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички.
23 for at alle skulle ære Sønnen, ligesom de ære Faderen. Den, som ikke ærer Sønnen, ærer ikke Faderen, som udsendte ham.
за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил.
24 Sandelig, sandelig, siger jeg eder, den, som hører mit Ord og tror den, som sendte mig, har et evigt Liv og kommer ikke til Dom, men er gået over fra Døden til Livet. (aiōnios g166)
Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота. (aiōnios g166)
25 Sandelig, sandelig, siger jeg eder, den Time kommer, ja den er nu, da de døde skulle høre Guds Søns Røst, og de, som høre den, skulle leve.
Истина, истина ви казвам, иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син, и които го чуят ще живеят.
26 Thi ligesom Faderen har Liv i sig selv, således har han også givet Sønnen at have Liv i sig selv.
Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си;
27 Og han har givet ham Magt til at holde Dom, efterdi han er Menneskesøn.
и дал Му е власт да извършва съдба, защото е Човешкият Син.
28 Undrer eder ikke herover; thi den Time kommer, på hvilken alle de, som ere i Gravene, skulle høre hans Røst,
Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му,
29 og de skulle gå frem, de, som have gjort det gode, til Livets Opstandelse, men de, som have gjort det onde, til Dommens Opstandelse.
и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.
30 Jeg kan slet intet gøre af mig selv; således som jeg hører, dømmer jeg, og min Dom er retfærdig; thi jeg søger ikke min Villie, men hans Villie, som sendte mig.
Аз не мога да върша нищо от Себе Си; съдя както чуя; и съдбата Ми е справедлива, защото не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил.
31 Dersom jeg vidner om mig selv, er mit Vidnesbyrd ikke sandt".
Ако свидетелствувам Аз за Себе Си; свидетелството Ми не е истинно.
32 Det er en anden, som vidner om mig, og jeg ved, at det Vidnesbyrd er sandt, som han vidner om mig.
Друг има, Който свидетелствува за Мене; и зная, че свидетелството, което Той дава за Мене е истинно.
33 I have sendt Bud til Johannes, og han har vidnet for sandheden.
Вие пратихте до Иоана; и той засвидетелствува за истината.
34 Dog, jeg henter ikke Vidnesbyrdet fra et Menneske; men dette siger jeg, for at I skulle frelses.
(Обаче свидетелството, което Аз приемам, не е от човека; но казвам това за да се спасите вие).
35 Han var det brændende og skinnende Lys, og I have til en Tid villet fryde eder ved hans Lys.
Той беше светилото, което гореше и светеше; и вие пожелахте да се радвате за малко време на неговото светене.
36 Men det Vidnesbyrd, som jeg har, er større end Johannes's; thi de Gerninger, som Faderen har givet mig at fuldbyrde, selve de Gerninger, som jeg gør, vidne om mig, at Faderen har udsendt mig.
Но Аз имам свидетелство по-голямо от Иоановото; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил.
37 Og Faderen, som sendte mig, han har vidnet om mig. I have aldrig hverken hørt hans Røst eller set hans skikkelse,
И Отец, Който Ме е пратил, Той свидетелствува за Мене. Нито гласа сте Му чули някога, нито образа сте Му видели.
38 og hans Ord have I ikke blivende i eder; thi den, som han udsendte, ham tro I ikke.
И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате Този, когото Той е пратил.
39 I ransage Skrifterne, fordi I mene i dem at have evigt Liv; og det er dem, som vidne om mig. (aiōnios g166)
Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелствуват за Мене, (aiōnios g166)
40 Og I ville ikke komme til mig, for at I kunne have Liv.
и пак не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.
41 Jeg tager ikke Ære af Mennesker;
От човеци слава не приемам;
42 men jeg kender eder, at I have ikke Guds Kærlighed i eder.
но зная, че вие нямате в себе си любов към Бога.
43 Jeg er kommen i min Faders Navn, og I modtage mig ikke; dersom en anden kommer i sit eget Navn, ham ville I modtage.
Аз дойдох в името на Отца Си, и не Ме приемате; ако дойде друг в свое име, него ще приемете.
44 Hvorledes kunne I tro, I, som tage Ære af hverandre, og den Ære, som er fra den eneste Gud, søge I ikke?
Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единия Бог.
45 Tænker ikke, at jeg vil anklage eder for Faderen; der er en, som anklager eder, Moses, til hvem I have sat eders Håb.
Не мислете, че аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява - Моисей, на когото вие се облягате.
46 Thi dersom I troede Moses. troede I mig; thi han har skrevet om mig,
Защото, ако вярвахте Моисея, повярвали бихте и Мене; понеже той за мене писа.
47 Men tro I ikke hans Skrifter, hvorledes skulle I da tro mine Ord?"
Но ако не вярвате неговите писания, как ще повярвате Моите думи?
