Job 6
1 Så tog Job til Orde og svarede:
А Иов в отговор рече:
2 "Gid man vejed min Harme og vejed min Ulykke mod den!
Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
3 Thi tungere er den end Havets Sand, derfor talte jeg over mig!
Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
4 Thi i mig sidder den Almægtiges Pile, min Ånd inddrikker deres Gift; Rædsler fra Gud forvirrer mig.
Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
5 Skriger et Vildæsel midt i Græsset, brøler en Okse ved sit Foder?
Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
6 Spiser man ferskt uden Salt, smager mon Æggehvide godt?
Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
7 Min Sjæl vil ej røre derved, de Ting er som Lugt af en Løve.
Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
8 Ak, blev mit Ønske dog opfyldt, Gud give mig det, som jeg håber
Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
9 vilde d dog knuse mig, række Hånden ud og skære mig fra,
Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
10 så vilde det være min Trøst - jeg hopped af Glæde trods skånselsløs Kval at jeg ikke har nægtet den Helliges Ord.
Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
11 Hvad er min Kraft, at jeg skal holde ud, min Udgang, at jeg skal være tålmodig?
Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
12 Er da min Kraft som Stenens, er da mit Legeme Kobber?
Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
13 Ak, for mig er der ingen Hjælp, hver Udvej lukker sig for mig.
Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
14 Den, der nægter sin Næste Godhed, han bryder med den Almægtiges Frygt.
На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
15 Mine Brødre sveg mig som en Bæk, som Strømme, hvis Vand svandt bort,
Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
16 de, der var grumset af os, og som Sneen gemte sig i,
Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
17 men som svandt ved Solens Glød, tørredes sporløst ud i Hede;
Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
18 Karavaner bøjer af fra Vejen, drager op i Ørkenen og går til Grunde;
Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
19 Temas Karavaner spejder, Sabas Rejsetog håber på dem,
Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
20 men de beskæmmes i deres Tillid, de kommer derhen og skuffes!
Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
21 Ja, slige Strømme er I mig nu, Rædselen så I og grebes af Skræk!
Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
22 Har jeg mon sagt: "Giv mig Gaver, løs mig med eders Velstand,
Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
23 red mig af Fjendens Hånd, køb mig fri fra Voldsmænds Hånd!"
Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
24 Lær mig, så vil jeg tie, vis mig, hvor jeg har fejlet!
Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
25 Redelig Tale, se, den gør Indtryk; men eders Revselse, hvad er den værd?
Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
26 Er det jer Hensigt at revse Ord? Den fortvivledes Ord er dog Mundsvejr!
Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
27 Selv om en faderløs kasted I Lod og købslog om eders Ven.
Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
28 Men vilde I nu dog se på mig! Mon jeg lyver jer op i Ansigtet?
Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
29 Vend jer hid, lad der ikke ske Uret, vend jer, thi end har jeg Ret!
Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
30 Er der Uret på min Tunge, eller skelner min Gane ej, hvad der er ondt?
Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
