Job 4
1 Så tog Temaniten Elifaz til Orde og sagde:
Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
2 Ærgrer det dig, om man taler til dig? Men hvem kan her være tavs?
Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
3 Du har selv talt mange til Rette og styrket de slappe Hænder,
Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
4 dine Ord holdt den segnende oppe, vaklende Knæ gav du Kraft.
Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
5 Men nu det gælder dig selv, så taber du Modet, nu det rammer dig selv, er du slaget af Skræk!
А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
6 Er ikke din Gudsfrygt din Tillid, din fromme Færd dit Håb?
В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
7 Tænk efter! Hvem gik uskyldig til Grunde, hvor gik retsindige under?
Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
8 Men det har jeg set: Hvo Uret pløjer og sår Fortræd, de høster det selv.
До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
9 For Guds Ånd går de til Grunde, for hans Vredes Pust går de til.
Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
10 Løvens Brøl og Vilddyrets Glam Ungløvernes Tænder slås ud;
Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
11 Løven omkommer af Mangel på Rov, og Løveungerne spredes.
Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
12 Der sneg sig til mig et Ord mit Øre opfanged dets Hvisken
Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
13 i Nattesynernes Tanker, da Dvale sank over Mennesker;
Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
14 Angst og Skælven kom over mig, alle mine Ledemod skjalv;
Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
15 et Pust strøg over mit Ansigt, Hårene rejste sig på min Krop.
Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
16 Så stod det stille! Jeg sansed ikke, hvordan det så ud; en Skikkelse stod for mit Øje, jeg hørte en hviskende Stemme:
Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
17 "Har et Menneske Ret for Gud, mon en Mand er ren for sin Skaber?
Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
18 End ikke sine Tjenere tror han, hos sine Engle finder han Fejl,
Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
19 endsige hos dem, der bor i en Hytte af Ler og har deres Grundvold i Støvet!
Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
20 De knuses ligesom Møl, imellem Morgen og Aften, de sønderslås uden at ænses, for evigt går de til Grunde.
Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
21 Rives ej deres Teltreb ud? De dør, men ikke i Visdom."
Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
