Job 36
1 Og videre sagde Elihu:
И Елиу продължавайки рече:
2 Bi nu lidt, jeg har noget at sige dig, thi end har jeg Ord til Forsvar for Gud.
Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.
3 Jeg vil hente min Viden langvejsfra og skaffe min Skaber Ret;
Ще черпя знанието си от далеч, И ще дам правда на Създателя си;
4 thi for vist, mine Ord er ikke Opspind, en Mand med fuldkommen Indsigt har du for dig.
Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.
5 Se, Gud forkaster det stive Sind,
Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.
6 den gudløse holder han ikke i Live; de arme lader han få deres Ret,
Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.
7 fra retfærdige vender han ikke sit Blik, men giver dem Plads for stedse hos Konger på Tronen i Højhed.
Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.
8 Og hvis de bindes i Lænker, fanges i Nødens Bånd,
А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,
9 så viser han dem deres Gerning, deres Synder, at de hovmodede sig,
Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,
10 åbner deres Øre for Tugt og byder dem vende sig bort fra det onde.
Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;
11 Hvis de så hører og bøjer sig, da ender de deres Dage i Lykke, i liflig Fryd deres År.
И ако послужат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;
12 Men hører de ikke, falder de for Sværd og opgiver Ånden i Uforstand.
Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.
13 Men vanhellige Hjerter forbitres; når han binder dem, råber de ikke om Hjælp;
А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат към Бога за помощ когато ти връзва;
14 i Ungdommen dør deres Sjæl, deres Liv får Mandsskøgers Lod.
Те умират в младост, И животът им угасва между мръсните.
15 Den elendige frelser han ved hans Elende og åbner hans Øre ved Trængsel.
Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им
16 Men dig har Medgangen lokket, du var i Fred for Ulykkens Gab; ingen Trængsel indjog dig Skræk, fuldt var dit Bord af fede Retter.
И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.
17 Den gudløses som kom til fulde over dig, hans retfærdige Dom greb dig fat.
Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; Затова съдбата и правосъдието те хващат,
18 Lad dig ikke lokke af Vrede til Spot eller Bødens Storhed lede dig vild!
Внимавай да не би жегата на страданията ти да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.
19 Kan vel dit Skrig gøre Ende på Nøden, eller det at du opbyder al din Kraft?
Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?
20 Ej må du længes efter Natten, som. opskræmmer Folkeslag der, hvor de er;
Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.
21 var dig og vend dig ikke til Uret, så du foretrækker ondt for at lide.
Внимавай! Не пожелавай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.
22 Se, ophøjet er Gud i sin Vælde, hvo er en Lærer som han?
Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?
23 Hvo foreskrev ham hans Vej, og hvo turde sige: "Du gjorde Uret!"
Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?
24 Se til at ophøje hans Værk, som Mennesker priser i Sang!
Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,
25 Alle Mennesker ser det med Fryd, skønt dødelige skuer det kun fra det fjerne.
В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.
26 Se, Gud er ophøjet, kan ikke ransages, Tal på hans År kan ikke fides.
Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.
27 Thi Dråber drager han ud af Havet, i hans Tåge siver de ned som Regn,
Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,
28 og Skyerne lader den strømme og dryppe på mange Folk.
Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.
29 Hvo fatter mon Skyernes Vidder eller hans Boligs Bulder?
Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или се произвеждат гърмежите на скинията Му?
30 Se, han breder sin Tåge om sig og skjuler Havets Rødder;
Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.
31 Thi dermed nærer han Folkene, giver dem Brød i Overflod;
(Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),
32 han hyller sine Hænder i Lys og sender det ud imod Målet;
Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;
33 hans Torden melder hans Komme, selv Kvæget melder hans Optræk.
Шумът й известява за това, И добитъкът - за пламъка, който възлиза.
