Job 31

1 Jeg sluttede en Pagt med mit Øje om ikke at se på en Jomfru;

Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

2 hvad var ellers min Lod fra Gud hist oppe, den Arv, den Almægtige gav fra det høje?

Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

3 Har ikke den lovløse Vanheld i Vente, Udådsmændene Modgang?

Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

4 Ser han ej mine Veje og tæller alle mine Skridt?

Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

5 Har jeg holdt til med Løgn, og hasted min Fod til Svig

Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,

6 på Rettens Vægtskål veje han mig, så Gud kan kende min Uskyld

(Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

7 er mit Skridt bøjet af fra Vejen, og har mit Hjerte fulgt mine Øjne, hang noget ved mine Hænder,

Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,

8 da gid jeg må så og en anden fortære, og hvad jeg planted, oprykkes med Rode!

То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

9 Blev jeg en Dåre på Grund at en Kvinde, og har jeg luret ved Næstens Dør,

Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

10 så dreje min Hustru Kværn for en anden, og andre bøje sig over hende!

То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

11 Thi sligt var Skændselsdåd, Brøde, der drages for Retten,

Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

12 ja, Ild, der æder til Afgrunden og sætter hele min Høst i Brand!

Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

13 Har jeg ringeagtet min Træls og min Trælkvindes Ret, når de trættede med mig,

Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

14 hvad skulde jeg da gøre, når Gud stod op, hvad skulde jeg svare, når han så efter?

То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

15 Har ikke min Skaber skabt ham i Moders Skød, har en og samme ej dannet os begge i Moders Liv?

Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?

16 Har jeg afslået ringes Ønske, ladet Enkens Øjne vansmægte,

Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

17 var jeg ene om at spise mit Brød, har den faderløse ej spist deraf

Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,

18 nej, fra Barnsben fostred jeg ham som en Fader, jeg ledede hende fra min Moders Skød.

(Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )

19 Har jeg set en Stakkel blottet for Klæder, en fattig savne et Tæppe

Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

20 visselig nej, hans Hofter velsigned mig, når han varmed sig i Uld af mine Lam.

И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

21 Har jeg løftet min Bånd mod en faderløs, fordi jeg var vis på Medhold i Retten,

Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

22 så falde min Skulder fra Nakken, så rykkes min Arm af Led!

То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

23 Thi Guds Rædsel var kommet over mig, og når han rejste sig, magted jeg intet!

Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

24 Har jeg slået min Lid til Guld, kaldt det rene Guld min Fortrøstning,

Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

25 var det min Glæde, at Rigdommen voksed, og at min Hånd fik sanket så meget,

Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

26 så jeg, hvorledes Sollyset stråled, eller den herligt skridende Måne,

Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

27 og lod mit Hjerte sig dåre i Løn, så jeg hylded dem med Kys på min Hånd

Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

28 også det var Brøde, der drages for Retten, thi da fornægted jeg Gud hist oppe.

И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.

29 Var min Avindsmands Fald min Glæd jubled jeg, når han ramtes af Vanheld

Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,

30 nej, jeg tillod ikke min Gane at synde, så jeg bandende kræved hans Sjæl.

(Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);

31 Har min Husfælle ej måttet sige: "Hvem mættedes ej af Kød fra hans Bord"

Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

32 nej, den fremmede lå ej ude om Natten, jeg åbned min Dør for Vandringsmænd.

(Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

33 Har jeg skjult mine Synder, som Mennesker gør, så jeg dulgte min Brøde i Brystet

Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

34 af Frygt for den store Hob, af Angst for Stamfrænders Ringeagt, så jeg blev inden Døre i Stilhed!

Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;

35 Ak, var der dog en, der hørte på mig! Her er mit Bomærke - lad den Almægtige svare! Havde jeg blot min Modparts Indlæg!

(О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!

36 Sandelig, tog jeg det på min Skulder, kransed mit Hoved dermed som en Krone,

Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

37 svared ham for hvert eneste Skridt og mødte ham som en Fyrste.

Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)

38 Har min Mark måttet skrige over mig og alle Furerne græde,

Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

39 har jeg tæret dens Kraft uden Vederlag, udslukt dens Ejeres Liv,

Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

40 så gro der Tjørn for Hvede og Ukrudt i Stedet for Byg! Her ender Jobs Ord.

Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.