Job 24
1 Hvorfor har ej den Almægtige opsparet Tider, hvi får de, som kender ham, ikke hans Dage at se?
Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?
2 De onde flytter Markskel, ranede Hjorde har de på Græs.
Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;
3 faderløses Æsel fører de bort, tager Enkens Okse som Borgen:
Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;
4 de trænger de fattige af Vejen. Landets arme må alle skjule sig.
Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.
5 Som vilde Æsler i Ørkenen går de ud til deres Gerning søgende efter Næring; Steppen er Brød for Børnene.
Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.
6 De høster på Marken om Natten, i Rigmandens Vingård sanker de efter.
Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;
7 Om Natten ligger de nøgne, uden Klæder, uden Tæppe i Hulden.
Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;
8 De vædes af Bjergenes Regnskyl, klamrer sig af Mangel på Ly til Klippen.
Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
9 - Man river den faderløse fra Brystet, tager den armes Barn som Borgen.
Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.
10 Nøgne vandrer de, uden Klæder, sultne bærer de Neg;
Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;
11 mellem Murene presser de Olie. de træder Persen og tørster.
Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.
12 De drives fra By og Hus, og Børnenes Hunger skriger. Men Gud, han ænser ej vrangt.
Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.
13 Andre hører til Lysets Fjender, de kender ikke hans Veje og holder sig ej på hans Stier:
Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,
14 Før det lysner, står Morderen op, han myrder arm og fattig; om Natten sniger Tyven sig om;
Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.
15 Horkarlens Øje lurer på Skumring, han tænker: "Intet Øje kan se mig!" og skjuler sit Ansigt under en Maske.
Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.
16 I Mørke bryder de ind i Huse, de lukker sig inde om Dagen, thi ingen af dem vil vide af Lys.
В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.
17 For dem er Mørket Morgen, thide er kendt med Mørkets Rædsler.
Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
18 Over Vandfladen jages han hen, hans Arvelod i Landet forbandes, han færdes ikke på Vejen til Vingården.
Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.
Както сушата и топлината поглъщат водата от снега, Така и преизподнята грешните. (Sheol h7585)
20 Han er glemt på sin Hjemstavns Torv, hans Storhed kommes ej mer i Hu, Uretten knækkes som Træet.
Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
21 Han var ond mod den golde, der ikke fødte, mod Enken gjorde han ikke vel;
Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,
22 dem, det gik skævt, rev han bort i sin Vælde. Han står op og er ikke tryg på sit Liv,
Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
23 han styrtes uden Håb og Støtte, og på hans Veje er idel Nød.
Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.
24 Hans Storhed er stakket, så er han ej mer, han bøjes og skrumper ind som Melde og skæres af som Aksenes Top.
Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.
25 Og hvis ikke - hvo gør mig til Løgner, hvo gør mine Ord til intet?
И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?
