Job 19
1 Så tog Job til Orde og svarede:
Тогава Иов в отговор рече:
2 "Hvor længe vil I krænke min Sjæl og slå mig sønder med Ord?
До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
3 I håner mig nu for tiende Gang, mishandler mig uden Skam.
Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
4 Har jeg da virkelig fejlet, hænger der Fejl ved mig?
Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
5 Eller gør I jer store imod mig og revser mig ved at smæde?
Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
6 Så vid da, at Gud har bøjet min Ret, omspændt mig med sit Net.
Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
7 Se, jeg skriger: Vold! men får ikke Svar, råber om Hjælp, der er ingen Ret.
Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
8 Han spærred min Vej, jeg kom ikke frem, han hylled mine Stier i Mørke;
Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
9 han klædte mig af for min Ære, berøved mit Hoved Kronen,
Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
10 brød mig ned overalt, så jeg må bort, oprykked mit Håb som Træet;
Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
11 hans Vrede blussede mod mig, han regner mig for sin Fjende;
Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
12 samlede rykker hans Flokke frem og bryder sig Vej imod mig, de lejrer sig om mit Telt.
Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
13 Mine Brødre har fjernet sig fra mig, Venner er fremmede for mig,
Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
14 mine nærmeste og Hendinge holder sig fra mig, de, der er i mit Hus, har glemt mig;
Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
15 mine Piger regner mig for en fremmed, vildfremmed er jeg i deres Øjne;
Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
16 ej svarer min Træl, når jeg kalder, jeg må trygle ham med min Mund;
Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
17 ved min Ånde væmmes min Hustru, mine egne Brødre er jeg en Stank;
Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
18 selv Drenge agter mig ringe, når jeg reljser mig, taler de mod mig;
И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
19 Standsfælleræmmes til Hobe ved mig, de, jeg elskede, vender sig mod mig.
Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
20 Benene hænger fast ved min Hud, med Kødet i Tænderne slap jeg bort.
Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
21 Nåde, mine Venner, Nåde, thi Guds Hånd har rørt mig!
Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
22 Hvi forfølger og I mig som Gud og mættes ej af mit Kød?
Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
23 Ak, gid mine Ord blev skrevet op, blev tegnet op i en Bog,
О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
24 med Griffel af Jern, med Bly indristet i Hlippen for evigt!
Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
25 Men jeg ved, at min Løser lever, over Støvet vil en Forsvarer stå frem.
Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
26 Når min sønderslidte Hud er borte, skal jeg ud fra mit Kød skue Gud,
И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
27 hvem jeg skal se på min Side; ham skal mine Øjne se, ingen fremmed! Mine Nyrer forgår i mit Indre!
Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
28 Når I siger: "Hor vi skal forfølge ham, Sagens Rod vil vi udfinde hos ham!"
Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
29 så tag jer i Vare for Sværdet; thi Vrede rammer de lovløse, at I skal kende, der kommer en Dom!
Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
