Apostelenes gerninger 5
1 Men en Mand, ved Navn Ananias, tillige med Safira, hans Hustru, solgte en Ejendom
А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот,
2 og stak med sin Hustrus Vidende noget af Værdien til Side og bragte en Del deraf og lagde den for Apostlenes Fødder.
и задържа нещо от цената, със знанието и на жена си и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите.
3 Men Peter sagde: "Ananias! hvorfor har Satan fyldt dit Hjerte, så du har løjet imod den Helligånd og stukket noget til Side af Summen for Jordstykket?
А Петър, рече: Анание, защо изпълни Сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?
4 Var det ikke dit, så længe du ejede det, og stod ikke det, som det blev solgt for, til din Rådighed? Hvorfor har du dog sat dig denne Gerning for i dit Hjerte? Du har ikke løjet for Mennesker, men for Gud."
Додето стоеше непродадена не беше ли твоя? И след като се не бяха ли патите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.
5 Men da Ananias hørte disse Ord, faldt han om og udåndede. Og der kom stor Frygt over alle, som hørte det.
И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.
6 Men de unge Mænd stode op og lagde ham til Rette og bare ham ud og begravede ham.
И по-младите мъже станаха, обвиха го, и го изнесоха па го погребаха.
7 Men det skete omtrent tre Timer derefter, da kom hans Hustru ind uden at vide, hvad der var sket.
И като се минаха около три часа; влезе и жена му без да знае за станалото.
8 Da sagde Peter til hende: "Sig mig, om I solgte Jordstykket til den Pris?" Og hun sagde: "Ja, til den Pris."
И Петър я попита: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? И тя рече за толкова.
9 Men Peter sagde til hende: "Hvorfor ere I dog blevne enige om at friste Herrens Ånd? Se, deres Fødder, som have begravet din Mand, ere for Døren, og de skulle bære dig ud."
А Петър и рече: защо се съгласихте да изкусите Господния Дух? Ето нозете на тия, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе.
10 Men hun faldt straks om for hans Fødder og udåndede. Men da de unge Mænd kom ind, fandt de hende død, og de bare hende ud og begravede hende hos hendes Mand.
И тя начаса падна до нозете му и издъхна; а момците като влязоха, намериха я мъртва и изнесоха я та я погребаха до мъжа й.
11 Og stor Frygt kom over hele Menigheden og over alle, som hørte dette.
И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.
12 Men ved Apostlenes Hænder skete der mange Tegn og Undere iblandt Folket; og de vare alle endrægtigt sammen i Salomons Søjlegang.
И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете, [и те всички бяха единодушни в Соломоновия Трем;
13 Men af de andre turde ingen holde sig til dem; dog priste Folket dem højt,
а от другите никой не смееше да се присъеднни към тях; людете обаче ги величаеха;
14 og der føjedes stedse flere troende til Herren, Skarer både af Mænd og Kvinder,
и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха],
15 så at de endogså bare de syge ud på Gaderne og lagde dem på Senge og Løjbænke, for at når Peter kom, endog blot hans Skygge kunde overskygge nogen af dem.
така щото даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.
16 Ja, selv fra Byerne i Jerusalems Omegn strømmede Mængden sammen og bragte syge og sådanne, som vare plagede af urene Ånder, og de bleve alle helbredte.
Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчваните от нечисти духове и всички се изцеляваха.
17 Men Ypperstepræsten stod op samt alle de, som holdt med ham, nemlig Saddukæernes Parti, og de bleve fulde af Nidkærhed.
Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи Садукейската Секта, та изпълнени със завист,
18 Og de lagde Hånd på Apostlene og satte dem i offentlig Forvaring.
туриха ръце на апостолите и положиха ги в тъмница.
19 Men en Herrens Engel åbnede Fængselets Døre om Natten og førte dem ud og sagde:
Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече.
20 "Går hen og træder frem og taler i Helligdommen alle disse Livets Ord for Folket!"
Идете, застанете в храма та говорете на людете всичките думи на тоя живот.
21 Men da de havde hørt dette, gik de ved Daggry ind i Helligdommen og lærte. Men Ypperstepræsten og de, som holdt med ham, kom og sammenkaldte Rådet og alle Israels Børns Ældste og sendte Bud til Fængselet, at de skulde føres frem.
Те, като чуха това на съмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде и ония, които бяха с него, и като свикаха синедриона и цялото старейшинство на Израиляните, пратиха в тъмницата да доведат апостолите.
22 Men da Tjenerne kom derhen, fandt de dem ikke i Fængselet; og de kom tilbage og meldte det og sagde:
Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха, казвайки:
23 "Fængselet fandt vi tillukket helt forsvarligt, og Vogterne stående ved Dørene; men da vi lukkede op, fandt vi ingen derinde."
Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.
24 Men da Høvedsmanden for Helligdommen og Ypperstepræsterne hørte disse Ord, bleve de tvivlrådige om dem, hvad dette skulde blive til.
А Началникът на храмовата стража и първосвещениците като чуха тия думи, бяха в недоумение поради тях, та се чудеха какво ще последва от това.
25 Men der kom en og meldte dem: "Se, de Mænd, som I satte i Fængselet, stå i Helligdommen og lære Folket."
Но дойде някой си та им извести: Ето, човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете.
26 Da gik Høvedsmanden hen med Tjenerne og hentede dem, dog ikke med Magt; thi de frygtede for Folket, at de skulde blive stenede.
Тогава отиде началникът със служителите и ги доведе, обаче без насилие; защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни.
27 Men da de havde hentet dem, stillede de dem for Rådet; og Ypperstepræsten spurgte dem og sagde:
И като ги доведоха, поставиха ги пред синедриона; и първосвещеникът ги попита, казвайки:
28 "Vi bøde eder alvorligt, at I ikke måtte lære i dette Navn, og se, I have fyldt Jerusalem med eders Lære, og I ville bringe dette Menneskes Blod over os!"
Строго ви запретихме да не поучавате в това име; но ето, напълнили сте Ерусалим с учението си, и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на тоя човек.
29 Men Peter og Apostlene svarede og sagde: "Man bør adlyde Gud mere end Mennesker.
А Петър и апостолите в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.
30 Vore Fædres Gud oprejste Jesus, hvem I hængte på et Træ og sloge ihjel.
Бог на бащите ни възкреси Исуса, когото вие убихте като го повесихте на дърво.
31 Ham har Gud ved sin højre Hånd ophøjet til en Fyrste og Frelser for at give Israel Omvendelse og Syndernes Forladelse.
Него Бог, възвиси до десницата си за началник и спасител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете.
32 Og vi ere hans Vidner om disse Ting, ligesom også den Helligånd, som Gud har givet dem, der adlyde ham."
И ние сме свидетели [нему] за тия неща, както е и Светия дух, когото Бог даде на ония, които му се покоряват.
33 Men da de hørte dette, skar det dem i Hjertet, og de rådsloge om at slå dem ihjel.
А те, като чуха това, късаха се от яд, и възнамеряваха да ги убият.
34 Men der rejste sig i Rådet en Farisæer ved Navn Gamaliel, en Lovlærer, højt agtet af hele Folket, og han bød, at de skulde lade Mændene træde lidt udenfor.
Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от всичките люде, се изправи в синедриона и заповяда да извадят вън апостолите за малко време;
35 Og han sagde til dem: "I israelitiske Mænd! ser eder vel for, hvad I gøre med disse Mennesker.
и рече на събора: Израиляни, внимавайте добре какво ще направите на тия човеци.
36 Thi for nogen Tid siden fremstod Theudas, som udgav sig selv for at være noget, og et Antal af omtrent fire Hundrede Mænd sluttede sig til ham; han blev slået ihjel, og alle de, som adløde ham, adsplittedes og bleve til intet.
Защото в предишни дни възстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин м ъ ж е на брой, който биде убит, и всички, които му се покоряваха, се разпиляха и изчезнаха.
37 Efter ham fremstod Judas Galilæeren i Skatteindskrivningens Dage og fik en Flok Mennesker til at følge sig. Også han omkom, og alle de, som adløde ham, bleve adspredte.
След него възстана Галилеянинът Юда през времето на записването, и отвлече след себе си някои от людете; и той загина, и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.
38 Og nu siger jeg eder: Holder eder fra disse Mennesker, og lader dem fare; thi dersom dette Råd eller dette Værk er af Mennesker, bliver det til intet;
И сега ви казвам, Оттеглете се от тия човеци и оставете ги защото ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали;
39 men er det af Gud, kunne I ikke gøre dem til intet. Lader eder dog ikke findes som de, der endog ville stride mod Gud!"
но ако е от Бога, не ще можете го повали. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници.
40 Og de adløde ham; og de kaldte Apostlene frem og lode dem piske og forbøde dem at tale i Jesu Navn og løslode dem.
И те го послушаха; и, като повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в Исусово име, и ги пуснаха.
41 Så gik de da glade bort fra Rådets Åsyn, fordi de vare blevne agtede værdige til at vanæres for hans Navns Skyld.
А те си отидоха от присъствието на синедриона, възрадвани задето се удостоиха да претърпят опозоряване за Исусовото име.
42 Og de holdt ikke op med hver Dag at lære i Helligdommen og i Husene og at forkynde Evangeliet om Kristus Jesus.
И ни един ден не преставаха да поучават и да благовествуват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос.
