Salme 78
1 En Maskil af Asaf. Lyt, mit Folk, til min Lære, bøj eders Øre til Ord fra min Mund;
Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
2 jeg vil aabne min Mund med Billedtale, fremsætte Gaader fra fordums Tid,
Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
3 hvad vi har hørt og ved, hvad vore Fædre har sagt os;
Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
4 vi dølger det ikke for deres Børn, men melder en kommende Slægt om HERRENS Ære og Vælde og Underne, som han har gjort.
Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
5 Han satte et Vidnesbyrd i Jakob, i Israel gav han en Lov, idet han bød vore Fædre at lade deres Børn det vide,
Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
6 at en senere Slægt kunde vide det, og Børn, som fødtes siden, staa frem og fortælle deres Børn derom,
За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
7 saa de slaar deres Lid til Gud og ikke glemmer Guds Gerninger, men overholder hans Bud,
За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
8 ej slægter Fædrene paa, en vanartet, stridig Slægt, hvis Hjerte ikke var fast, hvis Aand var utro mod Gud
И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
9 — Efraims Børn var rustede Bueskytter, men svigted paa Stridens Dag —
Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
10 Gudspagten holdt de ikke, de nægtede at følge hans Lov;
Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
11 hans Gerninger gik dem ad Glemme, de Undere, han lod dem skue.
А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
12 Han gjorde Undere for deres Fædre i Ægypten paa Zoans Mark;
Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
13 han kløved Havet og førte dem over, lod Vandet staa som en Vold;
Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
14 han ledede dem ved Skyen om Dagen, Natten igennem ved Ildens Skær;
Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
15 han kløvede Klipper i Ørkenen, lod dem rigeligt drikke som af Strømme,
Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
16 han lod Bække rinde af Klippen og Vand strømme ned som Floder.
И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
17 Men de blev ved at synde imod ham og vække den Højestes Vrede i Ørkenen;
Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
18 de fristede Gud i Hjertet og krævede Mad til at stille Sulten,
Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
19 de talte mod Gud og sagde: »Kan Gud dække Bord i en Ørken?
И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 Se, Klippen slog han, saa Vand flød frem, og Bække vælded ud; mon han ogsaa kan give Brød og skaffe Kød til sit Folk?«
Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
21 Det hørte HERREN, blev vred, der tændtes en Ild mod Jakob, ja Vrede kom op mod Israel,
Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
22 fordi de ikke troede Gud eller stolede paa hans Frelse.
Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
23 Da bød han Skyerne oventil, lod Himlens Døre aabne
При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
24 og Manna regne paa dem til Føde, han gav dem Himmelkorn;
Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
25 Mennesker spiste Englebrød, han sendte dem Mad at mætte sig med.
Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
26 Han rejste Østenvinden paa Himlen, førte Søndenvinden frem ved sin Kraft;
Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
27 Kød lod han regne paa dem som Støv og vingede Fugle som Havets Sand,
Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
28 lod dem falde midt i sin Lejr, rundt omkring sine Boliger;
И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
29 Og de spiste sig overmætte, hvad de ønsked, lod han dem faa.
И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
30 Men før deres Attraa var stillet, mens Maden var i deres Mund,
А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
31 rejste Guds Vrede sig mod dem; han vog deres kraftige Mænd, fældede Israels Ynglinge.
Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
32 Og dog blev de ved at synde og troede ej paa hans Undere.
При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
33 Da lod han deres Dage svinde i Tomhed og endte brat deres Aar.
Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
34 Naar han vog dem, søgte de ham, vendte om og spurgte om Gud,
Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
35 kom i Hu, at Gud var deres Klippe, Gud den Allerhøjeste deres Genløser.
И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
36 De hyklede for ham med Munden, løj for ham med deres Tunge;
Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
37 deres Hjerter holdt ikke fast ved ham, hans Pagt var de ikke tro.
Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
38 Og dog er han barmhjertig, han tilgiver Misgerning, lægger ej øde, hans Vrede lagde sig Gang paa Gang, han lod ikke sin Harme fuldt bryde frem;
Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
39 han kom i Hu, de var Kød, et Pust, der svinder og ej vender tilbage.
И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
40 Hvor tit stod de ham ikke imod i Ørkenen og voldte ham Sorg i det øde Land!
Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
41 De fristede atter Gud, de krænkede Israels Hellige;
Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
42 hans Haand kom de ikke i Hu, den Dag han friede dem fra Fjenden,
Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
43 da han gjorde sine Tegn i Ægypten, sine Undere paa Zoans Mark,
Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
44 forvandled deres Floder til Blod, saa de ej kunde drikke af Strømmene,
И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
45 sendte Myg imod dem, som aad dem, og Frøer, som lagde dem øde,
Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
46 gav Æderen, hvad de avlede, Græshoppen al deres Høst,
И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
47 slog deres Vinstokke ned med Hagl, deres Morbærtræer med Frost,
Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
48 prisgav Kvæget for Hagl og deres Hjorde for Lyn.
И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
49 Han sendte sin Vredesglød mod dem, Harme, Vrede og Trængsel, en Sendefærd af Ulykkesengle;
Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
50 frit Løb gav han sin Vrede, skaaned dem ikke for Døden, gav deres Liv til Pris for Pest;
Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
51 alt førstefødt i Ægypten slog han, Mandskraftens Førstegrøde i Kamiternes Telte,
Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
52 lod sit Folk bryde op som en Hjord, leded dem som Kvæg i Ørkenen,
А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
53 leded dem trygt, uden Frygt, mens Havet lukked sig over deres Fjender;
И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
54 han bragte dem til sit hellige Land, de Bjerge, hans højre vandt,
Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
55 drev Folkeslag bort foran dem, udskiftede ved Lod deres Land og lod Israels Stammer bo i deres Telte.
И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
56 Dog fristed og trodsede de Gud den Allerhøjeste og overholdt ikke hans Vidnesbyrd;
Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
57 de faldt fra, var troløse som deres Fædre, svigtede som en slappet Bue,
Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
58 de krænked ham med deres Offerhøje, ægged ham med deres Gudebilleder.
Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
59 Det hørte Gud og blev vred, følte højlig Lede ved Israel;
Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
60 han opgav sin Bolig i Silo, det Telt, hvor han boede blandt Mennesker;
Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
61 han gav sin Stolthed i Fangenskab, sin Herlighed i Fjendehaand,
И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
62 prisgav sit Folk for Sværdet, blev vred paa sin Arvelod;
Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
63 Ild fortæred dets unge Mænd, dets Jomfruer fik ej Bryllupssange,
Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
64 dets Præster faldt for Sværdet, dets Enker holdt ikke Klagefest.
Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
65 Da vaagned Herren som en, der har sovet, som en Helt, der er døvet af Vin;
Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
66 han slog sine Fjender paa Ryggen, gjorde dem evigt til Skamme.
И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
67 Men han fik Lede ved Josefs Telt, Efraims Stamme udvalgte han ikke;
При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
68 han udvalgte Judas Stamme, Zions Bjerg, som han elsker;
Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
69 han bygged sit Tempel himmelhøjt, grundfæsted det evigt som Jorden.
Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
70 Han udvalgte David, sin Tjener, og tog ham fra Faarenes Folde,
Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
71 hentede ham fra de diende Dyr til at vogte Jakob, hans Folk, Israel, hans Arvelod;
Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
72 han vogtede dem med oprigtigt Hjerte, ledede dem med kyndig Haand.
Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
