< Salme 77 >

1 Til Sangmesteren. Til Jedutun. Af Asaf. En Salme.
За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
2 Jeg raaber højt til Gud, højt til Gud, og han hører mig;
В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.
3 jeg søger Herren paa Nødens Dag, min Haand er om Natten utrættet udrakt, min Sjæl vil ikke lade sig trøste;
Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села)
4 jeg ihukommer Gud og stønner, jeg sukker, min Aand vansmægter. (Sela)
Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.
5 Du holder mine Øjne vaagne, jeg er urolig og maalløs.
Размислих за древните дни, За годините на старите времена.
6 Jeg tænker paa fordums Dage, ihukommer længst henrundne Aar;
Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:
7 jeg gransker om Natten i Hjertet, grunder og ransager min Aand.
Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?
8 Vil Herren bortstøde for evigt og aldrig mer vise Naade,
Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?
9 er hans Miskundhed ude for stedse, hans Trofasthed omme for evigt og altid,
Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села)
10 har Gud da glemt at ynkes, lukket sit Hjerte i Vrede? (Sela)
Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.
11 Jeg sagde: Det er min Smerte, at den Højestes højre er ikke som før.
Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,
12 Jeg kommer HERRENS Gerninger i Hu, ja kommer dine fordums Undere i Hu.
И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.
13 Jeg tænker paa al din Gerning og grunder over dine Værker.
Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?
14 Gud, din Vej var i Hellighed, hvo er en Gud saa stor som Gud!
Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.
15 Du er en Gud, som gør Undere, du gjorde din Vælde kendt blandt Folkene,
Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села)
16 udøste dit Folk med din Arm, Jakobs og Josefs Sønner. (Sela)
Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.
17 Vandene saa dig, Gud, Vandene saa dig og vred sig i Angst, ja Dybet tog til at skælve;
Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.
18 Skyerne udøste Vand, Skyhimlens Stemme gjalded, dine Pile for hid og did;
Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.
19 din bragende Torden rulled, Lynene oplyste Jorderig, Jorden bæved og skjalv;
През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.
20 din Vej gik midt gennem Havet, din Sti gennem store Vande, dine Fodspor kendtes ikke. Du førte dit Folk som en Hjord ved Moses's og Arons Haand.
Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.

< Salme 77 >