Salme 69
1 Til Sangmesteren. Til Liljerne. Af David.
За първия певец, по криновете, Давидов псалом Избави ме, Боже; Защото водите стигнаха до душата ми.
2 Frels mig Gud, thi Vandene naar mig til Sjælen,
Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива.
3 jeg er sunket i bundløst Dynd, hvor der intet Fodfæste er, kommet i Vandenes Dyb, og Strømmen gaar over mig;
Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.
4 træt har jeg skreget mig, Struben brænder, mit Øje er mat af at bie paa min Gud;
Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; Укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели; Тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал.
5 flere end mit Hoveds Haar er de, der hader mig uden Grund, mange er de, som vil mig til Livs, uden Skel er mig fjendske; hvad jeg ikke har ranet, skal jeg dog erstatte!
Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.
6 Gud, du kender min Daarskab, min Skyld er ej skjult for dig.
Господи Иеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се на опозорят покрай мене ония, които Те търсят.
7 Lad mig ej bringe Skam over dem, som bier paa dig, o Herre, Hærskarers HERRE, lad mig ej bringe Skændsel over dem, der søger dig, Israels Gud!
Защото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми.
8 Thi for din Skyld bærer jeg Spot, mit Aasyn dækkes af Skændsel;
Чужда станах на братята си, И странен на чадата на майка ми.
9 fremmed er jeg for mine Brødre, en Udlænding for min Moders Sønner.
Защото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.
10 Thi Nidkærhed for dit Hus har fortæret mig, Spotten mod dig er faldet paa mig;
Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор;
11 jeg spæged min Sjæl med Faste, og det blev mig til Spot;
Когато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка.
12 i Sæk har jeg klædt mig, jeg blev dem et Mundheld.
За мене приказват седящите в портата; И аз станах песен на пияниците.
13 De, der sidder i Porten, taler om mig, ved Drikkelagene synger de om mig.
Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение.
14 Men jeg beder, HERRE, til dig i Naadens Tid, o Gud, i din store Miskundhed svare du mig!
Избави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води.
15 Frels mig med din trofaste Hjælp fra Dyndet, at jeg ikke skal synke; red mig fra dem, der hader mig, fra Vandenes Dyb,
Не дай да ме завлече устрема на водите, Нито да ме погълне дълбочината; И не дай да затвори ямата устието си над мене.
16 lad Strømmen ikke gaa over mig; lad Dybet ikke sluge mig eller Brønden lukke sig over mig.
Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; Според много Твои благи милости погледни на мене;
17 Svar mig, HERRE, thi god er din Naade, vend dig til mig efter din store Barmhjertighed;
И не скривай лицето Си от слугата Си, Понеже съм в утеснение; бърже ме послушай.
18 dit Aasyn skjule du ej for din Tjener, thi jeg er i Vaade, skynd dig og svar mig;
Приближи се при душата ми и я изкупи; Изкупи ме поради неприятелите ми.
19 kom til min Sjæl og løs den, fri mig for mine Fjenders Skyld!
Ти знаеш как ме укоряват, Как ме посрамват и ме опозоряват; Пред тебе са всичките мои противници.
20 Du ved, hvorledes jeg smædes og bærer Skam og Skændsel; du har Rede paa alle mine Fjender.
Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; И чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, - И утешители, но не намерих.
21 Spot har ulægeligt knust mit Hjerte; jeg bied forgæves paa Medynk, paa Trøstere uden at finde;
И дадоха ми жлъчка за ядене, И в жаждата ми ме напоиха с оцет.
22 de gav mig Malurt at spise og slukked min Tørst med Eddike.
Трапезата им пред тях нека им стане примка, И когато са на мира нека стане клопка.
23 Lad Bordet foran dem blive en Snare, deres Takofre blive en Fælde;
Да се помрачат очите им та да не видят; И чреслата им направи непрестанно да се тресат.
24 lad Øjnene slukkes, saa Synet svigter, lad Lænderne altid vakle!
Излей на тях негодуванието Си; И пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.
25 Din Vrede udøse du over dem, din glødende Harme naa dem;
Жилището им да запустее, И в шатрите им да няма кой да живее.
26 deres Teltlejr blive et Øde, og ingen bo i deres Telte!
Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил, И говорят за болката на ония, които Ти си наранил.
27 Thi de forfølger den, du slog, og øger Smerten for dem, du saared.
Приложи беззаконие на беззаконието им; И да не участвуват в Твоята правда.
28 Tilregn dem hver eneste Brøde, lad dem ikke faa Del i din Retfærd;
Да се изличат от книгата на живота, И с праведните да се не запишат.
29 lad dem slettes af Livets Bog, ej optegnes blandt de retfærdige!
А мене, който съм сиромах и скръбен, Да ме възвиши, Боже, Твоето спасение.
30 Men mig, som er arm og lidende, bjærge din Frelse, o Gud!
Ще хваля името на Бога с песен, И ще Го възвелича с хваления;
31 Jeg vil prise Guds Navn med Sang og ophøje ham med Tak;
И това ще угоди Господу Повече от вол, - от юнец имащ рога и копита.
32 det er mer for HERREN end Okser, end Tyre med Horn og Klove!
Смирените ще видят и ще се зарадват; И вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.
33 Naar de ydmyge ser det, glæder de sig; I, som søger Gud, eders Hjerte oplives!
Защото Господ слуша немощните, И запрените Си не презира.
34 Thi HERREN laaner de fattige Øre, han agter ej fangne Venner ringe.
Нека Го хвалят небето и земята, Моретата, и всичко, което се движи в тях.
35 Himmel og Jord skal prise ham, Havet og alt, hvad der rører sig der;
Защото Бог ще избави Сиона, и ще съгради Юдовите градове; И людете Му ще се заселят там, и ще го владеят.
36 thi Gud vil frelse Zion og opbygge Judas Byer; der skal de bo og tage det i Eje; hans Tjeneres Afkom skal arve det, de, der elsker hans Navn, skal bo deri.
Още и потомството на слугите Му ще го наследи, И ония, които обичат името Му, ще живеят в него.
