Salme 56
1 Til Sangmesteren. Al-jonat-elem-rehokim. Af David. En Miktam, da Filisterne greb ham i Gat.
За първия певец, по гълъба на далечните дъбове. Песен на Давида, когато филистимците го хванаха в Гет. Смили се за мене, Боже, защото човек иска да ме погълне; Всеки ден, като воюва, ме притеснява.
2 Vær mig naadig, Gud, thi Mennesker vil mig til Livs, jeg trænges stadig af Stridsmænd;
Неприятелите ми всеки ден искат да ме погълнат; Защото мнозина са ония, които с гордост воюват против мене.
3 mine Fjender vil mig stadig til Livs, thi mange strider bittert imod mig!
Когато съм в страх, На тебе ще уповавам.
4 Naar jeg gribes af Frygt, vil jeg stole paa dig,
Чрез Бога ще хваля думите му; На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще стори човек?
5 og med Guds Hjælp skal jeg prise hans Ord. Jeg stoler paa Gud, jeg frygter ikke, hvad kan Kød vel gøre mig?
Всеки ден изкривяват думите ми; Всичките им помисли са за зло против мене.
6 De oplægger stadig Raad imod mig, alle deres Tanker gaar ud paa ondt.
Събират се, потайват се, наблюдават стъпките ми Така като че причакват душата ми.
7 De flokker sig sammen, ligger paa Lur, jeg har dem lige i Hælene, de staar mig jo efter Livet.
Ще се избавят ли чрез беззаконието? Боже, повали с гняв тия племена.
8 Gengæld du dem det onde, stød Folkene ned i Vrede, o Gud!
Ти си преброил скитанията ми; Тури сълзите ми в съда Си; Не са ли те записани в Твоята книга?
9 Selv har du talt mine Suk, i din Lædersæk har du gemt mine Taarer; de staar jo i din Bog.
Тогава ще се върнат неприятелите ми надире в деня, когато Те призова; Това зная, защото Бог е с мене.
10 Da skal Fjenderne vige, den Dag jeg kalder; saa meget ved jeg, at Gud er med mig.
Чрез Бога ще хваля думите Му; Чрез Господа ще хваля думите Му.
11 Med Guds Hjælp skal jeg prise hans Ord, med HERRENS Hjælp skal jeg prise hans Ord.
На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще стори човек?
12 Jeg stoler paa Gud, jeg frygter ikke, hvad kan et Menneske gøre mig?
Върху мене, Боже, са моите към Тебе обреци, Ще ти принеса благодарствени приноси.
13 Jeg har Løfter til dig at indfri, o Gud, med Takofre vil jeg betale dig. Thi fra Døden frier du min Sjæl, ja min Fod fra Fald, at jeg kan vandre for Guds Aasyn i Livets Lys.
Понеже си избавил душата ми от смърт, Няма ли да избавиш и нозете ми от подхлъзване, За да ходя пред Бога във виделината на живите?
