Salme 51

1 Til Sangmesteren. En Salme af David,

За първия певец, псалом на Давида, когато пророк Натан дойде при него, след като беше влязъл той при Вистсавия. Смили се за мене, Боже, според милосърдието Си; според множеството на благите Си милости и изличи беззаконията ми.

2 dengang Natan kom til ham, efter at han havde været inde hos Batseba.

Измий ме съвършено от беззаконието ми, И очисти ме от греха ми.

3 Gud, vær mig naadig efter din Miskundhed, udslet mine Overtrædelser efter din store Barmhjertighed,

Защото престъплението си аз признавам, И грехът ми е винаги пред мене.

4 tvæt mig fuldkommen ren for min Skyld og rens mig for min Synd!

На Тебе, само на Тебе, съгреших, И пред тебе сторих това зло; Признавам това, за да бъдеш оправдан когато говориш, когато говориш, И излезеш непорочен, когато съдиш.

5 Mine Overtrædelser kender jeg jo, min Synd staar mig altid for Øje.

Ето родих се в нечестие, И в грях ме зачна майка ми.

6 Mod dig har jeg syndet, mod dig alene, og gjort, hvad i dine Øjne er ondt, at du maa faa Ret, naar du taler, staa ren, naar du dømmer.

Ето, понеже желаеш искреност вътре в човека, Научи ме мъдрост в скришното на сърцето ми.

7 Se, jeg er født i Misgerning, min Moder undfanged mig i Synd.

Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; Измий ме, и ще стана по-бял от сняг.

8 Du elsker jo Sandhed i Hjertets Løndom, saa lær mig da Visdom i Hjertedybet.

Дай ми да чуя радост и веселие, За да се зарадват костите, които си строшил.

9 Rens mig for Synd med Ysop, tvæt mig hvidere end Sne;

Отвърни лицето Си от греховете ми. И всичките ми беззакония изличи.

10 mæt mig med Fryd og Glæde, lad de Ben, du knuste, juble;

Сърце чисто сътвори в мене, Боже. И дух постоянен обновявай вътре в мене,

11 skjul dit Aasyn for mine Synder, udslet alle mine Misgerninger;

Да не ме отхвърлиш от присъствието Си, Нито да отнемеш от мене Светия Си Дух.

12 skab mig, o Gud, et rent Hjerte, giv en ny, en stadig Aand i mit Indre;

Повърни ми радостта на спасението Си: И освобождаващият Дух нека ме подкрепи.

13 kast mig ikke bort fra dit Aasyn, tag ikke din hellige Aand fra mig;

Тогава ще науча престъпниците на Твоите пътища, И грешниците ще се обърнат към Тебе.

14 glæd mig igen med din Frelse, giv mig til Støtte en villig Aand!

Избави ме от виновността за кръвта, Боже, Боже на спасението ми; И езикът ми ще пее високо за Твоята правда.

15 Da vil jeg lære Overtrædere dine Veje, og Syndere skal vende om til dig.

Господи, отвори устните ми; И устата ми ще разгласят Твоята хвала.

16 Fri mig fra Blodskyld, Gud, min Frelses Gud, saa skal min Tunge lovsynge din Retfærd;

Защото не щеш да Ти принеса жертва; Всеизгаряния не Ти са угодни.

17 Herre, aaben mine Læber, saa skal min Mund forkynde din Pris.

Жертви на Бога са дух съкрушен; Сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.

18 Thi i Slagtoffer har du ikke Behag, og gav jeg et Brændoffer, vandt det dig ikke.

Стори добро на Сион според благоволението Си; Съгради стените на Ерусалим.

19 Offer for Gud er en sønderbrudt Aand; et sønderbrudt, sønderknust Hjerte agter du ikke ringe, o Gud. Gør vel i din Naade mod Zion, opbyg Jerusalems Mure! Da skal du have Behag i rette Ofre, Brænd— og Heloffer, da bringes Tyre op paa dit Alter.

Тогава благоволението Ти ще бъде в жертви на правда, В приноси и всеизгаряния; Тогава ще принасят юници на олтара Ти.