Salme 50
1 En Salme af Asaf. Gud, Gud HERREN taled og stævnede Jorden hid fra Sol i Opgang til Sol i Bjærge;
Асафов псалом. Господ Бог Иеова е говорил и призовал земята От изгряването на слънцето до захождането му.
2 fra Zion, Skønhedens Krone, viste Gud sig i Straaleglans
От Сион, съвършенството на красотата, Бог е възсиял.
3 — vor Gud komme og tie ikke! — Foran ham gik fortærende Ild, omkring ham rasede Storm;
Нашият Бог ще дойде и няма да мълчи; Ще има пред Него огън поглъщащ, И около Него силна буря.
4 han stævned Himlen deroppe hid og Jorden for at dømme sit Folk:
Ще призове небесата отгоре, И земята, за да съди людете Си, казвайки:
5 »Saml mig mine fromme, der sluttede Pagt med mig ved Ofre!«
Съберете Ми Моите светии, Които направиха с Мене завет с жертви.
6 Og Himlen forkyndte hans Retfærd, at Gud er den, der dømmer. (Sela)
И небесата ще известят правдата Му, Защото сам Бог е съдия. (Села)
7 Hør, mit Folk, jeg vil tale, Israel, jeg vil vidne imod dig, Gud, din Gud er jeg!
Слушайте, люде Мои, и ще говоря, - Израилю, и ще заявя пред тебе: Бог, твоят Бог съм Аз.
8 Jeg laster dig ikke for dine Slagtofre, dine Brændofre har jeg jo stadig for Øje;
Не ще да те изоблича поради жертвите ти, Нито поради твоите всеизгаряния, които са винаги пред Мене,
9 jeg tager ej Tyre fra dit Hus eller Bukke fra dine Stalde;
Не ща да приема юнец от къщата ти, Нито козли от стадата ти;
10 thi mig tilhører alt Skovens Vildt, Dyrene paa de tusinde Bjerge;
Защото Мои са всичките горски зверове, И добитъкът, който е по хиляди хълмове.
11 jeg kender alle Bjergenes Fugle, har rede paa Markens Vrimmel.
Познавам всичките планински птици, И полските зверове са в ума Ми.
12 Om jeg hungred, jeg sagde det ikke til dig, thi mit er Jorderig og dets Fylde!
Ако огладнеех, не щях да кажа на тебе; Защото Моя е вселената и всичко що има в нея.
13 Mon jeg æder Tyres Kød eller drikker Bukkes Blod?
Ще ям ли Аз месо от юнци? Ще пия ли кръв от козли?
14 Lovsang skal du ofre til Gud og holde den Højeste dine Løfter.
Принеси Богу жертва на хваление, И изпълни на Всевишния обреците си;
15 Og kald paa mig paa Nødens Dag; jeg vil udfri dig, og du skal ære mig,
И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш.
16 Men til Den gudløse siger Gud: Hvi regner du op mine Bud og fører min Pagt i Munden,
Но на нечестивия казва Бог: Що правиш ти та разгласяваш Моите повеления, И разказваш завета Ми с устата си,
17 naar du dog hader Tugt og kaster mine Ord bag din Ryg?
Тъй като сам ти мразиш поука, И хвърляш зад себе си Моите думи?
18 Ser du en Tyv, slaar du Følge med ham, med Horkarle holder du til,
Ако видиш крадец, тичаш с него, И с прелюбодейците участвуваш.
19 slipper Munden løs med ondt, din Tunge bærer paa Svig.
Предаваш устата си на зло. И езикът ти устройва коварство.
20 Du sidder og skænder din Broder, bagtaler din Moders Søn;
Като седиш, говориш против брата си; Разсяваш клетвата против сина на майка си.
21 det gør du, og jeg skulde tie, og du skulde tænke, jeg er som du! Revse dig vil jeg og gøre dig det klart.
Понеже си сторил това, и Аз премълчах, Ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе; Но Аз ще те изоблича, и ще изредя всичко това пред очите ти.
22 Mærk jer det, I, som glemmer Gud, at jeg ikke skal rive jer redningsløst sønder.
Разсъдете, прочее, за това, вие, които забравяте Бога, Да не би да ви разкъсам, без да се намери кой да ви избави.
23 Den, der ofrer Taksigelse, ærer mig; den, der agter paa Vejen, lader jeg se Guds Frelse.
Който принася жертва на хвала, той Ме прославя; И на онзи, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение.
