Salme 38
1 En Salme af David. Lehazkir.
Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.
2 HERRE, revs mig ej i din Vrede, tugt mig ej i din Harme!
Защото стрелите ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.
3 Thi dine Pile sidder i mig, din Haand har lagt sig paa mig.
Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
4 Intet er karskt paa min Krop for din Vredes Skyld, intet uskadt i mine Ledemod for mine Synders Skyld;
Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.
5 thi over mit Hoved skyller min Brøde som en tyngende Byrde, for tung for mig.
Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.
6 Mine Saar baade stinker og raadner, for min Daarskabs Skyld gaar jeg bøjet;
Превит съм и съвсем се сгърбих: Цял ден ходя нажален.
7 jeg er saare nedtrykt, sorgfuld vandrer jeg Dagen lang.
Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.
8 Thi Lænderne er fulde af Brand, intet er karskt paa min Krop,
Изнемощях и пре много съм смазан, Охкам поради безпокойствието на сърцето си.
9 jeg er lammet og fuldkommen knust, jeg skriger i Hjertets Vaande.
Господи, известно е пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.
10 HERRE, du kender al min Attraa, mit Suk er ej skjult for dig;
Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.
11 mit Hjerte banker, min Kraft har svigtet, selv mit Øje har mistet sin Glans.
Приятелите ми и близките ми странят от язвите ми, И роднините ми стоят надалеч.
12 For min Plages Skyld flyr mig Ven og Frænde, mine Nærmeste holder sig fjernt;
Също и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.
13 de, der vil mig til Livs, sætter Snarer, og de, der vil mig ondt, lægger Raad om Fordærv, de tænker Dagen igennem paa Svig.
Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.
14 Men jeg er som en døv, der intet hører, som en stum, der ej aabner sin Mund,
Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.
15 som en Mand, der ikke kan høre, i hvis Mund der ikke er Svar.
Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
16 Thi til dig staar mit Haab, o HERRE, du vil bønhøre, Herre min Gud,
Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
17 naar jeg siger: »Lad dem ikke glæde sig over mig, hovmode sig over min vaklende Fod!«
Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;
18 Thi jeg staar allerede for Fald, mine Smerter minder mig stadig;
Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.
19 thi jeg maa bekende min Skyld, maa sørge over min Synd.
Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
20 Mange er de, der med Urette er mine Fjender, talrige de, der hader mig uden Grund,
Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.
21 som lønner mig godt med ondt, som staar mig imod, fordi jeg søger det gode.
Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отделиш от мене.
22 HERRE, forlad mig ikke, min Gud, hold dig ikke borte fra mig, il mig til Hjælp, o Herre, min Frelse!
Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.
