Salme 31

1 Til Sangmesteren. En Salme af David. HERRE, jeg lider paa dig, lad mig aldrig i Evighed skuffes. Udfri mig i din Retfærd,

За първия певец. Давидов псалом. На Тебе, Господи, уповавам; да се не посрамя до века: Избави ме според правдата Си.

2 du bøje dit Øre til mig; red mig i Hast og vær mig en Tilflugtsklippe, en Klippeborg til min Frelse;

Приклони към мене ухото Си; побързай да ме избавиш: Бъди ми силна канара, укрепени здание, за да ме спасиш.

3 thi du er min Klippe og Borg. For dit Navns Skyld lede og føre du mig,

Защото Ти си моя канара и крепост; Затова заради името Си ръководи ме и управяй ме.

4 fri mig fra Garnet, de satte for mig; thi du er min Tilflugt,

Измъкни ме из мрежата, която скрито поставиха за мене, Защото ти си моя крепост.

5 i din Haand befaler jeg min Aand. Du forløser mig, HERRE, du trofaste Gud,

В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, Господ Боже на истината.

6 du hader dem, der holder paa Løgneguder. Men jeg, jeg stoler paa HERREN,

Мразя ония, които почитат суетните идоли; Но аз уповавам на Господа,

7 jeg vil juble og glæde mig over din Miskundhed; thi du har set min Nød, agtet paa min Sjælekvide.

Ще се радвам и ще се веселя в Твоята милост; Защото Ти си видял неволите ми, Познал си утесненията на душата ми,

8 Du gav mig ikke i Fjendens Haand, men skaffede Rum for min Fod.

И не си ме затворил в ръката на неприятеля; Поставил си нозете ми на широко.

9 Vær mig naadig, HERRE, thi jeg er angst, af Kummer hentæres mit Øje, min Sjæl og mit Indre.

Смили се за мене, Господи, защото съм в утеснение, Чезне от скръб окото ми, душата ми, и снагата ми.

10 Thi mit Liv svinder hen i Sorg, mine Aar i Suk, min Kraft er brudt for min Brødes Skyld, mine Ben hentæres.

Защото се изнури в тъга живота ми, и годините ми във въздишки; Поради престъплението ми ослабна силата ми, И костите ми изнемощяха.

11 For alle mine Fjenders Skyld er jeg blevet til Spot, mine Naboers Gru, mine Kendinges Rædsel; de, der ser mig paa Gaden, flygter for mig.

На всичките си противници станах за укор, А най-вече на ближните си, И за плашило на познайниците си; Ония, които ме гледаха навън, бягаха от мене.

12 Som en død er jeg gaaet dem af Minde, jeg er som et ødelagt Kar.

Като някой умрял бях забравен от сърцето на всичките; Станах като счупен съд;

13 Thi mange hører jeg hviske, trindt om er Rædsel, naar de holder Raad imod mig, pønser paa at tage mit Liv.

Защото съм чул клетвите на мнозина; От всякъде страх, Като се наговориха против мене И намислиха да отнемат живота ми.

14 Men, HERRE, jeg stoler paa dig; jeg siger: Du er min Gud,

Но аз на Тебе уповавах, Господи; Рекох: Ти си Бог мой.

15 mine Tider er i din Haand. Red mig fra Fjenders Haand, fra dem, der forfølger mig,

В Твоите ръце са времената ми; Избави ме от ръката на неприятелите ми, И от тия, които ме гонят.

16 lad dit Ansigt lyse over din Tjener, frels mig i din Miskundhed.

Направи да светне лицето Ти над слугата Ти; Спаси ме в милосърдието Си.

17 HERRE, lad mig ej blive til Skamme, jeg raaber jo til dig, lad de gudløse blive til Skamme og synke tavse i Døden. (Sheol h7585)

Господи, да са не посрамя, Защото съм Те призовал; Нека се посрамят нечестивите, Нека млъкнат в преизподнята. (Sheol h7585)

18 Lad de falske Læber forstumme, som taler frækt om den retfærdige med Hovmod og Foragt.

Нека онемеят лъжливите устни, Които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително.

19 Hvor stor er dog din Godhed, som du gemmer til dem, der frygter dig, øver mod dem, der lider paa dig, for Menneskebørnenes Øjne.

Колко е голяма Твоята благост, Която си запазил за ония, които Ти се боят, И която си показал пред човешките чада Към ония, които уповават на Тебе!

20 Du skjuler dem i dit Aasyns Skjul for Menneskers Stimmel; du gemmer dem i en Hytte for Tungers Kiv.

Ще те скрием в скривалището на присъствието Си От човешките замисли; Ще ги скриеш под покров От препирането на езици.

21 Lovet være HERREN, thi underfuld Miskundhed har han vist mig i en befæstet Stad.

Благословен да е Господ, Защото си показал чудесното Си милосърдие към мене В укрепен град.

22 Og jeg, som sagde i min Angst: »Jeg er bortstødt fra dine Øjne!« Visselig, du hørte min tryglende Røst, da jeg raabte til dig.

А в тревогата си аз бих рекъл: Отлъчен съм от очите Ти: Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, Когато извиках към Тебе.

23 Elsk HERREN, alle hans fromme; de trofaste skærmer HERREN; men den, der handler i Hovmod, gengælder han mangefold.

Възлюбете Господа, всички Негови светии; Господ пази верните, А въздава изобилно на ония, които се обхождат горделиво.

24 Fat Mod, eders Hjerte være stærkt, alle I, som bier paa HERREN!

Дерзайте и нека се укрепи сърцето ви, Всички, които се надявате на Господа.